Калоян Паргов – председател на БСП-София , в интервю за предаването „Европа сутрин“ по телевизия „Европа“
Водещ: Лидерът на софийската организация на левицата Калоян Паргов е тук. Наистина ли сет убедени от БСП, че това което се случи вчера в парламента с приемането на решението да се опростят дълговете на вероизповеданията и в частност особено много на Главното мюфтийство, защото се оказа че основната част от тази сума са дългове на мюсюлманското вероизповедание, говори за сделка между ГЕРБ и ДПС?
Калоян Паргов: Този въпрос трябва да го разделим на две, т.е. това което се случи. Първата част е самият Закон за вероизповеданията. Помните тази среща при президента, когато имаше един консенсус по отношение на промените в закона и в част от тях, които касаят и националната сигурност. Втората част на въпроса е в Преходните и заключителните разпоредби, това което казахте, присъства като текст, което е запазена марка на партия ГЕРБ да използват Преходните и заключителните разпоредби, за да препращат към други закони, хвърляйки ни, т.е. правейки едно или друго действие. Говорим и за Закона за бюджета. Вие знаете, че там често пъти сме свидетели в Преходните и заключителните разпоредби на подобни изпълнения в този стил. Става дума за следното – че от гледна точка на постановките на закона, той е правилен и БСП изрази своята подкрепа.
Водещ: Именно затова ви казаха от ГЕРБ – вие защо в момента се противопоставяте, като едно време бяхте „за“?
Калоян Паргов: От гледна точка казвам на постановките в закона. Защото наистина няма как личните вероизповедания да подлежат на чуждо финансиране, понякога с неясен произход, с неясни или по-точно ясни цели, които застрашават националната сигурност. Второ, говорителят на мюфтийството онзи ден спомена, че въпреки постановките на закона, те ще продължат да получават такова финансиране.
Водещ: По 2 милиона всяка година, пет години досега.
Калоян Паргов: По 2 милиона всяка година. Е, за какво приехме този закон? Първият въпрос. Вторият въпрос – като тръгваме да правим такова опрощаване, което ще е за сметка на всички нас данъкоплатците, тъй като законът предвижда, че признатите вероизповедания ще бъдат финансирани от държавата, както и обучавани техните религиозни водачи. Тук в България с пари на данъкоплатците, за да можем да контролираме този процес, че няма да излезе извън нормалните рамки, което е правилно. Но когато тръгваме да опрощаваме пари с пари на данъкоплатците, предимно на една религия, си задаваме въпроса, ето давам ви пример, тези 8 милиона можем ли да ги дадем за протестиращите в градския транспорт, които искат по-високи заплати, които носят отговорност за нашата сигурност? Примерно. Можем ли подобно действие да направим и спрямо Софийския университет, който дължи от години над 5 милиона такса „Смет“ на Общината? А Софийският университет е люлка на науката, на образованието. Университет, водещ в страната.
Водещ: А образованието е приоритет. Вчера в парламента се питаше за БДЖ, за болниците и т.н.
Калоян Паргов: А какво да кажем за БДЖ, за болниците, които са на ръба да фалират, което означава че ще оставим население без…
Водещ: И министър Горанов ви е казал, отговори на Корнелия Нинова, болниците са търговски дружества, би било държавна помощ, ако ги подпомогнем по същия начин?
Калоян Паргов: Господин Горанов услужливо и счетоводно борави с термините и както му е угодно, така представя нещата. Ясно е, че това е счетоводителят на правителството. Не искам да го коментирам. И по начина, по който подхожда ГЕРБ, особено с преходните остатъци или така наречените излишъци и тяхното разпределение. Знаете че по тази тема БСП има категорична позиция.
Водещ: Добре. Ако БСП бяха в парламента, щяха да гласуват „против“?
Калоян Паргов: Да. Щяхме да гласуваме „против“.
Водещ: Понеже вчера и от „Атака“ призоваваха БСП да се върнат в пленарната зала, за да могат да отхвърлят въпросния законопроект, но той в крайна сметка беше приет.
Калоян Паргов: Услужливо нашите опоненти от политическа партия ГЕРБ боравят спекулативно с това, което се случи с този консенсус, за да прикрият и да заметат следите си в Преходните и заключителни разпоредби.
Водещ: Какво точно ви притеснява там?
Калоян Паргов: Притеснява ни принципът, по който се прави. Ако трябва това да се направи, това би трябвало да се случи в отделен закон, който да бъде обоснован. А не просто така в едни Преходни и заключителни разпоредби. Нали разбирате колко е лесно.
Водещ: От друга страна пък, това което каза вчера господин Фаик пред бТВ, те като получават субсидия, като имат толкова задължения, тези задължения се покриват приоритетно и не могат да се възползват от субсидията. Как да се реши техният проблем? От ГЕРБ позицията, включително и на финансовия министър вчера беше 8 милиона какво са на фона на 40 милиарда.
Калоян Паргов: Госпожо Радева, задавам ви един въпрос. Ако вие имате недобре планирани финансови потоци, влезете в дългове, помолите ме да ви погася дълговете, мога ли аз да бъда сигурен, че след една година няма да сте в същото състояние, продължавайки по същия начин?
Водещ: Казвате това е лош пример, лоша практика, която няма да мотивира хората, които не плащат?
Калоян Паргов: Излизаме извън това дали е мюфтийство, дали е православна църква, каква институция ли е или каква целева група.Давам ви пример между нас, чисто човешки – ако вие не можете да си планирате дейността, финансите, и вие изпадате в постоянни дългове, и аз ви ги поема.
Водещ: Това са осигуровки, това са задължения към държавата, натрупани с години.
Калоян Паргов: Добре. Тоест, това са разходи, които вие правите и които сега ще ви ги погасим, а след една година кой гарантира, че няма отново да ги натрупате?
Водещ: А след като имате толкова силни аргументи, според вас защо не сте в Парламента вие от БСП, за да ги защитите? Вие изпаднахте в такава ситуация тази седмица – президентът налага вето, депутатите му го отхвърлят с абсолютно мнозинство, няма един човек, който да се изкаже в защита на мотивите на президента, които бяха и ваши мотиви.
Калоян Паргов: Вие считате ли, че присъствието по начина, по който се води парламентарния дебат с практиките и хватките, които използва ГЕРБ, претендирайки за демокрация, за прозрачност, присъствайки в Парламента, а не отвън когато както казахме нашите аргументи, щеше да има този ефект? Тоест, да влезем, за да можем да не регистрираме някакъв парламентарен рекорд, който не се е случвал, както казва г-н Биков. Това му е работата на г-н Биков, нека да приказва каквото си иска. БСП взе своето решение на Национален съвет и то породено от факта и възмущението заради подхода на ГЕРБ по-малко от 6 месеца преди едни решаващи избори, които са натоварени с голям заряд, които са завръзката за бъдещите развръзки за управлението на страната и на нашите градове да променя както си иска изборното законодателство, без значение, че частично връща топката назад в последствие, както направи Борисов. Президентът така или иначе е рекордьор по вето – може да го кажем.
Водещ: 14 мисля са дотук.
Калоян Паргов: Така. Няма как БСП да се върне някак си в Парламента, за да може да легитимира този Парламент и това управление, което работи по този начин.
Водещ: Да ви разбирам ли, че изобщо нямате намерение да се връщате в Парламента?
Калоян Паргов: Казвам легитимира, защото проблемът не е на БСП. То е видимо по поведението на основните фигури от нашия опонент – притеснението е при тях. Защото когато опозицията, а в цяла Европа може да го проследим този процес, когато опозицията е извън Парламента, когато тя не присъства в парламентарния дебат, това говори лошо за демократичния процес и това означава, че управляващите са минали определена граница. А това е притеснение за самите управляващи, защото виждате как се случва кворумът, как се събира кворумът.
Водещ: Президентът обаче ви призова да се върнете, г-н Паргов.
Калоян Паргов: Всеки ден с кански мъки – 121, 123, 122 гласа. ДПС разбира се присъстват в Парламента. Те са си отделна партия, те заявяват, че са опозиция. Ето – има парламентарна опозиция, но въпреки всичко парламентарната опозиция, ако ние сме извън парламентарната вече след като не присъстваме, парламентарната опозиция в лицето на ДПС би трябвало да защити с аргументи едни или други.
Водещ: Вашите разчети какво показват, защото тази седмица излязоха две различни проучвания абсолютно противоположни? Едното показва, че вие водите и увеличавате преднината. А другото е, че напротив – ГЕРБ увеличава преднината. Вашите разчети какво показват? От този ход печели ли БСП, или губи? Говори се, че има много различни мнения и във вашите редици, че не всички са съгласни.
Калоян Паргов: Има много спекулации по тази тема. Проучванията са по-скоро – как да кажем – моментна снимка. Дали в рамките на статистическата грешка едната партия води, или другата партия води – в момента е хикс на този етап като резултат точно преди влизане в кампанията. Какъв ще бъде крайният резултат, то затова изборите са интересни .
Водещ: От друга страна, вие участвате ли в този мач, при положение че не сте на терена? Теренът е Парламента обикновено в една парламентарна република.
Калоян Паргов: Очевидно, че нестандартния ход, който прояви БСП последните седмици, тревожи много хора. Тъй като и политолози, и социолози, и всякакви гадатели дори вещаят какво ли не. Мога да ви кажа мнението на хората отвън – болшинството от тях.
Водещ: Вие откъде го знаете мнението на хората отвън?
Калоян Паргов: Защото от момента на излизането нашите народни представители, както и членовете на Националния съвет, местните ръководства са в постоянни срещи с хората. Тоест, остава им повече свободно време, отколкото когато бяха Парламента, тъй като, когато бяха в Парламента имаха ден-два от седмицата, в които да го правят. Сега имат цялата седмица.
Водещ: И какво е мнението на хората отвън?
Калоян Паргов: Мнението на хората е подкрепа за този ход.
Водещ: Да разбирам, че до изборите няма да се върнете в Парламента?
Калоян Паргов: Това е решенето на Националния съвет, освен ако не се случи ситуация, в която Националният съвет прецени нещо друго. Неслучайно Националният съвет го взе – този висш политически орган. Това не е просто хрумване на парламентарната група.
Водещ: И не е истина, че има различни мнения в БСП, че има брожения, че много хора са недоволни?
Калоян Паргов: Има дискусия по отношение на политическия процес и на действията на БСП извън Парламента, които очевидно, че видимо започват да се засилват като активност, защото това показва, че не е достатъчно само да си в Парламента, а работата е извън Парламента, където може да чуеш проблемите на хората и да търсиш решения за тези проблеми.
Водещ: Другата актуална тема, тъй като имаме 5 минути и трябва бързо да обхванем няколко неща. Първо, четох в „24 часа“ една информация късно снощи и там пише, че 80% от социалистите искат Сергей Станишев да води листата за Европейските избори, веднага след него била Елена Йончева. Докъде стигна този процес на номиниране и вярно ли е, че в крайна сметка може да се съгласите Станишев да е водач на листата за Евроизборите, въпреки че Нинова не иска?
Калоян Паргов: Процесът на номинациите и издигане на кандидати ще завърши някъде малко след средата на март – около 16,17 и 20 март, когато ще са последните конференции в страната. На 17 март по решение на Националния съвет ще се събере, за да може да излъчи водача заедно с коалиционните партньори и техните имена и места съответно в тази листа. В края на март или по-скоро началото на април окончателно ще бъде подредена листата и обявена.
Водещ: Така – аз процедурата я разбирам, но все пак като четете 80% от социалистите искат Станишев да евътре, огромен процент искат да е първи.
Калоян Паргов: какъв е проблемът?
Водещ: Че никога не иска. Това се говори.
Калоян Паргов: задавате ми го като проблем. А вие откъде знаете? Чули ли сте някога да кажа Сергей Станишев вън?
Водещ: Нали е гласувал за Истанбулската конвенция, което ви беше посочено като важна тема, червената линия, от която не се?
Калоян Паргов: Истанбулската конвенция приключи като въпрос в България. Конституционния съд се произнесе. Аз не мисля защо тази тема трябва да я поставяме.
Водещ: Вие я посочихте на последното ви голямо събрание.
Калоян Паргов: Това са критерии, които избраните европейски депутати, не само Истанбулската конвенция, но и много други като позиция – пакта за миграция, трябва да спазват в следващия мандат, когато евентуално подобни въпроси са на дневен ред в Европарламента.
Водещ: Дайте яснота за другата гореща тема с кандидата на БСП за кмет на София. Колко вероятно е Мая Манолова да е този кандидат? Мисля, че за 4-ти път вече ви питам откакто съм започнала да ви каня, г-н Паргов, защото покрай заплатите на шофьорите в градския транспорт, които споменахте и чиито проблем още не е решен окончателно, Мая Манолова също беше в общината, също се застъпи за интересите на шофьорите и тогава мисля, че общински съветник от СДС каза „Вие ли сте кандидатът на БСП за кмет на София? Кажете истината, кажете я.“ И така – каква е истината?
Калоян Паргов: Първо, те СДС друго не им остана да правят. Второ, проблемът е много сериозен. Трето, нормално е националният омбудсман, тъй като софийският не го виждам, който избрахме. Знаете, че има и софийски, който би трябвало да бъде активен при подобни случаи, но националният омбудсман виждате, че при всеки случай на несправедливо, когато бъде сезиран, при претенции от страна на лични целеви групи – ето, сега и медицинските сестри, преди транспортните работници, се отзовава. Тоест, тя си върши работата. И не може да бъде обвинена за това. Това ѝ е работата. И мисля, че тя изпълни със съдържание тази позиция на омбудсман, която не сме виждали преди това в предишните – моите уважения към всички предишни омбудсмани. Но да се върнем на проблема с транспортните служители.
Водещ: Да. Кажете само за Мая Манолова, защото имаме 3 минути да уточним. Мая Манолова?
Калоян Паргов: Мая Манолова или който и да е друг, ще стане ясно след като започнат номинациите в партийната организация.
Водещ: Чух че имало проучвания, които й дават огромна преднина, ако тя бъде вашият кандидат. Даже и София да стане червена. Вярно ли е, че има такива проучвания?
Калоян Паргов: Когато чуя хората по места и чуя от тях това име, тогава ще поканя Манолова, за да я питам би ли искала. Но като гледам нейната натовареност, проблемите с които тя се занимава, не мога да направя прогноза дали би се съгласила.
Водещ: Имате ли резервен вариант, ако Мая Манолова ви откаже?
Калоян Паргов: В предишно предаване, мисля че ви казах, че в сравнение с 2015 г., когато беше по-трудно да се намери кандидат за кмет в София, с това поведение на нашите опоненти, и в София, и в национален план, нарастват желаещите да влязат в такава битка, което пък ще ни изправи пред затруднение да изберем най-добрият и най-подходящият. Затова сме оставили този въпрос за края на юни, юли месец по-скоро, когато ще финализираме официално процеса.
Водещ: Сметната палата и състоянието на паметниците на културата в София. Коментирайте този въпрос, защото е точно по вашата тема, а пък тази седмица Сметната палата огласи данни, според които буквално никой не се грижи, никой не полага усилия и сгради, знакови се рушат.
Калоян Паргов: Да, така е. Ще ви дам пример с паметници, които ние почитаме социалистите всяка година на определени дати. Паметникът, който е в Борисовата градина, говорим за Братската могила, който редовно бива поругаван с различни надписи. И сме принудени да си го чистим ние, защото това е разсъждението от страна на сегашния кмет, че всички заинтересовани, тъй като ние сме заинтересовани, ние трябва да го почистим. Не. Трябва да го почисти Общината, трябва да се грижи държавата. Да не говорим за Паметника на съветската армия или за други паметници. Без значение какъв исторически смисъл носят.
Водещ: Не е въпросът само за тези паметници. Говорим за сгради, които са знакови за града, които определят неговия облик, които се рушат, които съзнателно, несъзнателно, заради спорове между собственици, всъщност се разрушават.
Калоян Паргов: По този въпрос разсъждаваме сериозно в нашата група и считаме че не само Общината, но когато те са частна собственост, можем да имаме общински фонд, който да дава безлихвени заеми на собствениците за един по-дълъг период от време, за да може те да санират фасадата и да укрепят конструкцията на сградата.
Водещ: Предлагали ли сте го това в комисии, в самия Общински съвет?
Калоян Паргов: Казваме че го обсъждаме в момента. Говорили сме го в неформален порядък с представители на Столична община, говоря от изпълнителното ръководство, и с господин Чобанов. Когато този въпрос дойде на дневен ред с нарочен доклад, тогава ще участваме. Но пак ви казвам, има логика в това, което предлагаме. Защото, ако собствениците на такива сгради нямат средства да се грижат за тези сгради, тогава влизаме в параграф 22 – Конституцията, частната собственост, неприкосновеност, но в същото време и общественият интерес. И тогава може да се търси подобен баланс чрез подобен фонд, който мисля че Общината с толкова рекордни бюджети, може да започне да заделя.
Водещ: Благодаря ви много. Отново разговор с отворен финал. Калоян Паргов – лидер на БСП-София.
Калоян Паргов: И аз благодаря.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране