Застреляният по време на планинска разходка Алексей Петров, е бил сред заподозрените от МВР като възможен поръчител на отвличането на IT специалиста Александър Алтънбашев, твърди Уикенд. Разследването за предполагаемото участие на Трактора в похищението над криптомилионера е било прекратено още в зародиш. 23 май м.г.

33-годишният търговец на криптовалута изчезна безследно, след като беше повикан за среща с потенциален инвеститор в района на „Ринг мол“ в столичния кв. „Младост“. Близките на Алтънбашев твърдят, че той се е качил в сива лимузина „Ауди“ А8, шофирана от известния в ъндърграунда като Вальо Бореца, който е бил засечен от камерите за видеонаблюдение пред търговския център.

Минути по-късно мобилният телефон на IT предприемача е бил загасен в района на Околовръстното шосе на Бистрица. Заради това криминалистите предполагат, че Александър е убит и впоследствие заровен в този район, някъде на Витоша.

В деня, в който Александър Алтънбашев изчезва, неустановен и до днес мъж, с каска на моторист влиза в апартамента му в София с неговите ключове. След като е бил забелязан от сестрата на Алтънбашев, която живее в жилище на същия етаж, мъжът се изнесъл тичешком и отпрашил с тъмен джип, шофиран от блондинка. До момента обаче от МВР не са съумели да идентифицират и арестуват мистериозния посетител в дома на Александър.

Предполага се, че мъжът е бил част от бандата, похитила криптотърговеца и е влязъл в апартамента, за да вземе от там паролите за виртуалния портфейл на Алтънбашев и личния му компютър. Сред заподозрените за изчезването на Александър Алтънбашев бе и горублянският гангстер Ивайло Борисов – Иво Ториното, приближен до Златомир Иванов – Златко Баретата, бивш колега на Алексей Петров в отряда на баретите, а впоследствие и негов съдружник в застрахователния бизнес.

Съмненията за Ториното бяха заради изпратените 3 смс-а към него от телефона на Александър Алтънбашев. При разпита му в СДВР, Ториното обяснил, че е бил приятел с Александър и двамата често се срещали, но не са развивали общ бизнес. Иво Ториното отказал да мине през детектор на лъжата и заради това неговата роля в този заплетен криминален сюжет така и не беше изяснена напълно.

Според една от версиите за отвличането и последвалото убийство на Алтънбашев то е свързано с хакерската атака над дружествата „Сирма холдинг“ и „Лев Инс“, твърди Уикенд.

През пролетта на 2022 г., само месец преди специалистът да изчезне вдън земя, хакер с псевдонима „Емил Кюлев“ разпрати имейли до медиите, в които се похвали, че е пробил системата за сигурност, използвана от всички застрахователни компании в България. Хакерът разпространи и запис от телефонен разговор с бившия командос и съветник в ДАНС Алексей Петров, в който го изнудва за пари и го заплашва, че ще се свърже с чуждестранните инвеститори В „Лев Инс“, за да им даде срещу заплащане източените лични данни на стотици хиляди клиенти.

След като аудозаписът бе публикуван, Алексей Петров обяви, че става въпрос за кибертероризъм. Хакерът „Емил Кюлев“ пък разказа в интервю пред блогъра Станислав Цанов, че Алексей Петров го заплашил с убийство и го информирал, че е наел специалисти по киберсигурност от Израел, които рано или късно ще хванат дирите му. „Изчезналият Александър е бил въвлечен по някакъв начин в хакерската атака над „Сирма“ и „Лев Инс“ и заради това е платил с живота си“, твърди запознат от кримисредите.

От МВР обаче напълно игнорирали тази версия. Така може би последното убийство, поръчано от Алексей Петров, ще остане завинаги неразкрито. Само месец преди Алексей Петров да бъде ликвидиран, хакер публикува личните данни на 2,25 милиона българи като информацията съдържа имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на компанията „Лев Инс“.

Данните бяха разпространени от домейна, ползван преди време от хакера (хакерите) с псевдоним „Емил Кюлев“. Те бяха придружени и с обширен коментарен текст, съдържащ критики за скрито влияние, и директни обиди към Алексей Петров. В текста на хакера се твърди, че авторът разполага със записи и други материали, уличаващи Петров, които щели да бъдат разпространени до медиите в даден момент. Въпреки това Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) все още не се е произнесла по кибераферата. По закон „Лев Инс“ следва да бъдат глобени с 5 млн. лв. за допуснатия теч на лични данни на милиони български граждани. Остава загадка защо това не се е случило до този момент.