Последният инцидент с охраната от НСО на съпругата на президента Десислава Радева предизвика шум в медиите и още веднъж фокусира общественото внимание върху нея. От началото на мандата на настоящия президент Радева е един от видимите фактори в президентството. Дали тази видимост е желана или нежелана, няма как да се каже, но със сигурност тя не е полезна за президентската институция. Видимо е едно, че още с встъпването в длъжност на сегашния президент съпругата му се опитва да изгради собствен публичен образ и прави това целенасочено. Друг е въпросът доколко този образ е положителен и доколко изобщо е полезен за работата на президента.

В България не съществува институция на първата дама. Всъщност такава съществува единствено в САЩ, където съпругата на президента има конкретни функции и задължения, които са регламентирани със закон. Освен че е част от имиджа на президента, тя е реално част и от неговия екип. Американската традиция в това отношение е на повече от два века и това превръща съпругата на президента в реален фактор в политиката. Самата обществена нагласа в САЩ е благоприятна за тази роля на първата дама и обществото следи внимателно нейните действия.

В България президентска институция има от едва 27 години. Това време е толкова кратко в исторически план, че образът на президентството все още не е оформен и дори трудно може да се говори за каквито и да било традиции, свързани с него. Традициите се формират в движение и още са в процес на изграждане. В този смисъл ролята на съпругата на президента се задава не от някакви реални обществени желания, а от представата на самата съпруга и усета ѝ за отговор на хипотетичните обществени очаквания. Със сигурност това не е лесна задача. Поведението на българската президентска съпруга понякога е подражание на американската и тази мимикрия никога не е носела позитив за президента. Защото американското общество е коренно различно от българското. Нещо повече – никоя българска президентска съпруга не е спечелила от опита си да подражава на актуалната американска първа дама. Напротив – губела е.

Въпреки желанието си да се модернизира, българското общество до голяма степен е патриархално и генезисът на очакванията към съпругата на президента са свързани с това. Патриархалната жена би трябвало да подкрепя мъжа си във всичките му решения, да му бъде вярна, да го съветва, но само когато са насаме, да се грижи за семейството и да излъчва скромност. Лъскавите рокли, еманципираното поведение и демонстрацията на собствено мнение са извън патриархалните очаквания и носят негатив.

В първите години на демокрацията съпругата на президента Желев – Мария Желева, често беше критикувана заради народното си поведение. Тя се отличаваше рязко от актуалните по това време президентски съпруги в Европа и САЩ, но по никакъв начин не опита да се промени или да влезе в крак с модата. Впоследствие тази нейна упоритост да бъде себе си, донесе позитив и на нея, и на съпруга ѝ. Въпреки че беше критикувана заради някои протоколни гафове, Мария Желева остана в паметта на хората като скромна жена, която винаги стои зад съпруга си и натрапчиво не му позволява да се самозабрави и да влезе в ролята на лъскав президент. Самият Желю Желев дълго отказваше да се пренесе от панелния си апартамент в резиденция „Бояна”. Накрая склони, защото охраната на апартамента му, която е задължителна по закон, се оказа по-скъпа от охраната на президентската резиденция. След края на мандата си първият български президент се върна заедно със съпругата си в панелното жилище. Това не направи Желю и Мария Желеви най-обичаните хора в България, но и ги предпази от омразата и презрението на обществото. Защото те изглеждаха като голяма част от средностатистическите български семейства от онова време.

Алтернативата на Мария Желева беше Антонина Стоянова, която заедно със съпруга си Петър Стоянов влезе в президентството през 1997 г. Антонина Стоянова беше жена от по-ново поколение, модерна, до голяма степен еманципирана и в крак със световните модни тенденции. Тя спазваше с лекота дипломатическия протокол и допълваше до голяма степен модерното поведение на съпруга си, но остана в спомените на голяма част от българите със скъпите си тоалети и модерните си шапки. Въпреки че Антонина Стоянова не направи сериозни грешки по време на президентския мандат на мъжа си, тя по никакъв начин не се вписа в представите за скромност и смирение, които българите имат за своите съпруги.

В най-голяма степен в тази представа влезе Зорка Първанова. Никога не съм бил привърженик на президента Първанов, но е факт, че неговата съпруга в продължение на два мандата зададе успешната линия на президентската съпруга. Госпожа Първанова не обичаше медийния шум, но в същото време присъствието ѝ се усещаше. Тя беше стилна и интелигентна, но и почти невидима. Беше приела ролята да стои в сянката на мъжа си и не се притесняваше от това. За 10 години даде няколко интервюта, нямаше проблем с протокола и не създаде нито един повод за негативни коментари.

При мандата на президента Плевнелиев съпругата му Юлиана присъстваше непрестанно със своето отсъствие. Още при полагането на президентската клетва Росен Плевнелиев се яви сам, а малко по-късно обяви, че съпругата му няма да присъства до него. Юлиана Плевнелиева отсъстваше в продължение на целия президентски мандат и това я превърна в една от най-коментираните президентски съпруги. И до днес не е ясно каква е причината за нейното решение да се крие от медиите. Ясно е обаче едно – отсъствието ѝ не донесе нищо добро на нейния съпруг.

Така се стигна до влизането на Десислава Радева в президентството. Сякаш за да бъде пълна противоположност на Юлиана Плевнелиева, съпругата на настоящия президент реши да бъде прекалено видима. Тя изгради собствена линия на поведение в социалните мрежи, а в публичното пространство стана видимо, че има свой кабинет в президентството и че се вози с охрана от НСО. До момента подобни въпроси никога не бяха поставяни по отношение на останалите президентски съпруги.
Със сигурност Десислава Радева иска да помага на съпруга си и да бъде активна в тази помощ. Вероятно тя вярва, че прави нещо добро, но остава неразбрана от обществото. И това неразбиране ще се задълбочава занапред, защото Радева е много далеч от примера за патриархално поведение. По-големият проблем е, че като бивш пиар тя до голяма степен сама организира присъствието си в медиите и сама осветява собствената си персона, което по никакъв начин не помага на съпруга ѝ. Дали вече не е късно Радева да мине в нов и по-скромен образ, е труден въпрос. Защото първите впечатления за нея са факт, а те са най-трайните. Друг е и въпросът дали изобщо тя самата иска да променя публичния си образ и е склонна да преразгледа досегашното си поведение. Това, което е ясно, е, че ще бъде запомнена и давана за пример дълго след като престоят ѝ в президентството ще е приключил.