„Центърът за изследване на демокрацията” излезе с доклад, озаглавен „Медии и политическо влияние”. В него една от темите, която се изследва, е медийният път на Делян Пеевски и на групата му. В периода 2012-2014 г. „Пеевски-Кръстева-КТБ” успява да постигне контрол над почти 70% от професионалните производители на медийно съдържание във вестниците, сочи проучването.

В същия период групата продължава да поглъща медии и добавя „Новинар”, „Засада” (преди „Експрес”) и вестника с най-висок тираж в страната – „Уикенд”. Започват да се купуват регионални вестници като пловдивската „Марица”, благоевградския „Струма”, бургаските „Черноморски фар” и „Фактор”, великотърновската „Борба” и др. Към тях се присъединяват сайтовете като Всеки ден, Блиц, Bnews.bg; списания като „Топ Гиър”, „Аутобилд”, „Уикенд на жената”, „Биограф” и пр.

Започва да се говори за „Империята” след като коалицията Пеевски-Кръстева-КТБ придобива и най-голямата печатница на Балканите – ИПК „Родина”. „Империята” започва да изглежда страховито в момента, в който придобива около 70-80 процента от фирмите, които разпространяват печатни издания, се казва още от центъра.

Със задълбочаващата се икономическа криза данните за печалбата и наетите във вестниците при медийната група Пеевски-Кръстева-КТБ показват разликата всички останали. За разлика от другите печатни медии, които през целия период 2010 – 2014 г. са на загуба, при НБМГ единствената година с обявена загуба е 2011 г. Обяснение за тези различни резултати между медиите на Пеевски и останалите може да се намери в данните за рекламните приходи. Според TNS/TV Plan, през 2009 г. изданията на НБМГ като „Монитор”, „Телеграф” и „Политика” отбелязват ръст на рекламните приходи съответно с 37 %, 94 % и 181 %, докато всички останали отчитат или спад, или запазване на приходите (благодарение на изборите за европейски парламент и националните парламентарни избори). Интересна е механи-ката на функциониране на модела „Пеевски-Кръстева-КТБ”. Основните рекламодатели на НБМГ са дружества, в които КТБ има дял или които са финансирани от банката – както става ясно по-късно при фалита. Според данните най-големите рекламодатели са KIA Motors, Виваком, Техномаркет и др. (на които банката е кредитор), „Институтът по микроелектроника”19, в който основен акционер е КТБ, самата КТБ, финансово-брокерската компания „Фина-С” (в която официален акционер е Цветан Василев). Създателите на медийната група „Пеевски-Кръстева-КТБ” очевидно още почти от са-мото начало осъзнават, че за да се реализира достатъчно влияние само вестниците и сайтовете не са достатъчни. Необходима е и национална телевизия (с повече от един канал). По тази причина са придобити ТВ7 и ББТ (News 7). Развитието и финансирането на телевизии обаче изисква огромни финансови ресурси, дори на малък пазар като българския.

За да успеят да привлекат достатъчно зрители придобитите телевизионни, канали трябва да се конкурират с двете частни национални телевизии БТВ и Нова Телевизия и с държавната БНТ, които в 2008 г. имат 292 млн. лв. приходи. Подобно финансиране няма как да се осъществи единствено през рекламните бюджети на „вътрешни фирми” от КТБ. В резултат моделът „Пеевски-Кръстева-КТБ” използва инструмента на заеми от КТБ към същите тези „вътрешни фирми”, които пък ги предоставят на ТВ7 и ББТ. Ако при влизането на телевизионния пазар съотношението приходи и заеми е 50 на 50, то към 2010 г. структурата на финансиране се променя рязко в полза на финансиране чрез дълг(Таблица 1).Сравняването на данните по-казва едно важно развитие в модела „Пеевски-Кръстева-КТБ”. Ако до 2009 г. фокусът е върху печатните издания и интернет страниците, след това финансирането рязко се насочва към телевизиите. Въпреки че приходите на две-те телевизии не се променят значително, годишните бю-джети растат впечатляващо. От 27 млн. лв. през 2010 г. на 112 млн. лв. през 2013 г., с което изглежда изпреварват бюджетите на БТВ и Нова те-левизия.Ако към годишния бюджет на двата телевизионни канала (ТV7 и TVnews) се добавят и бюджетите на печатните медии и ин-тернет страници на НБМГ, може да се твърди, че през съдбоносната 2013 г. „политическите инвестиции” в медии са вероятно над 150 млн. лв.Доказването на политическите инвестиции е нещо изключително трудно, но резките промени в политическите позиции на различните медии е нещо, което може да се покаже с достатъчно емпирични данни. На графиката по-долу е направен опит да се покаже еволю-цията на политическите позиции на медиите свързани с групата „Пе-евски-Кръстева-КТБ”

Според техния анализ регионалните медии, включително и обществените, все повече стават зависими от местната власт. Данните показват още едно тревожно явление, свързано с намаляващото влияние на регионалните медии върху формирането на информирано обществено мнение. В малките и средни селища публичните рефлекси за оценки и анализи са твърде закърнели. Два са факторите, които подпомагат подобни процеси, подкопаващи плурализма и свободата на словото: голямата зависимост на регионалните издания от местната власт и липсата на достатъчно подготвени и компетентни журналисти. Независимо от „жълтите” изкушения, в по-голямата си част информационните регионални медии се стремят да отразяват теми с обществена значимост.

Относително с най-много публикации на регионалните медии с обществена насоченост се запознават жителите на Ямбол, докато в Хасково, Пловдив и Разград „жълтите” публикации преобладават. Измежду над 1700 публикации общо 38 % са с развлекателен характер (21%), отразяват различни криминални случаи (9%) или новини за инциденти (8%).

Вижте пълния текст на доклада тук.