Ако откриването на Олимпийските игри ви е заприличало на нещо средно между Евровизия и гей-парад – не сте се излъгали. В нощта след това шествие френският президент Емануел Макрон написа в своя профил в социалната мрежа Х /Туитър/:

liberté, Égalité, Fraternité.
Fierté.
Което на български означава:
Свобода, равенство, братство.
Гордост.

Като Fierté-Гордост е същата дума, която се използва за гей-парадите – Pride.
Кратка, но необходима езикова бележка, ако искаме да разберем случващото се.
Шествието за откриването на 33-ите Олимпийски игри е само повод за демонстрация на вдяволяването, което се стреми да обладае западната култура в днешно време. Пандемониум.

Дяволско хороигрище, ако цитираме първият наш литературен критик Нешо Бончев.
Също като връчването на наградите „Оскар“.
Също като Евровизия.
И въпреки всичко, някой отнякъде дава пари за организирането на такива изяви.

Гледал съм ги на летище София как пристигат от чужбина гей-туристи специално за гей-парада. Платен цирк.Такива позорища като снощното в Париж се провеждат в 101 страни по света, но снощи бе премината важна граница – подигравката с Христос. Конкретно с последната му вечеря с Неговите ученици. Не знам защо се нарича Тайната вечеря, Спасителят винаги е бил сред хората и никога не се е крил /Матей 26:55/.

Най-меката реакция в обществата на тези страни е насмешлива усмивка. Възмущението към тази агресивно демонстративна извратеност нараства в целия свят.

Една от нощните сцени в Париж обаче беше точно това:
Пародия на Тайната вечеря /Il Cenacolo или L’Ultima Cena/ на Леонардо да Винчи.Какво общо има това с идеята на Пиер дьо Кубертен, довела до възстановяването на първите модерни олимпийски игри през 1896 година?
Кубертен е воден от разбирането, че слабата физическа подготовка на френските войници води страната към военни поражения. И че – популярно тогава схващане – светът трябва да бъде поле за културна, а не за военна надпревара.
Какво общо има това с пандемоничните изстъпления снощи на откриването в Париж?
Нищо.
Какво гледахме снощи?

Обругаване на християнски културни символи.
Дълбочинно общото обаче е връзката с Олимп.

И Европа като отвлечена принцеса от олимпийския бог Зевс. Европа всъщност е името на финикийска принцеса. Или ливанка, доколкото земята на Финикия е днешен Ливан.
Според тази легенда, красивата девойка се разхождала заедно с приятелки по родния си бряг, когато от морето изплувал един снежнобял бик. Това бил гръмовержецът Зевс, спешно приел тези зооморфни измерения, в опит да съблазни и отвлече принцеса Европа. Впрочем, успешен опит.
Звярът съблазнява Европа, подлага гърба си, тя сяда отгоре, хваща се за рогата му и той си я отнася с него.
Толкова актуално звучи, сякаш за днешна Европа става дума…

Ето как е станало това, според митологичната хекзаметрична поема „Метаморфози“ на Публий Овидий Назон:
„Чезне полека страхът – на девойката дава гърба си,да го потупа с ръка, и рогата си – да ги окичи с пъстри венци. Осмели се дори дъщерята на царя
да му възседне гърба, без да знае кого тя възсяда.“
Днешните хора – днешните европейци – сме в по-привилегирована позиция.
Днес ясно виждаме рогата на онзи, чийто мътен взор надничаше през очите на триполовите манекени на антицивилизацията снощи.
Гордост, казва Макрон.
Голяма гордост, няма що.
Поне окончателно става ясно кой кой е.

Александър Урумов, Фейсбук