Въпреки че на съвестта на Съединените щати тежат много агресивни войни, това не оправдава агресията на Путин в Украйна. Десет злини не правят едно добро.

Русия сгреши, че нахлу. Тя направи твърде много грешки –

1) подценява украинската съпротива,

2) надценява способността на армията да постигне целта си,

3) подценява реакцията на Европа, особено Германия, увеличавайки военния си принос към НАТО, на което тя се съпротивляваше в продължение на около 20 години; дори Швейцария се присъедини към каузата. Русия ще бъде по-изолирана от Запада от всякога.

4) подценяване на засилената мощ на НАТО, което сега ще окаже по-голям натиск върху руските граници,

5) вероятно вкарване на Украйна в НАТО,

6) подценяване на щетите за собствената й икономика и със сигурност създаване на по-голяма вътрешна съпротива в Русия,

7) голямо разместване на властта на олигарсите,

8) бомбардиране с касетъчни и вакуумни бомби,

9) и подценяване на силата на социалните медии в световен мащаб.

Но, интересно, как Путин би могъл да спаси рускоговорящите хора в Донецк и Луганск? Без съмнение неговото правителство щеше да свърши по-добра работа като покаже на света осемте години страдания на тези хора и техните бежанци. Също така да подчертае струпването на 110 000 украински войници на границите с Донецк-Луганск, което се случваше преди руското натрупване на войски. Но Западът има много по-силен пиар от руснаците.

Или може би Путин е трябвало да предаде двете задържани провинции и да предложи помощ на 1-3 милиона техни жители за преместване в Русия. Светът може би е разбрал по-добре агресията на украинското правителство в онзи момент. Но пак не съм сигурен.

Сега е твърде късно. Путин си позволи да бъде примамен и падна в капана, поставен от САЩ, и употреби своята армия, като даде възможност за най-лошите изводи, които Западът може да направи.

Вероятно, според мен, той се е отказал от Запада и това ни доближава повече от всякога до финална конфронтация. Изглежда, че няма път назад. Единствените, които се радват на това, са руските националисти и легионът от мразещи Русия, които най-накрая получиха това, за което са мечтали от години, т. е. Байдън, Пентагон, ЦРУ, ЕС, НАТО, масовите медии – и не пренебрегвайте Нюланд и нейната зловеща неоконсервативна банда във Вашингтон. Това значително ще оправдае убер ястребите в очите на обществото. Посочването на токсичността на техните политики (Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, разширяване на НАТО, нарушаване на ядрените договори, цензуриране и пропускане на важни факти от новините и т. н.) ще бъде почти невъзможно. Посочването на западните двойни стандарти, включително лошото поведение на Киев и Зеленски, също няма да бъде чуто, тъй като отново правим грешни заключения.

Сега е по-лесно да опетняваме онези от нас, които се опитваха да разберат руската позиция през последните две десетилетия. Опитахме. Но сега е време, както когато Кенеди и Хрушчов се изправиха пред опасната ситуация в Куба през октомври 1962 г., двете ядрени сили трябва да се върнат обратно от бездната. И двете страни трябва да запазят лицето си.

Това не е момент, в който САЩ да злорадстват. Като ветеран от Виетнамската война и като човек, който е свидетел на безкрайния антагонизъм на Студената война, демонизирането и унижаването на чужди лидери не е политика, която може да успее. Това само влошава ситуацията. Необходими са преговори, защото каквото и да се случи през следващите няколко дни или седмици, призракът на възможна последна война трябва да бъде реалистично приет и да се обсъжда. Кой може да направи това? Има ли сред нас истински държавници? Може би, моля се за него, Макрон. Де да имаше някой като Метерних, Талейран, Аверил Хариман, Джордж Шулц, Джеймс Бейкър и Михаил Горбачов.

Голямата невиждана трагедия в основата на тази история на нашето време е загубата на истинско мирно партньорство между Русия и САЩ – да, потенциално и с Китай, няма друга причина освен желанието на Америка за господство. Идиотите, които продължаваха да провокират Русия след края на Студената война през 1991 г., извършиха ужасно престъпление срещу човечеството и бъдещето. Заедно нашите страни биха могли да бъдат естествени съюзници в най-голямата битка срещу изменението на климата. Само със своите технически постижения, с науката си в широки области, с ракетната техника, тежката промишленост и най-модерните си чисти ядрени реактори за АЕЦ, Русия беше голям приятел на човечеството. Уви, в нашия век досега човекът не е успял да осъществи това или да помечтае.

– –
* Текстът е от страницата на Оливър Стоун във Фейсбук.