По закон диапазонът на изборите бе 28 март – 28 май. Единствената причина, заради която президентът ги поиска рано, бе идеята, че ГЕРБ трябва да си тръгне възможно най-бързо. Но сред епидемия, ограничителни мерки през зимата и неясноти за силата на вируса, ранната дата е просто абсурдна. Много хора ще се изплашат, сред тях и възрастни, които са основният електорат на БСП. Заради пенсионерите социалистическата партия разчита винаги на кампания „очи в очи”. В епидемичния студ тя няма да я направи. „Демократична България”, „Има такъв народ” и другите опозиционни сили не разчитат на голям твърд електорат.

В резултат пред урните най-многочислени ще са стройно подкараните и нахъсани привърженици на ГЕРБ и ДПС.

Ранната дата насърчава и изборните манипулации, защото застъпниците ще са малко, изплашени да стоят в тесни зали по 15 часа с минимум десетина души. Всякакви дискусии може ли властта да организира изборите безопасно и хората да не се страхуват са лишени от резон – нито тя ще го стори, нито пък те, независимо от нея, няма да се изплашат. Страхът за здравето е първостепенен човешки инстинкт. Радев обаче не се съобрази. Ако ранната дата носеше гласове на партиите, които са срещу ГЕРБ, решението му щеше да е обяснимо някак. Ако е разчитал на януарските сметки за ток, които ще се стоварят на хората през март – пак има логика. Ако скандалът с кюлчетата бе все още пресен, или пък бушуваха протести – разбираемо щеше да е.

Но Борисов отдавна възстанови рейтинга си, корупцията тече по ноти, протестите са минало, високите сметки се точат чак до май.

Няма и опозиционно сближаване, късото време минира и теротичната му възможност. С католическия Великден на 4 април, който ще попречи на българите в чужбина, решението на Радев става истински невероятно.

По принцип за темата „избори и коронавирус” не бива да се разсъждава партийно. Тя е базисна за самия политически процес. Заради вируса Полша отложи президентските избори, Франция – втория тур на местните и т.н.Затова нека си припомним подробно фактите около епидемията у нас. През лятото и до средата на есента бе спокойно. Протестите, плажът, мачовете и пълните кръчми не влошиха епидемичната обстановка. Исканията за предсрочни избори тогава бяха разбираеми. Но през ноември болниците започнаха да изнемогват, пациенти да умират в линейките, България стана първа в ЕС по смъртност.

След всичко това да не съобразиш изборната дата с епидемията е престъпна глупост.

Освен това се доказа, че студеното време насърчава вируса, топлото го ограничава. През топлото, например месец май,  гласуването можеше дори да се проведе на открито!И да има по-малко главоболия с гласоподаватели, карантинирани избиратели, тълпящи се в зали преброители, наблюдатели… Чувалите дори можеха да се предават не вътре, а отвън в „Арена Армеец”. Има ли поне една причина, заради която Радев не избра месец май? И тук стигаме до втория, още по-голям проблем – президентът не даде време на управляващите да подготвят изборите. Те нямаше да го направят, но и неговата съвест вече не е чиста, защото избори насред епидемия наистина е трудна задача. На 4 април ще е хаос, възможно е и болните после да се увеличат.

Наред с Борисов, виновен в действителност ще и Радев, защото не даде поне още месец за технологична подготовка – период, който заради топлото време щеше да намали и здравният риск.

Припомням, че по-развити държави отложиха избори, защото те наистина се организират трудно насред пандемия. И познайте кой ще излезе официално виновен за хаоса – Радев, естествено. Обиграният Борисов ще му прехвърли греховете. „Той не отложи вота, не посмя, достраша го…”. Нищо, че сам Борисов е искал ранна дата. За пръв път ли ще се извърти? Радев ще бъде погнат дори от аутсайдерите, които с хаоса ще оправдаят слабия си резултат. А може би дори и от лидера на БСП Нинова. Така юмрукът, от вдигнат срещу врага, се стоварва обратно в лицето на президента.

Сигурен съм, че ще се намерят хора, които ще опонират на всички тези разсъждения: „Нарочно изтърваха вируса есента, за да изчезнат протестите, да изплашат хората, да насадят страх и за изборите. Не бива да се върви по свирката на Борисов!”. В отговор ще припомня очевадния факт, че вирусът през зимата върлува във всички страни. Не Борисов го пусна при тях. Нито една държава не се справя, не е сигурна каква точно ще се случи пролетта. Радев излезе най-ербап.

Но той не е единственият виновник за подаръка към ГЕРБ. Президентът просто сърфираше върху опозиционната вълна. Никой не възропта срещу 28 март, никой не му помогна за съществена корекция. БСП само сви устни, ДБ и Слави Трифонов казаха, че всяка дата ги урежда, Мая Манолова и „Възраждане” приветстваха 28 март.

Вместо разума, всеки от тях предпочете плакатната поза „Ние сме душманите на ГЕРБ, давайте ги тия избори!”.

Ако сред тях е имало хора, целящи да изпържат Радев, получи им се. Но ако искат да съборят Борисов, и тяхното е нечовешка глупост.

Сред плеадата изброени по-горе имена със сигурност има двойни играчи в полза на ГЕРБ. Но са налице и честни хора. Обяснението за глупостта им е незрялост. Българската демокрация все още е в пубертетска възраст. Тя е незряла, истерична, подскачаща, дребнава. В главата ѝ няма мисъл и отговорност, а единствено как да се хареса на бабаитите в квартала (разбирай – лумпенизирана част от електората). Тя може да крещи и перчи, ама работа да върши – не. Такъв е премиерът, такива са и не-премиерите.