ГЕРБ вече предвкусва завръщането си обратно на политическия връх. Бойко Борисов навсякъде говори, че народът го иска като водеща сила в управлението, а хората му с неприкрито задоволство обясняват, че времето за революции приключи и сега трябва да се върнат начело на държавата. Допреди година това щеше да изглежда като политическо бълнуване. Сега все повече заприличва на застрашителна реалност.

След април 2021 г., когато си отиде кабинетът „Борисов 3“, ГЕРБ изпадна в много лошо положение. Парламентът се изпълни с враждебни на партията сили, които градяха цялото си политическо съществуване на обещанието, че ще „изчегъртат“ ГЕРБ, както се изразяваха от ИТН на Слави Трифонов. Цялата българска политика се сведе до отстраняването на герберите от властта. В тази посока действаха служебните правителства на президента Румен Радев, а после и редовният кабинет на ПП, в който влязоха още ДБ, БСП и ИТН. На практика водещият политически лозунг за периода 2021-2022 г. беше „Никога повече ГЕРБ!“. А партията на Борисов трябваше да влезе в кръгова отбрана заедно с ДПС.

После дойдоха изборите от април 2023 г., на които вече обединените ПП-ДБ се усетиха, че влиянието им започва да запада. Вместо да търсят възможности да го разширят (например, чрез усилено изграждане на партийни структури), градските десни избраха най-лесния вариант – да захвърлят борбата с герберите настрана и да се договорят с Борисов, както и с Делян Пеевски, който по онова време започна да се проявява като водеща фигура на ДПС. Така се роди управлението на сглобката – политическа сделка, в резултат на която ГЕРБ и ПП-ДБ направиха общо правителство с парламентарната подкрепа на ДПС.

За Борисов и Пеевски сглобката беше като сбъдната мечта.

Довчера останалите политически сили ги третираха като прокажени, особено след като върху ГЕРБ и ДПС се стовари чукът на санкциите по американския закон „Магнитски“. Изведнъж се оказаха отново достойни за политически партньори, с които не само да се управлява страната, но и да се направи дълбока конституционна реформа, да се планират промени във фундаментални закони (например, за съдебната власт и за борбата с корупцията), както и да се правят кадрови смени в ключови държавни органи (например, в Конституционния съд).

Колкото и ПП-ДБ сега да отричат и да се сърдят като се говори за това, имиджът на Борисов и Пеевски действително си беше основно изпран. На тях на практика се падна цялата печалба от сглобката. А градските десни отнесоха всички негативи, защото заприличаха на политически опортюнисти, нищо че сега се мъчат да убедят избирателите, че всъщност ПП-ДБ били подлъгали ГЕРБ и ДПС да направят реформи. Единствената реформа, която влезе в действие, беше катастрофалният нов модел на служебното правителство, който е изцяло в полза на герберите.

И сега Борисов се подготвя за следващата стъпка – да превърти часовника назад и лично да се завърне във властта. От 2021 г. той беше принуден да наблюдава отстрани, докато други хора оглавяваха правителството – Стефан Янев, Кирил Петков, Николай Денков. Това беше толкова политически проблем за ГЕРБ, колкото и

удар върху самолюбието на Борисов.

През последните 3 години той безспирно обясняваше пред хората си (прави го нонстоп и през тази кампания), че при неговото управление България не само е просперирала (колко невярно е това, само хората, които карат на заплата, си го знаят), но е станала едва ли не център на европейската политика, а той самият е бил обект на респект и възхищение от страна на европейските лидери. Затова герберският вожд си вярва, че премиерският пост му принадлежи по заслуги и несправедливо му е бил отнет (за което, между другото, не спира да буйства срещу гражданите и медиите, че са се осмелили да подкрепят други политически сили, вместо неговата). И сега, буквално на всяко предизборно мероприятие на ГЕРБ, говорителите уверяват, че тяхната партия може да излъчи само един премиер и това е Борисов (какво ще стане с лансираната доскоро Мария Габриел, това никой не желае да каже). А той самият допуска такъв вариант.

Ясно е, че това не може да стане, ако досегашното съотношение на силите в парламента се запази или промени в ущърб на ГЕРБ. Затова Борисов през последните дни не спира да натиска партийните си организации по места да работят за привличането на негласуващите избиратели. Той много добре разбира, че ако не дръпне рязко нагоре резултата на ГЕРБ, всичките му надежди за завръщане на премиерския пост ще се изпарят.

По-същественото в плана на Борисов обаче засяга ролята на ПП-ДБ в следващото правителство.

Той вече даде да се разбере, че няма да допусне да се повтори ситуацията при кабинета „Денков-Габриел“, където трябваше да се примирява с премиер от конкурентната формация и с по-малко властови позиции, отколкото е свикнал. Затова, както наскоро обяви, той смята да направи правителство с участието на 4 формации – ГЕРБ, ПП-ДБ и още две други (засега неуточнени, но който предположи, че едната ще бъде ДПС, едва ли ще сбърка).

В такъв кабинет градската десница ще се озове в положението на малък играч, който трябва да се съобразява с желанията и интересите на Борисов, както и да се задоволява с трохите от властта, които той ще й отпусне. А всички реформи ще се случат така, както герберският вожд иска да се случат (ако въобще поиска такива). И този вариант обаче изисква изборният резултат на ГЕРБ силно да надвишава този на ПП-ДБ (а не е изключено да стане точно така заради катастрофалното решение на десните да влязат в сглобката).

Борисов е заложил много на предстоящите избори. През последната година той успешно излезе от политическата изолация, която му беше наложена в миналото. Сега целта му е да вкара трайно в същата изолация ПП-ДБ.

Но не за да ги натири в опозиция (и което всъщност би било най-добрият вариант за тях), както те направиха с него, а за да ги обезсили и опитоми. Десните му трябват като безгласна буква в негово бъдещо правителство, така че да поддържат изпрания му имидж, но да нямат възможността да предявяват претенции за постове и реформи.

Това е крайната фаза на отмъщението на Борисов заради всичко, през което противниците му го прекараха от 2021 г. насам. Този план е в действие и може да се провали, само ако избирателите откажат масово да подкрепят ГЕРБ.

Людмил Илиев, „Сега“