Безспорно един от по-любопитните моменти от втората стенограма за КТБ са признанията на лидерите на ГЕРБ и БСП – Бойко Борисов и Михаил Миков, че към 14 юли 2014-а парите на двете формации се държат в една и съща банка. И макар че името й е заличено, по-запознатите със сигурност се досещат за коя банкова институция става дума. Ето как протича самият разговор:

Бойко Борисов: „Специално за това, което съм казал, си държа на думата. Това е извън шегата, защото, ако първо, на тези хора вложители, на малките, на средните, а и на големите им спасяваме влоговете – да, може да чакат, но ще си получат парите, когато държавата, солидарно с промените в бюджета и в дълга, заложи тези пари да ги има там и бавно, бавно, но ще си вземе всичките, няма да „изгорят“. Така че и те би трябвало да са доволни, и то много, и на такъв вариант. А ако на всичкото отгоре остава да си искат и лихвите, що за нахалство би било. Така че това е „ваканция“ за тези с големите пари – да си ги вземат по-бавно. Така е, това е логиката.“

Председателят на ДПС по онова време Лютви Местан добавя: „Разбрах. Аз точно с това завършвам, че тук нямаме друг ход, освен да имаме съгласие по крайното решение. За мен е лесно, мога да декларирам и отсъствие на конфликт на интереси, нямам сметка в тази банка, нямам кредити в тази банка, аз въобще не съм човек с кредити, в сравнително лесна позиция съм, затова призивът ми е към съгласие, и освен съгласие, и коректност.“

От своя страна лидерът на ГЕРБ декларира: „Само да допълня г-н Местан, че в случая и за лихви и за такива работа в края на краищата всеки има своя интерес да го запълва, но и аз мога да декларирам, че нямам сметки в тази банка, парите на партията ни са в …….. .“

„И нашите са там“, допълва Михаил Миков.

Малко след това в разговора се включва и Йордан Цонев, който казва: „Вие поръчвате на един одитор да ви направи оценка на един актив, какъвто е кредитът, и той ви казва: аз не мога да ви направя оценка, защото вътре липсват съществени данни. Значи този актив е нулев. И затова казваме, че дупката е 3.5 млрд., затова казваме, че тази банка можем да я подведем по съществуващия в момента ред, а той е следният: обявява се в ликвидация, отнема се лицензът, съдът назначава ликвидатори, и оттам нататък влиза Фондът за гарантиране на влогове и започва да изплаща до 100 хил. евро. Няма друг ред. Ако обаче така, както ни препоръчва Европейската комисия, каквато е европейската практика, и с оглед на това, че ние не знаем какво е в другите банки, както се изрази правилно проф. Гечев, и ако тръгнем да узнаваме сега, вероятността от системен риск е вече много голяма. Тоест, ние трябва да вземем решението на базата на тази определеност, която имаме, а тя е достатъчна, за да вземем решението. По-нататък действията, които ще извършат хората, които ще бъдат в „лошата банка“ и в „добрата банка“, ще определи само размера на онова, което ще си възстанови Фондът и държавата. Но тази определеност, която ще настъпи в детайли, тя няма да промени фактическата обстановка, с нищо няма да я промени. Ние трябва да кажем какво правим – вървим по сегашния ред или приемаме нов закон, защото за нов ред трябва нов закон.“

Подуправителят на БНБ Димитър Костов потвърждава, че КТБ ще остане без лиценз: „За пояснение на г-н Миков – да, отнемаме лиценз, простичко казано, на КТБ в момента. След като вече 1 месец не е работила, дори и да е имало някакъв кредит вътре, при този кредитополучател, той реално не е могъл да работи през този 1 месец. Тоест, трябва да очакваме, че дори и да е имало нещо качествено, то не работи. Това обаче не означава, че не трябва да се разсъждава по-нататък. Това, което е сложено на масата е, искаме ли като държава да правим нещо друго, освен простото упражнение отнемане на лиценз? И там вече не става дума за прехвърляне на активи от едно място на друго, и ще останат неудовлетворени кредитори, а става дума за това, че пасивите, т.е. кредиторите, всичките се прехвърлят в тази нова банка. И там се слага от една страна парите, които държавата така или иначе ще трябва да ги плати, за да си плати и гарантираната сума, и една част от активите на старата банка КТБ трябва да се сложат там, за да не се натоварва държавата. Това е конструкцията, по която би могло да се мисли. Но тя иска законодателни решения и трябва да е ясно в какви срокове могат да се случат, защото ангажиментът 21-ви вече е непостижим. Това също исках да уточня. Технически аз не виждам кой би се наел да изпълни организационно нещата, дори и да има законодателно решение в рамките на тази седмица.„