Георги Любенов, БНТ: Започваме с един от най-търсените и най-желаните медийни събеседници. Това е министърът на образованието проф. Тодор Танев, който в неделя рано сутрин вече е в БНТ… Г-н министър, добро утро, ЧНГ…

Тодор Танев: Добро утро. Моля да ми разрешите нещо не съвсем стандартно – да се обърна към всичките ученици, учители, техните родители, баби, близки; към моите колеги – толкова много хиляди в университетите; към учените от БАН. И да им кажа: ЧНГ; тази ще бъде абсолютно по-добра от предната! Сигурно е.

ГЛ: Щом им обещавате това, г-н министър, значи така ще бъде. Видяхте ли колко хора изредихте, които всички са, така, под ваше крило, да кажа. От учените през бабите и дядовците.

ТТ: Добре, единствената разлика е, че Наполеон не е бил никакъв, как да кажем… (неясни звуци) пълководец! Той се е вземал много на сериозно, докато аз – обратно.

ГЛ: Много ви моля да не споменавате исторически личности в нашето студио, щото не се знае как ще завърши нашият разговор!

ТТ: Не, не, аз само казвам, че никога няма да бъда никакъв, който се е взел толкова много на сериозно. Но вземам най на сериозно тия проблеми, които са. Това е нормално. (…)

ГЛ: Колко трябва да е заплатата на един учител, г-н министър?

ТТ: Заплатите на учителите, да го почна, никъде не е много висока. Около 2500 шекела е в момента в…

ГЛ (бурен смях): Ма, г-н министър…

ТТ: Чакайте, момент!

ГЛ: …ние не пазаруваме в шекели.

ТТ: Да, но и нямаме техните данъци, които са половината от техните приходи. Така че…

ГЛ: Колко шекела трябва да им стане заплатата?

ТТ: Еееех. Мооже би, ако стигнем, с нашите разходи, към 1200. Майтап, нали? Значи в действителност учителските заплати трябва радикално да бъдат в абсолютно най-скоро време променени. Аз ще направя всичко възможно в часовете, дните или месеците, в които ще съм на този пост, да направя една радикална, радикална промяна. Тази радикална промяна нагоре в плащането на тези заплати ще бъде не точно някакъв профсъюзен ентусиазъм или някакъв опит за гънене на пръстите на някое министерство – едно или две. Както каза премиерът: като нямате пари достатъчно в бюджета на вашите министерства, кажете от кое друго да вземем. Не, не е така! Първо, системата има големи вътрешни възможности за вземане на тези пари, които не са добре използвани. Да не забравяме и тази реформа, която тази оперативна програма, която влиза в България наесен – дай, Боже, да влезе. Проблемът беше оттук до наесен какво да правим, защото старата спря. Представете си…

ГЛ: Хе-хе.

ТТ: …нашето министерство намери пари. Няма да отпускаме тези възпитатели в училищата, във за два месеца и половина. Няма да ги пускам! Въпросът за транспорта – за плащане, който висеше – решен е този въпрос. Решени са много от основните въпроси и ще остане – дори без друго – отново пари в системата. Ще бъде така, финансово поне така, както е била доскоро… Въпросът е да се смени обаче начинът на мислене към образованието – за учителската професия, която е призвание; която няма нищо общо с маса други професии. Тя е, която произвежда национална идентичност; тя произвежда биологичния материал за тази нация. Тя заслужава, а наистина другото, защото може да ни, толкова е благородна, че може после да ни го върне в рамките на броени години. Ще ни върне това, което й дадем… Г-н Любенов, не сме сами! Ходих в Брюксел! Първото ми ходене там…

(И така още 15 минути.)