През ноември Русия изстреля балистична ракета срещу украинския град Днипро. Първите съобщения на украинските власти бяха, че това е междуконтинентална балистична ракета, чието използване би представлявало сериозна ескалация на конфликта.

Много бързо руският президент Владимир Путин направи специално изявление, в което обясни, че използваната ракета е нова разработка, наречена „Орешник“. Става въпрос за балистична ракета със среден обсег на действие, която няма алтернатива и не може да бъде прихваната и свалена от нито една съществуваща система за противовъздушна отбрана, коментира той.

Все пак ракетата беше изстреляна по Днипро, а не по Киев, където е съсредоточена силата на украинските системи за ПВО. Публикациите от мястото на удара пък показаха, че вероятно ракетата се е разминала с целта – оръжейни заводи още от съветско време.

Няколко дни по-късно британското военно разузнаване публикува своите първи оценки за ракетата. Според тях заявките сочат, че това е балистична ракета със среден обхват на действие, тоест между 3000 и 5500 км. Реалното разстояние, което измина, е 800 – 900 км и не може да се каже как би се държала тя на по-голяма дистанция.

Ракетата беше изстреляна от полигона „Капустин яр“. Няколко дни по-късно украински дронове достигнаха до мястото, което би трябвало да е под максимална защита и нанесоха известни щети по сградите там.

Колкото до прихващането, ракетата се движи със свръхзвукова скорост и има шест глави с 36 субкомпонента, което действително прави унищожаването ѝ трудно. Според украински военни експерти не е невъзможно с тази задача да се справи системата THAAD, разработена специално за балистични ракети. Медийни публикации сочат, че Киев е поискал такива системи от американските съюзници, за да блокира балистичните ракети, които Русия изстрелва регулярно по украинските градове. Само преди ден град Запорожие беше ударен с четири ракети „Искандер-М“ или техния севернокорейски еквивалент KN-23.

„Орешник“ не е нова разработка, а ракета „Рубеж“, тествана за първи през 2011 г., с направени известни модернизации, пише The Economist, като се позовава на анализите на отломките от ракетата на украинските съдебни следователи. Същото всъщност е и заключението на британското разузнаване още в първите дни след изстрелването на ракетата.

Сега анализите показват, че в ракетата, изстреляна по Днипро, са използвани части, изработени през 2016 г. и 2017 г.

Заключенията на експерти са, че „Орешник“ не е нищо повече от демонстрация на сила към Запада, разработена и изплозвана единствено за напомняне за ядрения потенциал на Русия – според заявленията ракетата може да достигне до европейските столици и да носи ядрена бойна глава.

Путин заяви, че ракетата е отговор на западните ракети, използвани по руска територия и заплаши, че при следващи такива „Орешник“ може да се насочи към „центровете на взимане на решения“ в Киев. През декември 2024 година той съобщи и че започва и серийното производство на ракетата.

Оттогава обаче темата за „Орешник“ изчезна от руските медии и вероятно това е свързано с оценките на военните, че цената на „Орешник“ ще се окаже многократно по-висока от всички останали ракети, които използва Русия в Украйна.

На този етап липсва „наказателна акция“ от Русия дори и след масираните въздушни атаки, които извърши Украйна от началото на януари досега. При някои от ударите бяха използвани и американските ракети ATACMS, както и британските Storm Shadow. Основата на атакате обаче се носи от украинските дронове и нови ракети, които поразиха петролни складове, рафинерии и химически заводи. Повечето пожари биват оставени да горят дни наред, преди да изгаснат сами.