В опита си да докаже колко усърдно работи, Специализираната прокуратурата направи грандиозен гаф и публикува детайлно упътване за намиране на незащитена база данни с лична информация за буквално всички прокурори и следователи в страната. Данните, които иначе са защитени по закон, могат да бъдат открити в незащитен чат в платформата „Pastebin“. Чатът е озаглавен „Не се чисти“, а упътването как да бъде открит бе публикувано с прессъобщение на държавното обвинение, пише Mediapool. В него са публикувани 2093-ма магистрати с трите им имена и единен граждански номер.

Прокуратурата твърди, че хакерът Кристиян Бойков е съхранявал на телефона си файл с наименование „Не се чисти“, в който са записани личните данни на магистратите. Тази папка е била публикувана онлайн на 18 юли в 17:04 часа (българско време) от Бойков, твърди държавното обвинение. По това време хакерът обаче още се намира в ареста. Интересното е, че по подобен начин бе озаглавен изтеклия файл с личните данни на съдия Мирослава Тодорова, което се случи по вина на съдебния инспекторат.

Редовите прокурори и следователи не са единствените пострадали от необмислените действия на специализираната прокуратура. С публично разпространен скрийншот от служебния компютър на Кристиян Бойков, прокуратурата публикува ЕГН-тата и на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и Делян Пеевски.

Личните данни на тримата не бяха замъглени или скрити по някакъв начин и се наложи медиите сами да ги цензурират. Изтриването им от прокураурата се случи часове по-късно. Така в старанието си да разобличи хората от „Тад груп“ за хакерската атака, държавното обвинение допринесе за продължаване на огромния теч на лични данни. Преди ден Специализираната прокуратура стана за смях, обявявайки, че хакерите от „Тад груп“ са хакнали поливната система около Народното събрание, за да разклатят политическата система.

Извън необяснимите логически връзки между пръскачките и политическата система, оказа се, че ливадите се поливат изцяло „аналогово“ с водоноски.

Доказателствата срещу „хакерите“

Пресцентърът на прокуратурата публикува в четвъртък общо 13 снимки с приложен обяснителен текст, който илюстрира част от основните доказателства по делото срещу „Тад груп“. Виждат се файлове, телефони, както и стоп кадри от охранителни камери в офиса на „Тад груп“. Цитирани са разговори на основните заподозрени по делото.

Близо пет часа след изпращането до медиите на базата данни на НАП е имало важен разговор в офиса на фирмата. Обвинението разполага с видео, от което се чува как „хакерът“ Кристиян Бойков казва на търговския директор на „Тад груп“ Георги Янков:

„Знаеш ли какво почвам да се замислям?…Тея неща, дето съм го изпратил по медиите сега в момента, никой няма да ги отрази…Всичко ще приберат като информация за…ще си го преведат, такова, като информация за.. ще си го приведат като информация за вътрешно полазване… ше умръ от смях. (Заличена част)… тава ще е най-жалко… ще бъде… ха… аз съм го пратил до ББС и до Ройтерс… така че…“

Още четири часа по-късно Георги Янков е заснет да разговаря с непознат, като му разяснява:

„Напротив… то би трябвало да създаде работа за нас по принцип… (заличена част)… да не говорим, че „Бивол“ разполагат с информацията от две седмици…“, „Директно с Атанас Чобанов от „Бивол“ се говори…имай предвид, че те не са пуснати всички…те са пуснати точно на медиите, за да ги верифицират, за да ги видят, че са верни и да видят за какво става въпрос (заличена част) правителството трябва да си замине с всички… с всички“.

Прокуратурата изпраща и снимка от личния телефон на хакера Бойков, от която се вижда, че той е използвал секретен чат през платформата „Телеграм“ и си общува с потребител на име „Биволъ“. В четвъртък Специализираната прокуратура съобщи, че е издадена европейска заповед за разпит на Атанас Чобанов от „Биволъ“, който живее във Франция.

Хакер търси мейли

Сред публикуваните доказателства има снимка как Кристиян Бойков търси в мрежата електронните адреси на български медии, които са получили данните на НАП от „анонимния руски хакер“.

На 9 юли, шест дни преди изтичането на данните, Кристиян Бойков е създал папка на своя компютър, озаглавена MINFIN_BREACH (Министерството на финансите_пробив) . В тази папка е имало файл, озаглавен „search_bivol_txt“. Същия ден Бойков е сложил специална дата на всички файлове – 11 ноември 1989 година. Датата съвпада с тази на изтеклите към медиите файлове от НАП.

На служебния компютър на Бойков е имало и файл, в който се намират имената на базите данни, изтекли от НАП, съобщава прокуратурата. Държавното обвинение е убедено, че Бойков е експлоатирал и пропуски в сигурността на системата на Агенция „Митници“.

От прокуратурата към медиите са пуснати и скрийшотове от вътрешните чатове във фирмата „Тад груп“. Държавното обвинение подозира, че обвиняемите са хаквали частни компании, а после са им предлагали своите услуги – нещо като киберрекет. Кристиян Бойков се хвали в разговор, че е пробил и някакво съдилище в страната, чието име не се споменава.