Ще се окаже ли повратен момент от войната в Украйна последната десетдневка на септември, или тя ще се превърне в катастрофална фаза от сблъсъка на Запада срещу Русия? Генезисът на този сблъсък показва, че не е еднозначен нито един от двата изключващи се отговора.

На 23 септември Владимир Путин обяви новите моменти от ядрената доктрина на Русия, свързани със сигналите за ескалационна готовност на Запада и промените в глобалната сигурност. Като цяло досега доктрината предвиждаше ответен ядрен удар само срещу ядрена сила. Сега обаче са включени

четири нови причини за прибягване до ядрено оръжие:

агресия срещу Русия, от която и да е неядрена държава, но с участието и подкрепата на ядрена страна; критична заплаха срещу Русия с обикновено оръжие; нападение срещу нея не само с ракети, самолети, но и с дронове и други летателни средства; както и агресия срещу съюзния Беларус. Два дни по-късно руският зам. външен министър Сергей Вершинин заяви, че „ако САЩ и техните съюзници разрешат на украинската армия да удря дълбоко в Русия, те ще се превърнат в преки участници във военните действия против нашата страна“.

Русофобският водещ Виталий Портников коментира пред излъчващата в Лвов Независима телевизионна агенция (НТА), че поправките са направени, защото Кремъл е получил разузнавателни данни, според които западните правителства наистина обсъждат възможността Украйна да удря с техни ракети по територията на Русия.

Но на 27 септември президентът на САЩ Джо Байдън отказа на гостуващия в страната му Володимир Зеленски да предостави американски ракети за удари срещу Русия, включително дълбоко в нейната територия. „Ако прочетете „Ню Йорк таймс“, явно Пентагонът е възприел достатъчно сериозно казаното от Путин“, обясни пред ТАСС проф. Франсис Бойл от Университета на щата Илинойс.

Но европейските съюзници на Вашингтон го играят безстрашни „ястреби“ и наперено призовават за пряк военен конфликт срещу Русия. Дали подозираният в старческо слабоумие Байдън не е много повече с акъла си от тях? И дали заради него светът не отстъпи от ръба на пропастта – поне засега? Има и други причини за окуражаващ отговор на началния въпрос – нарастващият дял на украинците, които искат преговори, макар все още да не са мнозинство; засилващият се пацифизъм и в самата армия на фона на тежките й загуби; сигналите, че Зеленски е склонен да се откаже от възстановяването на украинските граници от 1991 г.; международните усилия за тласък към преговори между Киев и Москва.

Тук обаче свършват надеждите

за позитивен отговор на въпроса. Негативният отговор е видим както в чисто украинско-руския, така и в международния вектор на конфликта. В украинската му част Зеленски още не се е отказал от „плана за мир“ – изтегляне на всички руски войски от Украйна, изплащане на репарации, членство в НАТО или поне гаранции от Запада за сигурността на страната. Русия отхвърля тази формула, както и плана му за мир. Освен икономически, дипломатически и политически мерки, този план има и военна част. Един от шефовете на запасняците в украинската армия, Иван Тимочко, разкри пред канала на РБК-Украйна в Ютуб, че планът за мир щял да сработи, ако Украйна успешно удари руските арсенали и отраслите, формиращи бюджета на Русия. Наскоро украински дронове удариха руски оръжеен склад в Тверска област и унищожиха 150 тона боеприпаси, включително за ракети. Има съобщения, че Украйна вече разполага с бойни безпилотници с обхват от 2000 км – те могат да стигат до Урал и отвъд него. Но ако удари оръжейни складове или важни икономически обекти дори с дронове, Украйна и подкрепящият я Запад просто ще дадат повод за ядрен отговор на Русия.

Западни медии осветиха и сценария, че Украйна готви провокация с атака срещу собствени ядрени обекти, за да обвини впоследствие Русия с надеждата за пряка намеса на САЩ и НАТО.

Както писа „Уолстрийт джърнъл“, украинските военни като цяло са негативно настроени срещу всякакво споразумение с Русия, дори срещу временно замразяване на конфликта. Има догадки, че ако се стигне дотам, те могат да обърнат оръжие срещу режима в Киев. Към тази група „Файненшъл таймс“ добавя и ултрадесните групи, които ще окачествят „преговорите като капитулация“.

Сърцевината на руската част са последните предложения на Владимир Путин от 14 юни – признаване на Крим, Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област като части на Русия, извънблоков и неядрен статут на Украйна, нейната демилитаризация и денацификация, както и отмяна на санкциите. Естествено, че те са отхвърлени от Зеленски. Някои шегобийци твърдят, че на фона на международните усилия за посредничество

Путин и Зеленски са се наговорили за неприемливи подходи

В интервю за „Независимая газета“ известният руски академик Алексей Арбатов разкри, че в Русия има ядрено лоби. „Негови представители твърдят, че ако избирателно използваме ядрено оръжие, тогава голяма война няма да последва“, защото Западът ще се уплаши. Арбатов резонно отхвърля този подход, защото той може да доведе до такава масирана размяна на ядрени и конвенционални удари, че в Кремъл и Белия дом няма да имат време да вдигнат червения телефон, за да спрат задействания апокалипсис.

Трябва обаче да се отчита и друго. Войната в Украйна не е заради дилемата авторитаризъм – демокрация, консерватизъм – либерализъм, Запад – Изток. Както признаха редица западни наблюдатели, залогът за сегашната война в Украйна са богатствата на Русия за десетки не милиарди, а трилиони долари. Украйна се използва като трамплин, за да бъде доведена Русия до разпад на няколко държави и оттук Западът да се докопа до богатствата й. Така че войната в Украйна не е за нейното, а за унищожението на Русия – съответно и за оцеляването й. Тя няма да приеме никаква формула за примирие, замразяване или какъвто й да е мир, ако Украйна остане дебнеща заплаха за нея. Затова Москва държи на неблоковия и безядрен статут на Киев като ключово условие. „В един момент ядрените оръжия ще бъдат използвани, въпреки риска от ескалация и обща катастрофа“ заради водещия руски възглед от „заплаха за самото съществуване на държавата“. В това обяснение на академик Арбатов няма как да съзрем

геополитическия нагон

за победа на авторитаризма, консерватизма и нарушаване на човешките права над техните антиподи. Едва ли има държава в света, която в името на оцеляването си да се откаже от наличните възможности, дори от ядрено оръжие.

В международния вектор главната заплаха идва от САЩ, въпреки отказа на Байдън за нападателните оръжия. „Проблемът е в това, че в Белия дом ние имаме… хора, които според мен просто не могат да действат рационално, когато става дума за Русия“, добави цитираният вече проф. Франсис Бойл.
Поради това в САЩ битува измамното мнение, че сдържаният до момента Путин блъфира и няма да прибегне до ядрен отговор по територията на Запада. Неслучайно Държавният департамент обяви, че според Вашингтон Украйна не трябва да иска разрешение от него да удря дълбоко в Русия, но с нейни оръжия. Отделно „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Вашингтон все пак е готов да разреши на Киев въпросните удари, ако те се извършват не с американски, а с оръжия от страни – съюзнички на Киев – явно се имат предвид Великобритания и Франция.

Трети ядрен сценарий предвижда хърватското пък издание „Адванс“ – Западът приема далекобойни украински удари срещу Русия, ако се моделира, че ядрената ескалация ще се ограничи само с украинската територия.

Четвърти сценарий прогнозира руският военен експерт Константин Сивков, цитиран от сайта „Военное дело“: „Колкото и да е парадоксално, но днес Западът разполага само с една пехота, която е способна да се сражава – армията на Украйна. Но ако ВСУ вървят към крах, НАТО ще се намеси по единствения достъпен за алианса начин – въздушна операция. Благодарение на руската ПВО, тези сили ще понесат сериозни загуби“. Според Сивков, по-нататък на Запада няма да остане друг избор, освен да използва срещу Русия ядрено оръжие. Ето как може да се окаже, че след последната десетдневка на септември светът си остава на ръба на ядрения апокалипсис.

В историята на човечеството е станало традиция системното използване на оръжие за масово поразяване – от бомбите през картечниците до ракетите. САЩ вече хвърлиха две атомни бомби срещу Япония през 1945 г. Върви ли човечеството към спазване на традицията? Или все пак ще му стигне акълът да я наруши?