Луксозен гроб, за който се предполага, че е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота, бе открит от археолози в Плиска. Откритието е направено от археолога проф. Павел Георгиев при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска, съобщиха от Националния исторически музей.

Непосредствено под купола на кладенеца е разкрит луксозен гроб, иззидан от тухли. Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота.  Княз Боян Енравота е син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. През 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България, но група велики боили се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската вяра.

При предприетото разследване княз Боян Енравота гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени “ в 832 г. Хан на България станал малолетният му брат Маламир, който починал млад през 837 г., припомнят от Музея.

Престолът бил зает от третия брат Пресиан, който към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията. Голямата базилика е най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове. Тя е дълга 102.5 метра и широка 30 м. Храмът е с 20 метра по дълъг от храма „Св.София” в Истанбул (Константинопол), и с толкова – от храма „Сан Пиетро” в Рим. Край църквата е развит на голяма площ манастирски комплекс и Архиепископска (след 917 г.) Патриаршеска резиденция.

Храмът е унищожен от османските завоеватели. През ХІV-ХV век е унищожена и Голямата базилика и цяла Плиска. Неслучайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм, освен всичко друго, е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството, а гробът на Свети Боян Енравота символично да крепи основите й, обясняват историците.

Разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на „Майката на всички български църкви“, възложена на НИМ от правителството, което отпусна 500 хил. лв. за целта. Цялостната реставрация ще струва около 8 млн. лв.