– Г-н Колев, след поредните избори слушаме поредни изявления и призиви за касиране, какво реално може да предизвика анулиране на изборните резултати и провеждане на нов вот?

– Правилно извеждате във въпроса ви, че касирането на изборните резултати следва да се разбира като отмяна или анулиране на изборните резултати. Доколкото говорим за избори за народни представители, то до анулиране на изборните резултати може да се стигне само чрез производство пред Конституционния съд на Република България. Когато говорим за отмяната или касиране на изборните резултати, то следва да имаме предвид, че отмяната/касирането се проявява в две направления. Едното направление е индивидуалното оспорване на законността на избора на отделен народен представител или отделни народни представители, а второто направление е оспорването на изборите в тяхната цялост. И в двата случая предпоставката, за да се иска касиране на изборите, е нарушаване на законоустановените правила за провеждането им.

Нарушенията могат да бъдат от различен характер, например от възпрепятстване упражняването на волята на избирателя, което може да има различни проявни форми, до манипулирането или неправилното отчитане на изборните резултати. Важното тук е да се отбележи, че видът, характерът и дори броят на нарушенията не са водещите предпоставки при оспорването. Основното или водещото при оспорването на изборните резултати е, че нарушенията следва да са от такава величина, че да променят изборния резултат.

Трябва да е налице пряка причинно-следствена връзка между извършеното нарушение и обявения изборен резултат. Изборният процес може да е съпровождан от редица нарушения, но ако те не влияят, и то пряко на изборния резултат, няма да се стигне до касиране на изборите. В този смисъл колкото и на пръв поглед парадоксално да звучи покупката на гласове, което е престъпление само по себе си, не е основание за касиране на изборите, освен ако не е доказано в мащаби, които да променят изборния резултат и че избирателят е имал друга воля.

В случаите, в които избирателят иска да гласува за конкретна партия или коалиция, но също така вземе пари да гласува за избраната от него партия или коалиция, то ще е налице извършено престъпление, което обаче няма да доведе до промяна на изборния резултат, защото избирателят е искал да гласува за конкретната партия или коалиция, следователно няма да се стигне до касиране на изборите. Нарушенията, касаещи некоректно попълнени протоколи (сгрешени протоколи), няма да са основание за касиране, освен ако не са сгрешени до такава степен, че да рефлектират върху изборния резултат.

– Какви са сроковете?

– Освен наличието на нарушения, които, както посочихме, следва да влияят върху изборния резултат и които очертават материалноправния характер на въпроса, оспорването на изборните резултати следва да се осъществи в сроковете и по правилата, които законът предвижда, които очертават процесуалния характер на производството по оспорване. В този смисъл кандидат за народен представител, партията, коалицията или председателят на инициативен комитет, издигнал независим кандидат, са лицата, имащи правен интерес за оспорване на изборните резултати и са субектите, по чиято инициатива може да започне процедурата по оспорване на изборните резултати. Без първоначално оплакване от тяхна страна до оспорване няма да се стигне. Тъй като производството по оспорване на изборните резултати за народни представители се развива пред Конституционния съд, то същият съд следва да бъде надлежно сезиран. В случая Конституционният може да се сезира от субектите, изброени в чл. 150, ал. 1 от конституцията, а именно от най-малко от една пета от народните представители (поне 48), президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Кандидатите за народни представители, партиите и коалициите, участвали на изборите, или същите тези лица, които са носители на правния интерес от оспорване на изборните резултати, не могат пряко да сезират Конституционния съд, те трябва да се обърнат за съдействие към субектите, посочени в чл. 150, ал. 1 от КРБ. Изборният кодекс повелява, че желаещите оспорване участници в изборите следва в 7-дневен срок от обявяване на решението за резултатите от изборите да се обърнат към субектите по чл. 150, ал. 1 от КРБ. Срокът в случая тече от 31.10.2024 г. Важно тук е да се отбележи, че дори субектите по чл. 150, ал. 1 от КРБ да бъдат сезирани, то за тях не възниква задължение да сезират Конституционния съд, но ако решат все пак да го направят, то следва да го направят в 15-дневен срок от обявяването на изборните резултати или 8 дни след изтичане на седмодневния срок за участниците в изборите да се обърнат към тях.

Също така е важно да се посочи, че искането до Конституционния съд следва да е мотивирано и към него да се приложат писмени доказателства, както повелява чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд. Ако Конституционният съд допусне до разглеждане спора, то същият следва да се произнесе в двумесечен срок. Конституционният съд може да не спази двумесечния срок и това няма да опорочи решението му.

– Какви могат да бъдат последиците?

– В зависимост от това дали се оспорва изборът на отделни народни представители и изборите в тяхната цялост, решението на Конституционния съд ще има различни последици. Когато се оспорва частично изборът на отделни народни представители, като се установят съществени нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, Конституционният съд изпраща решението си на Централната избирателна комисия, която от своя страна, съобразявайки се с решението на съда и съгласно съответната методика, ще определи наново резултатите от изборите, като ще обяви ново разпределение на мандатите и ще посочи имената на избраните народни представители.

В случай че се касират изборите в тяхната цялост, то следва да се произведат нови избори за Народно събрание в двумесечен срок.

– Потвърди ли се за пореден път впечатлението, че изборният процес се компрометира от неподготвени членове на СИК и има ли логика в исканите от ЦИК законодателни промени в тази посока?

– Бяха посочени достатъчно примери, от които можем да си направим извода, че предварителната подготовка на членовете на секционните избирателни комисии следва да преминат съответното обучение и инструктаж. Липсата на подготовка и достатъчна рутина оказва своя неблагоприятен ефект, като води до редица грешки в изготвянето на протоколите, преброяването и отчитането на изборните резултати. В този смисъл призивите на ЦИК за конкретни законодателни промени, водещи до повишаване качеството на изборния процес,  следва да се разгледа от бъдещия парламент с полагащото се внимание, обективност и сериозност.

Промените ще доведат до правилното отчитане на изборния резултат, което би довело до повишаване на доверието в изборния процес, което поначало не е високо, а и последните обстоятелства от видеозаснемането от някои секционни избирателни комисии не допринасят особено за повишаване на доверието. Но тук ми се струва важно да се отбележи, че и самите политически партии и коалиции биха изиграли положителна роля в повишаване качеството на изборния процес, като предварително инструктират представителите си в СИК да спазват правилата на изборния процес, а също така да бдят за това дали представителите на другите партии спазват правилата. По линията на върешносекционния самоконтрол, каквито са духът и логиката на закона, биха се изключили съмненията за некоректност в протоколите.

– Защитен ли е от манипулации изборът на тези, които предпочитат да гласуват с машини и как могат да са уверени, че нормативно са предпазени в тази посока?

– Тук изцяло следва да се доверим на мнението на киберекспертите и уверенията, които Централната избирателна комисия ни предоставя. Факт е обаче, че не всички машини са сертифицирани и проверени преди изборите. Правят се проверки на случайно подбрани машини за тяхното правилно функциониране, което само по себе си буди някои въпроси. Немалко са случаите на отказ на машините или проявен дефект при разпечатването на резултата от електронното гласуване, т.нар. отрязъци. Свидетели сме на заличена, изтрита или неможеща да се възпроизведе наново информация от флаш паметта на машините. Вече изтича гаранцията на машините и т.нар. флашки, което не води автоматично до невъзможност за използването им, но крие риск. Всичко това буди основателни съмнения у някои, поради което същите тези хора не се доверяват на машините. Ако погледнем световния опит, то машинното гласуване отстъпва драстично, в пъти е по-малко в сравнение с гласуването с хартиени бюлетини. Аз лично гласувах с хартиена бюлетина.

– Необходимо ли е Конституционният съд да излиза с ново тълкувателно решение по казусите около тези избори?

– Както посочихме вече, субектите, които могат да сезират Конституционния съд, не са длъжни да го направят дори и ако бъдат помолени от заинтересованите партии или кандидати за народни представители. От друга страна, ако бъде сезиран Конституционният съд, съвсем не е сигурно, че ще допусне до разглеждане искането за касиране на избори. Като добавим трудността по събиране на доказателства и умората на българските граждани от поредицата избори без особено пренареждане на политическия терен, то следва много внимателно да се прецени дали сме готови като общество да проведем поредната процедура с много неясен изход или по-доброто за държавността би било да концентрираме сили върху бъдещото държавно управление, чрез което с общи усилия и законодателни гаранции да не позволим тези нежелани явления да се повторят.

Не бива да забравяме случилото се от сегашните избори и борбата с тези лоши практики следва да се нареди сред основните приоритети на бъдещото държавно управление, но за да се превърне в приоритет, първо следва да има управление. В противен случай ще се задълбочат антагонистичните настроения, което не вещае нищо добро за общото ни бъдеще.

Дълбоко държавническо и политически отговорно би се оказало, ако тесните партийни интереси бъдат преодолени в полза на общото национално държавническо поведение.

Твърде дълго, струва ми се, продължава липсата на редовна власт, това натежава, народът все повече усеща негативните ефекти от липсата на редовно правителство, държавата е в застой и в този смисъл е добре да гледаме в позитивна перспектива.

– Има ли конституционна процедура, действията по която могат да ни подскажат, че ще се успее да се излъчи мнозинство 51-то народно събрание?

– Тук следва да направим разлика между юридически установените правила по формиране на правителство, ползващо се с парламентарно мнозинство, и действията за формирането на самото парламентарно мнозинство. Доколкото процедурата по конституиране на Народното събрание, изборът на председател на НС, формирането на парламентарните групи и фазите за формиране на редовно правителство са уредени нормативно и знаем как да процедираме, то съвсем не означава, че формирането на парламентарно мнозинство се ползва със същата или друга нормативна уредба. Формирането на парламентарното мнозинство не е юридически, а политически въпрос и каква ще е формулата за съвместно партньорство зависи единствено от волята, добронамереността и бих добавил държавническото поведение на политическите партии. Едва след като постигнат съгласие и определят конструкцията на бъдещото съвместно партньорство, то тогава може да се намеси правото, като постигнатите договорки бъдат закрепени чрез коалиционно споразумение. Възможни са различни коалиции, изградени на различна основа.

Също така не изключвам правителство на малцинството, подкрепяно от плаващи мнозинства. Важното в случая е да не се чертаят забранителни линии пред нито една партия за участие във властта, тъй като всяка от партиите отразява волята на българските граждани, а народните представители представляват не само онези, които са ги избрали, а целия български народ. В този смисъл народен представител, представляващ целия народ, не може да изключи част от народа, като му забрани да участва в управлението.

Пред вестник „Телеграф“