Започва ли истинската война на титаните, или за пореден път ставаме свидетели на режисиран спектакъл, в който първите мъже в държавата (омазани в маслото на зависимостите) разиграват пехливански схватки на тепиха на популизма? Ако разгледаме първата хипотеза, фактите се подреждат в следната последователност.

Преди да е минал и месец от „удара“

на премиера Борисов срещу фирмите на Пеевски – спрените обществени поръчки за милиони, прокуратурата (която според ширещото се обществено мнение се свързва с модела КОЙ) се качи на ринга и нанесе ответен удар.

В края на миналата седмица (на 9 и 10 март) тя започна истински десант срещу фирми, определяни като „мастодонтите“ в изцеждането на държавни пари от торбата за пътното строителство, за които пък се шири убеждението, че отдавна са част от „орбитата“ на управляващите. Под ръководството на Специализираната прокуратура разследващи от ГДБОП и служители на НАП направиха показна акция, съчетана с претърсвания и изземвания на документи от офисите на търговските дружества „Агромах“ ЕООД и „Пътища Пловдив“ АД на територията на Пловдив, Благоевград, Лом и София.

Впечатляващо чевръсто проверяващите установиха, че чрез кухи фирми строителната група „Агромах“ е ощетила бюджета с 14 млн. лева. Това разбрахме от съобщението на прокуратурата веднага след проведена акция. Според държавното обвинение за целта са ползвани „буферни“ дружества и фалшиви документи.

Странно защо чак сега държавното обвинение

се сети за странните действия на тази компания. Защото примерно още от 2011-а са известни  „необичайните“ за икономическата логика начини, по които работи дружеството нарушител.

Още в публикацията „Агромах“ – фаворитът на всяка власт““ (в. „Банкер“, от 15 април 2011-а) повдигнахме завесата на големия цирк, наречен „открити конкурсни процедури“, в който се повтаря акробатиката с „отстраняване поради непълна документация“ на едни фирми за сметка на други. Още тогава обяснихме как благоевградската фирма на Христо Савев и Методи Бачев успява да разчисти пътя си към сърцата на всички управляващи у нас. Обяснихме, че докато да дойде на власт ГЕРБ, собствениците й бяха в първите редици на посрещачите на президента Георги Първанов и на тогавашния премиер Сергей Станишев при воаяжите им из този регион. А топлата им връзка с тогавашния кмет на Благоевград Костадин Паскалев по онова време не беше тайна за никого.

Разказахме и за разразилия се пак тогава скандал със спряната от тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството и сегашен президент Росен Плевнелиев  реконструкция на ВиК и на пътната инфраструктура в благоевградските квартали поради доста завишените цени на строителните работи. След разправията благоевградският градоначалник Паскалев стана посредник между частниците и министъра и кандърмата доведе до намаляване с близо 30% (с 1 380 000 лв.) на първоначалната цена (която бе 4.6 млн. лева). Тогава Паскалев съобщи, че фирмата е демонстрирала разбиране, че обектът трябва да бъде завършен, и в името на това е готова да понесе финансови щети и ще работи под себестойността – само и само благоевградчани да не газят кал през зимата… Тук резонно изплува въпросът коя пък ще е причината, която превърна строителните предприемачи… в благодетелите на града? Обяснение, разбира се, не липсваше и ние го открихме в десетките съобщения за спечелените от тях поръчки за ремонти на улици, на кръстовища и на всичко, до което са могли да се доберат.

След смяната на караула на „Дондуков“ 1 оправните бизнесмени не си оставиха магарето в калта. Бързо намериха подводници и към управляващите от ГЕРБ, които бързо започнаха да си затварят очите и да отминават, меко казано, фрапантните пропуски, които фирмата допускаше при изпълнението на тогавашния й контракт за текущи ремонти и за зимно поддържане на Републиканската пътна мрежа в района.

Преди да влезе в сила новият Закон за пътищата (през 2010-а), всяко регионално пътно управление и подопечните му районни пътни служби сключваха с фирмите едногодишни договори за този вид услуга. Но с измененията в норматива тези конкурси започна да ги организира Агенция „Пътна инфраструктура“, а срокът на договорите стана за по пет години. Агенцията пък постави такива условия, че първо умело „преся“ възможните участници и за региона на Благоевград, като ги сведе до трима, а после отстрани двама от тях, за да осигури мястото за „Агромах“. Макар и на по-висока цена от тази на конкурентите й.

Очевидно незаинтересоваността на управляващите (и на проверяващите) към повдигнатия още преди пет години проблем бе разтълкуван като успешен първи тест, че

с връзки номерът минава

През лятото на миналата година пък обяснихме, че най-накрая е официализиран дълго предъвкваният, и то с половин уста от Министерството на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура“ факт, че всъщност не гръцката компания „Актор“, а българската „Агромах“ строи участъка на магистрала „Струма“ от гр. Сандански до Кулата (тогава по него бе пуснато движението). На 27 юли миналата година пък с фирмата на Христо Савев бе подписан договор за над 3 млн. лв. (без ДДС). Предметът му е изграждането и на последната отсечка до границата с Гърция. Става дума за 1.375 км, включващи и част от връзка с дължина 30 м от лот 4 на аутобана.

Още тогава посочихме, че срокът за изпълнението на поръчката, залегнал в „конкурсната“ документация,  е изключително кратък (едва 40 дни) – десет са за проектиране, а останалите ще се използват за същинското строителство. Всичко това даде основания на специалистите да прогнозират, че конкурсът няма как да бъде спечелен от друг изпълнител освен от този, който сега работи по лот 4 – което значи „Агромах“.

До последно на страницата на Агенция „Пътна инфраструктура“ черно на бяло беше записано, че лот 4 е възложен на „Актор“. А стойността на договора за строително-монтажните работи, сключен през март 2012-а, е 67.176 млн. лв. (без ДДС). Пак там можеше да се прочете, че „Актор“ няма да ползва подизпълнители. Посочен бе поименно дори екипът на компанията, който ще отговаря за обекта – и в него нямаше нито едно българско име. В последна сметка обаче единствената подадена оферта за последния километър и нещо до границата се оказа не  на „Актор“, а на „Агромах“. С предложение за цена 3.095 млн. лв. (само 5 хил. под индикативната цена на АПИ) тя спечели надпреварата, без каквато и да било конкуренция.

Повдигнахме въпроса защо в техническото си предложение до пътната агенция „Агромах“ е посочила, че възнамерява да разшири съществуващия сега път (с габарити от 8.5 м и банкет от още 2-3 м) и на тази основа ще бъдат изградени две ленти в посока към Гърция. Те ще поемат трафика от „Струма“, а една лента ще е в посока София. В контракта беше оставена „вратичка“: за удължаване на срока при възникване на непредвидени обстоятелства, каквито имаше и на останалите лотове на магистралата. По документи ситуацията наистина беше такава. Само че при откриването на лот 4 изведнъж се оказа, че и този участък вече е изграден и дори беше пуснат в експлоатация. Е, останаха някои допълнителни неща за доизкусуряване, но едно със сигурност беше ясно – играта в случая очевидно е била с предварително нагласени карти.

На практика с тези два обекта „Агромах“  се утвърди като един от основните изпълнители на аутобана до южната ни съседка. Още тогава прогнозирахме, че фирмата, която е водеща и в обединението „АМ Струма 3.1“, в което влизат още „Пътища Пловдив груп“, „Пътища Пловдив“, АБ, „Хидрострой“ и „Алве консулт“, ще стане  фаворит и ще строи и участъка от Благоевград до Кресненското дефиле, след като получи максималните 100 точки за техническата си оферта. Така взе много солиден аванс пред конкурентите си. И независимо че предложената от „АМ Струма 3.1“ цена – 139 млн. лв., е по-висока от тази на другите двама кандидати, сдружението взе поръчката именно заради механизма за избор, при който не се гледаше най-ниската цена, а икономически най-изгодната оферта…(?!)

Още тогава правеше впечатление,че

похарчените за строителство пари растат лавинообразно

През последните няколко години „Агромах“ спечели за близо 100 млн. лв. поръчки за ремонт на общински пътища в Западна и в Южна България. Тя не само довърши „Струма“, но изгради и отсечка от магистрала „Марица“.

При второто правителство на ГЕРБ фирмата получи и бонус – почти 50 млн. лв. за отводняване на отсечка от магистрала „Марица“. Сред фирмите в бранша се твърдеше, че това е вид доплащане за достроената отсечка от „Струма“. Именно този „разцвет“ в бизнеса насочи подозренията към връзките й с ГЕРБ.

Затова сега – след удара на прокуратурата срещу „Агромах“ анализаторите изтъкнаха версията: „отмъщение от страна на Пеевски“ към управляващите. Като оставим настрана избора на момент, не може да се отрече, че случаят с „Агромах“ не е за подценяване. Отдавна е известно, че е практика строителните предприемачи да работят с кухи фирми или да продават на социалнослаби индивиди свои дъщерни дружества, затънали в задължения.

За това обаче вина носи единствено законодателят. Уж за да спре тези прехвърляния, преди години Националната агенция по приходите получи извънредно правомощие – да разрешава всяко сливане. Но случайно или не, беше „пропуснат“ текст, който да постанови тя да има и същото задължение при продажба. За изкушените в темата „злоупотреби с ДДС“ не е тайна, че тези „врътки“ не могат да стават без участието на данъчен инспектор, който при възстановяването на сумите със сигурност да пропуска да забележи точно тези кухи фирми.

Сега, според прокуратурата, дружествата от групата на „Агромах“ и „Пътища Пловдив“ са ползвали доставки именно от две буферни дружества – „Кей пласт“ и „Кей транс гео“. Чрез тях са били предоставяни фалшиви документи (вероятно фактури за покупки). По този начин те са укривали ДДС – чрез представянето на фалшиви документи за данъчен кредит към буферните фирми. Самите буферни дружества пък получавали

фалшиви документи за схемата от кухи фирми

регистрирани на социалнослаби лица. И така, според прокуратурата се „оформила“ общата щета за бюджета в размер на 14 млн. лева. Усилията ни да открием фирми с посочените от държавното обвинение имена удариха на камък. Нито в информационната система „Дакси“, нито в Търговския регистър фигурира регистрация на такива дружества.

В същото време прокурорите съобщиха, че при претърсванията и изземванията в Лом са били открити и иззети златни накити на стойност 500 хил. лева. А когато органите щурмували базата на „Агромах“ в Благоевград, хванали служителка на фирмата, която се опитала да изнесе 1 млн. евро в сак.

В отговор Методи Бачев от „Агромах“ заяви:

„Който ми покаже документ, че не сме внесли 14 млн. лв. ДДС, ще му дам лично половината сума. Това е поръчка срещу нас и изпращам поздрави на поръчителите. Знам кои са, но засега няма да ги кажа. Никой не казва, че имаме 30-40 млн. лв. кредити за текущи обекти и за купуване на нова техника.“

Бачев се възмути, че у нас работят фирми с политически протекции, а в друга група влизат силни компании, които извършват качествена работа, но те нямали политически чадър и това била причината за атаките срещу тях. Ако се върнем още в историята на това дружество, не можем да не припомним обаче, че то неслучайно е преориентирало бизнеса си. В началото си то дълго се е занимавало със земеделие. Но когато надушило балите с пари в пътния бизнес,

се отправило от нивите към магистралите

Това, разбира се, не е станало в случайно избран момент. Станало е, след като зад гърба му са застанали плеяда държавни мъже – от президента Георги Първанов, през Константин Паскалев (който преди да стане кмет беше министър на регионалното развитие при управлението на Симеон Сакскобургготски) до Ахмед Доган.

Точно тези връзки на компанията слагат началото на някои днешни догадки. Едната от тях е, че Първанов и Доган сега са жертвали „Агромах“ (след „изневярата“ й с ГЕРБ). Първият иска да си осигури подкрепа с идеята отново да стане президент с помощта на ДПС. А за господаря на Сарая това пък било добър вариант да бъде отвлечено вниманието на обществото от неговия „обръч“ от фирми.

Интригуващият момент в тази своеобразна битка за надмощие ще бъде поведението на правителството. Стига то наистина да е решено да си свърши работата съвестно и действително да се заеме с истинската проверка на недосегаемите „Водстрой 98“, ПСХ, „АТ Инженеринг“, „Техноекспортстрой“, ПСТ, „Хидрострой – Варна“.

Тогава ще стане ясно

дали прокуратурата, която сега бърза да се разправи с „Агромах“, доста през пръсти се отнася към сигналите за присвоени 30 млн. лв. от КТБ за „Техноекспортстрой“ и 14 млн. лв. – за ПСХ. Дали тя ще провери съвестно дали са обслужвани кредитите от тези фирми, каква е задлъжнялостта им? И как стоят нещата с платените и неплатените от тях данъци? Защото със сигурност подобна проверка може да извади доста неща на бял свят.

Членове на строителната камара твърдят, че службите вече имали доста събран материал, но очаквали разпореждане от прокуратурата, за да се задействат с повече замах. Говори се също, че много притеснени били мастити строителни предприемачи като Велико Желев, Симеон Пешов, Николай Михайлов, Георги Гергов, Васил Божков и Ваньо Консулов. Говори се, че ако започне проверка на документациите на различните търгове и обществени поръчки по пътната инфраструктура, случаят с Братко и Батко щял да ни се стори като игра от забавачката.

Не е за пренебрегване и изказването на бившия финансов министър Симеон Дянков, който преди дни заяви, че има картел в печеленето на търгове за инфраструктурни проекти. Посочи и фирми, които печелели над 90 на сто от търговете, в които участвали. Такава успеваемост в световната практика не съществувала. Където все пак я имало, отдавна е ясно, че иде реч за картел. А зад картела със сигурност не стоят строителните работници…?!

Дали истината от всички тези истории ще излезе наяве е трудно да се прогнозира. Като се имат предвид особеностите на нашенската действителност обаче, по-скоро всички ще излязат чисти, а широките граждански маси ще останат изпързаляни върху разтеклото се масло от нашенските пехливани.

Освен ако не е достоверна хипотезата, че „поръчката“ за всичко това е дошла отвън, а те са просто актьори в изпълнението и…?!

„Агромах“

Фирмата е създадена през 1995-а с предмет на дейност – обработка на земеделски земи и зърнени култури. Именно при управлението на Тройната коалиция тя получава правото да почиства речните корита от наноси и боклуци, причинили големите наводнения. Вместо да ги почиства, компанията започва да извлича инертни материали и това превръща зоната край река Струма в лунен пейзаж, сочат сигналите от онова време. Но всички те остават глас в пустиня. Още тогава се заговори, че просперитетът й се корени в любовта към нея на обитателя на Сараите. Твърди се, че всъщност той бил реалният й собственик.

Според официалните фирмени регистри тя е собственост на на Методи Бачев и на Христо Савев от Симитли. Когато е регистрирана, Бачев е само на 22 години, безработен и без опит в какъвто и да е бизнес. Младите мъже едва ли не за 24 часа се превръщат в успешни и много търсени бизнесмени, яхват скъпи джипове. По онова време се говореше, че скъпото возило на Бачев било подарък лично от Ахмед Доган като благодарност за  доброто управление на фирмата.

Дълговете на една голяма строителна фирма към фалираната Корпоративна търговска банка са 121.5 млн. лева. Заемите са в списъка с „Лоши кредити“, публикуван от синдиците на банката. Това са част от парите, с които беше „нагърбен“ данъкоплатецът чрез държавен заем за покриване на щетите от краха на КТБ. Но вместо държавата да направи усилие, за да събере тези пари, става обратното: Държавата, в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), плаща на други фирми по цесии и така вземанията са напът да станат несъбираеми. Напълно законно.

Тази схема беше описана от бившия председател на СДС Борис Марков в социалната мрежа Фейсбук. Марков заяви, че в края на 2014-а Агенция „Пътна инфраструктура“ е платила общо 3.8 млн. лв. на фирмата „Агромах Холидей“, което според него е станало неправомерно и със съучастието на шефа на АПИ инж. Лазар Лазаров. Самият Лазаров реагира веднага, като заяви, че ще съди Марков за клевета. Той отрече да има неправомерни плащания и обясни, че агенцията многократно е плащала на други дружества по цесии, а само за тази поръчка е имало няколко цесии.

Предварителното обявление за тол системата за 200 млн. лв. е изпратено на 19 февруари.Предвидената дата за начало на процедурите за възлагане и продължителност на поръчката е 11 април.  Публична информация за взето решение тол системата да се прави от АПИ, а да не се възлага обществена поръчка, обаче липсва. Марков твърди, че говори по темата от четири месеца, но никой така и не обръщал внимание на думите му.