Довършването на магистрала „Хемус“ затъна в скандали, но покрай строителните работи се случват и хубави неща.  При проучванията на трасетата за новите магистрални отсечки са разкрити изключително ценни и интересни археологически находки от древни времена.

Край село Бохот, Плевенско, например, разкопките стигнали до части от тракийски некропол от ранноелинистическата епоха. Сред най-забележимите находки са златна огърлица, шест сребърни фибули с шарнирна конструкция, мъниста с човешки лица, изработени от стъклена паста, железни копия и др. На друг участък от АМ „Хемус“ край село Чавдарци, област Ловеч, са открити  археологически структури и артефакти от периода на халколита, бронзова, желязна и римска епохи – керамични съдове, железни върхове за копия, накити и други находки, свързани с бита и облеклото на древните хора, съобщават от Агенция „Пътна инфраструктура“.

По трасето на пътя Видин – Ботевград, в района на Ружинци, също е имало сериозна работа за ареолозите. Там е проучено праисторическо селище от ранния халколит – първата половина на V хил. пр. Хр. Разкритите сгради са с четириъгълна форма с градеж на основата от дърво и глина.

Находките, открити при строителството на АМ „Хемус“ и на пътя Видин – Ботевград, от 14 февруари могат да бъдат разгледани в музея на Националния археологически институт при БАН. Те са част от експонатите в националната изложба „Българска археология 2022″.

През 2023 г. за археологически проучвания на изграждащите се големи пътни проекти от бюджета на АПИ са предвидени близо 10 млн. лв. Ще продължи работата на археолозите на обекти по трасето на автомагистрала „Хемус“, както и в землището на с. Дърманци, в участъка Мездра – Ботевград. През тази година ще бъде извършвано археологическо наблюдение и при строителството на АМ „Европа“ в отсечката между Сливница и София, посочват от АПИ.