Отговорът ми е прост. В българската политика от последните години има само два антагонистични силови полюса – Радев и Борисов.

Затова именно президентските избори са много по-важни от парламентарните – въпреки мнението на Корнелия Нинова. Много по-показателни са. Последният решителен бой на българския народ с модела „Борисов“ ще бъде даден на президентските избори след две седмици.

Опитите да се намери трети силов полюс, включително от страна на БСП, засега са обречени на неадекватност. Но Борисов, като антипод на Радев, е и страхлив. И като не се кандидатира пряко, защото знае, че ще бъде смачкан примерно с 3 към 1, той суспендира своя полюс на силата – и така останахме с еднополюсен модел.

Затова сега всички кандидати извън Радев са нелепи, нематериални. Без значение дали става дума за Герджиков и Панов или за по-маргиналните персонажи, задръстващи с помията си малкия екран. Атакувайки само Радев, те признават, че той е обсебил напълно полюса анти-Борисов. Критиките срещу Борисов се възприемат еднозначно като подкрепа за Радев. Но кой знае защо същите хора си мислят, че калташките нападки срещу Радев не са подкрепа за Борисов.

Герджиков не допададори на типичния гербер и разбираемо отрича, че е кандидатът на ГЕРБ. Това е кандидатура „Плевнелиев 2.0“, а оригиналът бе толкова слаб, че не бе издигнат за преизбиране от своите. Нека не се обиждат колегите, но кандидатурата „Герджиков“ е правдива само в едно отношение: като отражение на моралната нищета на университетската ни гилдия. Не само в България днес университетът е синоним на конформизъм и посредственост.

С издигането на също толкова нелепия Панов ДБ, здраво уплашени от ПП, канибализиращи електората им – особено категорично в чужбина – вместо да изпишат вежди, извадиха очи. Те ще последват „Реформаторския блок“ по пързалката към небитието. ДПС от април насам за първи път не е фактор за изборите и кандидатурата на Карадайъ – след клетвите, че няма да издигат партиен кандидат – не променя нищо. Костадинов, който поне според мене доскоро даваше надежди, си избра лаврите на Сидеров 2.0 и кандидат за златен пръст на Борисов, но тоя път без шанс.

Радев е най-доброто нещо, ставало в българската политика след 1989 г.

Истински държавник, който не се уплаши

от абсолютно необходими (отдавна закъснели) непопулярни мерки седмици преди изборите. Вярвам, че държавническата доблест ще му донесе успех, че българите на 14-ти ще покажат най-доброто от себе си, своите better angels (по-добри ангели), както казват американците.

Нинова, за която съм писал преди толкова добри неща, е още далече от тази класа – блазни се да печели червени точки, като следва предразсъдъците на тълпата: Истанбулската конвенция, зеления мандат. Затова истинският морален коректив на Борисов е Радев, а не БСП.

Нападките срещу Радев, насъсквани от ГЕРБ, дават обратен резултат. Атаките срещу кадрите му – също. Негативното решение на дирижирания КС за Кирил Петков няма да има никакво значение за изборния резултат, освен в обратния смисъл на желания от ГЕРБ. Петков е безспорен кадрови успех на Радев, символ на промяната на модела „Борисов“ в икономиката. Такива са и Рашков, Василев и Комитова в своите ресори – и личните нападки срещу тях са безсилни. Особено засегнати за двойното гражданство на Петков са

българите в чужбина, които масово ще гласуват за ПП,

вместо за ИТН и ДБ.

Разпоредбите на конституцията за двойното гражданство противоречат на международни договори, които съгласно българското законодателство имат приоритет пред вътрешните норми. А репутацията на КС сред мнозинството българи съперничи в момента с тази на Гешевата прокуратура.

Антиваксърската истерия, към която се присъединиха „Възраждане“, и дори – срамежливо – и БСП, с искането на оставка на Кацаров две седмици преди изборите, пък е поредната уродлива форма на българския джихад срещу „McWorld“.

Други по-ранни форми на български джихад бяха чалгата, хоротеката, политическите психози около царя, Сидеров, Борисов, Слави и „джендърската“ заплаха. Антиваксърската истерия в комплект с „кемтрейлс“ и други теории на заговора, е и

съвременен лудизъм

Комунистите, за сведение на БСП, са принципни противници на лудизма. Вапцаров дава класическата формулировка:

„Другари,
да бъдем наясно –
не удрям клеймо
на прогреса
и знам прекрасно,
че не прогреса е, който ни души.
И ние не ще го рушим.“

Които са чели „Тютюн“, помнят, как комунистите в началото на 30-те години спорят до премала дали тонгата е технически прогрес, и значи не бива да й се противят, или е само засилване на капиталистическата експлоатация. Днес, както винаги,

ваксините са технически прогрес, цивилизация, хуманизъм

Въпреки че да, фармацевтичните гиганти са алчни и безскрупулни, че капитализмът се вълнува само от печалбата, не от народното здраве, че олигархията се стреми към тотален контрол над масите. Да, но това са различни смислови сфери. Трябва да се разграничат.

Антиваксърската истерия убива хиляди уязвими хора, които без нея биха се ваксинирали и сега щяха да са живи. Убива и тези, които по медицински причини наистина не бива да се ваксинират. Антиваксърската истерия ни докара дотам да са ни нужни сертификати.

Интересно ми е също дали всеки антиваксър, тръшкащ се по дюшемето за живота и здравето си, също така ревностно не пуши, не пие, не шмърка, храни се здравословно, кара внимателно технически изправна кола, спортува, избягва стреса?

Въпреки силния медиен шум и опитите за протести, ваксините реално не са въпрос на живот и смърт почти за никого, а са псевдоинтелектуална суета, lifestyle въпрос, за който никой антиваксър, преди симпатизирал на Радев, не вярвам да си промени гласуването на 14-ти. Никой няма сериозно да заложи (англ. bet the farm) на отричането на ваксините: всеки антиваксър с пулс разбира, че без масово ваксиниране няма да се мине. Та те самите отричат, че са антиваксъри, както и Герджиков „не е кандидат на ГЕРБ“. Тези, които в социалните медии проклинат Радев и се вайкат как били разочаровани от него и няма да му гласуват, са герберски тролове.

По сходен начин неактуални в момента са и

нападките отляво срещу Радев

– „натовеца“ и „тримореца“. Те се балансират в абсурдността си от тези пък отдясно – за „назначения от Кремъл“ президент и от продължаващите да текат от разни нечакани страни кандидат-президентски глупости за „комунистите“.

Уверен съм, че на 14-ти електоратът на БСП ще подкрепи като един своя президент. И че не само експоненциално растящата маса симпатизанти на ПП и топящата се – на ИТН ще застанат зад него заедно с остатъците от партията на Мая Манолова. Но се надявам на гласуване по съвест за Радев и от някои доскорошни привърженици на ДБ, протестирали миналото лято заедно с нас, когато президентът бе наше общо знаме. И от хора от обичайния контингент на ДПС, които умеят да ценят доблестта. И дори че много от тези, които все още скланят към Костадинов или към многобройните маргинални кандидати, ще се сетят, че има само един начин да гласуваме гарантирано анти-ГЕРБ.

Победа на Радев на първи тур, при цялата ярост на герберската психологическа война срещу него и целия налудничав спектър от опоненти, ще има огромно положително значение за България. А също и за БСП, ПП и другите анти-ГЕРБ сили. Иска ми се да я дочакаме спокойно и едва като стане факт, да чепкаме и партийните конфигурации. Те са с производно значение.

Валентин Хаджийски