Върховният касационен съд отмени присъдата на Николай Русинов – Чеци, за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина и върна делото за ново разглеждане.

Върховните магистрати са намерили, че фактическите обстоятелства, относими към авторството и начина на извършване на деянието, не са установени в съгласие с изискванията за внимателна и съвкупна оценка на доказателствените материали съобразно действителното им съдържание и многообразие. Липсва пълен и коректен анализ на доказателствената съвкупност, която е съдържала противоречия и те не са били разрешени по надлежен процесуален начин. Основното противоречие се прояви при разпита на свидетелите, когато дори се наложи експертиза от БАН, която да уточни кога точно настъпва зазоряването, в колко часа в деня на убийството на Яна е настъпил изгревът на слънцето.

Предприемането на комплексно изследване на следите върху веществените доказателства, механизма на тяхното образуване съобразно положението на тялото и съпоставка с множеството други данни по делото, вкл. нараняванията върху пострадалата (особено в областта на бедрата, в предверието и във вътрешността на влагалището, по главата), а и върху подсъдимия, ако имат конкретна връзка с оказването на съпротива, би допринесло за пълното и коректно изясняване на въпроса дали насилието върху пострадалата е започнало преди осъществяване на половия акт, или по-късно, което очевидно не е сторено.

„ВКС намира за основателни и възраженията на защитата за неубедително формулиране на извода, че автор на престъплението е подсъдимият Русинов в светлината на новоприетите факти за механизма на изпълнението му, недостатъчна яснота за крайния час на настъпване на смъртта, както и поради игнориране на данни за присъствие на други три лица, за което са свидетелствали редица веществени доказателства“, пише в решението на съда.

По начина на излагане на мотивите връзката между доказателствата е разкъсана и не е ясна картината, която те очертават, а това води до невъзможност да се проследи доколко правилно съдът е формирал вътрешното си убеждение при оценката им, както и дали е имало необходимост от назначаване на допълнителни експертни изследвания.

ВКС намира, че въззивният съд е формулирал по твърде двусмислен, а поради това и неясен начин заключенията си за субективното отношение на подсъдимия към умъртвяването на пострадалата. При правните изводи съдът е приел, че умъртвяването на пострадалата е съзнателно и целенасочено – при пряк умисъл, за което обаче не са изложени конкретни и съдържателни мотиви. Данните за личността на дееца и психологичния му профил, а също и пияното му състояние не са коментирани. Фактическите обстоятелства относно субективната страна на престъплението следва да са подробно, ясно и безпротиворечиво установени и съвкупно оценени, което в случая не е сторено.

Посочените недостатъци върховните съдии са счели, че трябва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на делото от въззивния съд.