И тези два милиона лева ще заминат там, където отпътуваха през годините стотици милиони, без да има практически никаква полза за мургавите ни събратя. И песимизмът в тази прогноза е напълно оправдан, но като ще сме черногледи, нека поне да чуем какво ново има този път в знака за равенство между българските роми и останалите граждани на родината и Европата.

През седмицата в Министерски съвет бе представен проект „Разработване и внедряване на система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020“. (Колкото по-дълго е наименованието, толкова по-объркващо е то за обикновения читател, който трябва да бъде вкаран в заблуждение, че ще се върши нещо много важно и сериозно).

Основната цел на този план иначе е да се подпомогнат интеграционните политики „като се създаде ефективна система за регулярно и системно информационно осигуряване и наблюдение на изпълнението на Стратегията и други интервенции, насочени към подобряване на ситуацията на ромите в България“ (става още по-неразбираемо, нали?).  Понеже точно в момента си нямаме нито една циганка под ръка, за да ни похвали, налага се сами да припомним, че „Десант” писа за този проект още през миналата година (бр. 329 от 10 октомври 2015 г.).

Тогава, както и сега, продължаваме да се питаме ще успеем ли да интегрираме ромите, преди ние да станем малцинство в собствената си държава и каква е ползата от проекти, които изглеждат като нещо, написано просто да се усвоят едни поредни европари. Но пък иначе нещата са написани и описани на съвършен българо-брюкселски бюрократичен език.

Проектът се изпълнява по приоритетна ос 3 „Модернизация на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването” на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода 2014-2020. Общата му стойност възлиза на  1 999 980 лв., като 1 699 983 лв. са средствата от ЕСФ, а 299 997 лв.  – национално съфинансиране. Конкретен бенефициент пък е Секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) чрез Администрацията на Министерския съвет, а асоцииран партньор е Националният статистически институт (НСИ).

„Така бихме осигурили основите за сравнение на резултатите и ефектите от провеждането на интеграционните политики. Системата ще бъде надежден инструмент за разработване и подобряване на политиките, включително за оценка на тяхната ефективност и ефикасност на разходваните средства и тяхното въздействие“, заяви ръководителят на проекта и секретар на НССЕИВ Росица Иванова.

И, забележете, в резултат на изпълнението се очаквало да се подобри не толкова самата интеграция, а „процесът на формулиране и разработване на политики“, свързани с нея. Тоест, поредното голямо нищо.
Сергей Цветарски, председател на НСИ, се опита пък да мотивира харченето на допълнителни средства за циганите с оправданието, че текущото наблюдение на програмите и проектите, свързани с ромската интеграция, в момента не е на необходимото ниво.

„Липсва механизъм, който системно и регулярно да събира информация за този процес. Благодарение на проекта обаче, властите ще бъдат в състояние да дадат съвсем конкретни отговори за това какво се случва с приобщаването на циганите във всяка една от сферите – образование, здравеопазване, жилищни условия, върховенство на закона и недискриминация, култура и медии”, допълни той.

Всъщност, „големите“ промени, настъпили след 1989 г., се виждат и със съвсем просто око, без да се влагат огромни средства за специално наблюдение: повечето от ромите, които имаха работа, станаха безработни; младите циганки усвоиха професията „самотна майка”; демокрацията създаде тясната специалност „търговец на гласове”; появиха се ромски барони и ромски партии. Единствено с ромската интеграция нещата се закучиха и станаха като в приказката: „Хубава работа, ама българска”.