„Оставаме, оставаме…“, продължава да пее на брега на морето певицата от „Оркестър без име“ с гласа на Маргарита Хранова. А колко много други неща също остават и сега!

Остават протестите на строители и камиони по улиците и площадите на София, уж за заплати, пък браншовите им шефове викат, че били ги получили.

Остават мераците на Веселин Марешки, Валери Симеонов, Александър Томов, Светльо Витков, Костадин Костадинов, Волен Сидеров и на още други пишман кандидати за държавен глава на България.

Кристалина Георгиева остава шеф на МВФ. Засега.

Борислав Михайлов и с един глас разлика остава начело на БФС.

Татяна Дончева остава да е в листите за депутат, Делян Пеевски – също…

Политическата партия ГЕРБ остава да е начело в прогнозите на социолозите за първа сила в Народното събрание!?

Същите коалиции и партии (общо пак шест) остават да са в проектите за нов парламент.

Остават задълженията ни към НАП, към топлото, тока и водата, но вече при нови шокови цени. Остават ни магазините, ама и в тях вече по джоба ни са само две трохи. Остава ни това, че нищо не ни остава от пенсии и заплати.

Остават ни ваксините, щото българинът не ще да се имунизира, страх го било от тях, а да мре не го е страх… Остават ни мисирките и калинките. Остават ни къщите за гости и офшорките в странство.

Остава ни чекмеджето с пачките в евро и кюлчетата в злато…

Оставаме на последно място в ЕС по доходи, оставаме най-бедни, оставаме първи по болести и смъртност. И по най-бързо изселване нанякъде по света, където още може да се живее.

Остава дебатът за съдбата на Паметника на Съветската армия в столицата. Щото по избори цялата русофобска гвардия от бивши храненици на оная власт и днешни нейни първи хулители се активизира да натрапи рушенето като светло бъдеще, понеже да гради не умее.

Остава същата съдебна система. Остава същият главен прокурор. Емил Кошлуков остава да е шеф на Националната телевизия.

Бодигардът Борисов и Шехерезада остават да са последна инстанции в медиите по всички въпроси.

Мутрите остават да са вътре, въпреки „Мутри, вън!“…

Остава неясно двойното гражданство на Кирил Петков и невярната му декларация.

Остават заплахите от икономическа, социална и политическа криза.

Остават очакванията, че новата година ще започне с нови парламентарни избори.

Остават и очакванията да се появи пак нов почтен спасител на България…

Оставаме на 112-о място по свобода на словото според „Репортери без граници“.

И ние продължаваме да си тананикаме и припяваме хитовата песен на Борис Карадимчев по текст на Александър Петров „Оставаме, оставаме“, а филмът „Оркестър без име“ на Людмил Кирков и Станислав Стратиев остава четири десетилетия да е номер едно в киното ни и през Прехода. Защото оставаме, оставаме!

Лозан Такев, Дума