Парламентът прие на второ четене промените в Закона за кредитните институции, според които ще отпадне банковата тайна за някои договори в банки, изпаднали в несъстоятелност. До гласуването се стигна, след като нито един депутат не изяви желание да участва в дебатите.

Целта на поправки беше да се представят причините, които доведоха до фалита на КТБ. Те бяха предложени от временна парламентарна комисия по случая. В досега действащото законодателство не е уреден въпросът, който да засяга разкриването на фактите и обстоятелствата за влоговете и кредитите на клиентите на банка в несъстоятелност.

В първоначалния вариант на законопроекта се предвиждаше банковата тайна да може да отпада по искане на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, финансовия министър или на синдиците. Между първо и второ четене обаче са били направени промени, според които в шестмесечен срок от обявяването на банката в несъстоятелност и вписването на това в търговския регистър, данните трябва да бъдат оповестени.

Така избирателно ще бъдат обявени размерите на влоговете на политически партии и лидери, високостоящи в държавната администрация, техните семейства и свързани лица. Промените предвиждат още банковата тайна да отпадне за хората и фирмите с преференциални лихви до 2 г. преди затварянето на банката, както и на спасилите парите си с цесии след 20 юни 2014 г.

След приемането на промените е възможно и оповестяването на консултантски договори с банката, която е обявена в несъстоятелност, както и такива за наем и безвъзмездни договори. Разкриването им ще бъде факт, независимо кога са сключени. Според поправките стават публични и всички договори на фирми с цел кредитиране на други фирми, необезпечените договори, консултантските договори на банката, безвъзмездните договори, договорите за наем.