Нови грантове, всеки от по десетки хиляди евро, са напълнили сметките на НПО-та, фондации и медии, чрез които се издържат протестърите, анализаторите и журналистите, ангажирани с обслужването на двама от най-противоречивите министри в правителството – на правосъдието Христо Иванов и на здравеопазването Петър Москов, показа проучване на „Труд”.

С повече от тримесечно закъснение институт “Отворено общество – София” и фондация “Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) са обявили новите получатели на грантове по Програмата за подкрепа на НПО в България, средствата за която се осигуряват от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Бюджетът за 2015 г. е над 5 млн. лв.Към момента на интернет страницата са публикувани само малка част от всичките получатели на грантове. Кандидатствалите за финансиране проекти са 649, а изборът кои да получат пари е направен от работещи в “Отворено общество” – организацията, която представлява интересите на американския милиардер Джордж Сорос у нас.Финансираните проекти са разпределени в четири категории според областта, в която НПО-та упражняват дейност, и на три подкатегории според размера на отпуснатите средства. Впечатление прави, че проектите на добре познати заради честите им телевизионни изяви протестъри и лобисти, както и на медиите, които се държат като ПР агенции на министрите Иванов и Москов, попадат в категориите за “средно” и “голямо” финансиране.Това не е случайно и е свързано с факта, че като експерт към тематична област “Демокрация, права на човека и добро управление” е например г-жа Иванка Иванова, която в качеството си на програмен директор на Правната програма на “Отворено общество” е сред най-ревностните защитници на провалените амбиции на Христо Иванов и Радан Кънев да “реформират” съдебната система, като първо я унищожат.

Но тъкмо заради това е напълно логично, че сайтът “Медиапул”, който се управлява от бившия говорител на Иван Костов – Стояна Георгиева, получава 43 137 евро за статии, интервюта и анализи, в които открито основно се рекламират политиките на Христо Иванов и Петър Москов.

За справка – само за последния месец в сайта на Стояна Георгиева са публикувани осем “спонсорирани” статии в подкрепа на съдебна “реформа”, като материалите изобилстват с внушения срещу прокуратурата и персонално срещу главния прокурор за сметка на хвалебствия за правосъдния министър.

Има и три статии, с които се критикуват протестите на полицаите, защото настоявали за по-добри социални права. Две са статиите в подкрепа на политиката на здравния министър Петър Москов, като едната защитава намеренията за приватизация на болници. Има и няколко материала срещу взетото решение за отлагане повишаването на цената на електроенергия.

Макар към всяка от публикациите да е посочено, че тя е по проект, обикновеният читател трудно би могъл да разбере, че всъщност става въпрос за “платено съдържание”. Парадоксално е, че с парите от въпросния грант, който на практика формира част от редакционната политика на изданието, е финансирана и публикацията, носеща гръмкото заглавие: “Медиите в България: Олигопол в собствеността, монопол в разпространението”.

“Икономедиа” на Иво Прокопиев, чрез която се управляват “Дневник” и “Капитал”, получават два гранта на обща стойност 66 096 евро. По-големият договор е за публикации в защита на човешките права. По-малкият договор, който е за почти 20 000 евро, обаче е изключително показателен за липсата на ясен критерий за мотивите, с които определен проект е одобрен.

В случая става въпрос за изготвянето на анализи, които целят “осветляване” на енергийния бизнес у нас. Странно е, че именно “Икономедиа”, съвместно с Института за енергиен мениджмънт, се явяват бенефициент по подобен проект с оглед на активната роля, които имат изданията на Иво Прокопиев, в защита на “зелената” енергия. Точно това е възможно да постави под сериозно съмнение крайния резултат от анализите.

Политологът Даниел Смилов, един от най-често присъстващите в медиите на Иво Прокопиев коментатори и автор на “опорни точки”, под формата на анализи в яростна защита на правосъдния министър Христо Иванов ще може да продължи да анализира “обществените рискове”, защото за Центъра за либерални стратегии е отпуснат грант в размер на 35 835 евро.

Освен Смилов от финансовата подкрепа ще може да се възползва и съпругата му Ружа Смилова, която е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, чийто управител Иван Кръстев е сочен за “бащата” на тинк-танковете у нас.

След като са добре финансово подсигурени, на Ружа Смилова не й остава нищо друго, освен да призове групичката за “специални поръчки” от втория ешелон на “Протестна мрежа” да проведат флашмоб протест във вторник и пред Висшия съдебен съвет. Тъкмо “безплатно” да повикат малко “оставка” за членовете на ВСС и, разбира се, и за главния прокурор Сотир Цацаров, защото си позволил да си свърши работа и е разпоредил проверка на данните за злоупотребите на служители на Министерството на правосъдието.

Субсидия в размер на 46 000 евро получава фондация “Фотофабрика”, която се ръководи от бившата журналистка Еми Барух.

Барух е сред учредителите, заедно с правосъдния министър Христо Иванов и група журналисти от медиите на Иво Прокопиев и Стояна Георгиева на фондация “Център за съдебна и разследваща журналистика”, която пък издава посветил се на атаки срещу ВСС и срещу главния прокурор юридически сайт.

В края на юли 2014 г. Христо Иванов формално напуска Центъра за съдебна и разследваща журналистика. Атаките срещу ВСС и срещу обвинител №1 не само не престават, а дори са и официализирани през друг грантов проект “Мониторинг на стратегически области в работата на ВСС”, в който един от експертите отново се оказва именно Еми Барух.

Три други НПО-та, които, освен че са абонирани за финансиране от чужди донори, са и сред най-големите защитници на правосъдния министър – Български хелзинкски комитет, Програма достъп до информация и Център за изследване на демокрацията, и този път не са пропуснати с по няколко десетки хиляди евро грантово субсидиране.

Сайтът “Оффнюз”, който често се явява и като “рекламно табло” на реформаторите, получава скромен грант от почти 16 000 евро за “независим мониторинг на програмното бюджетиране – гаранция за участие на широката общественост в процеса по вземане на решения”, каквото и да значи това.

Фондация “Медийна демокрация” на Орлин Спасов, когото журналистите от “Капитал” и “Дневник” често ползват, за да звучат “достоверно” изначално формираните им тези за липсата на свобода в медиите у нас, получава съвместно с друга фондация грант в размер на 35 000 евро. Този път, за да анализира езика на омразата.

Хората на Сорос в България не са забравили и друг герой от почти всички уж “граждански” и “спонтанни” протести в последните години. Разбира се, че става въпрос за екорекетьора и дежурен протестър Тома Белев. През “Сдружение за изследователски практики” Белев, който се явява експерт към НПО-то, и още няколко протестъри получават 35 600 евро, за да осъществяват “граждански” мониторинг на законодателството. Каква по-легална форма от това да ти плащат, за да обикаляш жълтите павета или да надуваш вувузели под нечий прозорец.

Грантовете с европейски пари, които се разпределят през “Отворено общество” и ФРГИ, са последните от настоящия програмен период. За момента не е ясно дали тази практика за външно финансиране ще бъде продължена и след 2016 г.

Успоредно, вероятно заради публичното й дискредитиране, донорите на фондация “Америка за България” все повече обмислят възможността за прекратяване намесата си в публичния живот на страната чрез грантово финансиране.

Напълно наясно със съществуващите рискове, армията от протестъри и грантаджии да останат без финансови благодетели, успоредно с опитите да овладее съдебната власт, през провалената от самия него “реформа”, правосъдният министър Христо Иванов спешно изготви изключително лобистки закон, чиято основна цел е осигуряване на средства за НПО-та от държавния бюджет.

Законопроектът на правосъдното министерство вече предизвика остри критики от страна на Българската стопанска камара и от Института за пазарна икономика, но въпреки тях в близките дни се очаква Христо Иванов да се опита да го прекара на заседание на правителството.

В своя анализ “Труд” неодавна отдели специално внимание за рисковете, които крие приемането на лобисткия закон от народните представители. Абсолютно необходимо е да бъдат пресечени опитите за манипулация на общественото мнение и прокарването на лобистки поправки в конституцията и законодателство, прикрити зад мантрата “реформи”.

За да се осъществи реална реформа в съдебната власт, такава, за каквато гражданите настояват и каквато определено е необходима, обаче е нужен скорошен ре:старт на процеса.

Това би било възможно на първо място чрез поемането на политическа отговорност за изгубеното време и нарушения диалог между властите от страна на виновниците за това – самопровалилите се деформатори Христо Иванов и Радан Кънев.