Партия Синьо единство, в учредяването на която участва бившият външен министър и лидер на СДС Надежда Нейнски, се разпуска. 

В декларация от формацията с лидер Христо Панчугов призовават и останалите десни извънпарламента да прекратят съществуването си, за да се появи единна дясна партия.

Декларацията на Синьо единство: 

ПП СИНЬО ЕДИНСТВО се учреди с основната задача да катализира процеса по създаването на нова, модерна десница в България. Нуждата от такава е огромна. Старата традиционна десница не успя да защити в достатъчна степен достиженията си – извоюването на демокрацията, достойното членство на България в ЕС и НАТО и правовия ред.

Псевдоновата десница пък се срамува да се нарече такава, лута се в безполовата идентичност „няма ляво, няма дясно“, неспособна е да излъчи друго смислено послание освен „всички сме срещу мафията“ и бори олигархията с творческо- самодейни акции по улици и мостове, изживявайки себе си като нещо средно между политически кръжок и затворена група в социалните мрежи. 

На този фон през последните близо 5 години от създаването си СИНЬО ЕДИНСТВО неуморно изобличаваше подмяната на традиционната десница и призоваваше многобройните партии, нароени от традиционното дясно, да намерят сили да извървят единствено верния път напред – кухите партийни структури да се саморазпуснат, лидерите им да се откажат от смешната привилегия да се наричат „председател на нищото“ и да разчистят пространството за създаването на силна и модерна дясна партия.

За това време чухме какви ли не аргументи защо това няма да стане: защото СДС е марка и емблема, защото ДСБ е пазител на духа, защото Да, България е с нова енергия, защото „структурите ще ни разкъсат“, защото „няма аз да съм лидерът, който ще загроби партията“, защото „сега сме на крачка от властта, не е моментът“, защото „ще загубим субсидията“ и т.н. И нито веднъж никой не се осмели да изрече истината – че няма нито емблеми, нито дух, нито енергия, нито субсидия, нито структури, нито лидери. Не остана и грам доверие както помежду им, така и сред избирателите. Има само шепа объркани хора, които наричат себе си председатели, за да могат и на следващите избори да се скарат отново кой от тях да „договаря“ останалите при евентуално домогване до властта и раздаване на държавни служби. 

Откакто съществува, СИНЬО ЕДИНСТВО поне имаше смелостта веднъж да се яви самостоятелно на избори, докато нито СДС, нито ДСБ, нито останалите претендиращи за център-дясна ориентация партии се явиха самостоятелно на национални избори или повториха една и съща коалиция. СИНЬО ЕДИНСТВО имаше и доблестта да не дели десните избиратели, умишлено пропускайки два национални избора, в които десницата се явяваше разпарчетосана. Имаше и принципността да откаже да е част от подмяната, наречена Реформаторския блок, независимо от социологическите проучвания, които гарантираха влизане в парламента към онзи момент. Всички наши твърдения тогава – че нездравата идеологическа основа на Реформаторския блок, събран от кол и въже, ще доведе до неминуем разпад в управлението – се оказаха печално верни.

Нито Реформаторски блок или Нова Република преди, нито Демократична България сега са в състояние да предложат вдъхновяваща перспектива за България. Анти-Русия, анти-АЕЦ Белене, анти-Цацаров, Пеевски, Борисов са мантри, които не оправдават отсъствието на смислени политики по отношение на образованието, здравеопазването, икономиката и привличането на инвестиции, енергийната независимост, кохезионната политика на ЕС и т.н. Към това политическо безсилие се добавя и огромното разочарование на традиционните десни избиратели, които даваха безброй доверие в аванс и множество сигнали през годините, че желаят истинско обединение, а вместо това получаваха нови и нови безпринципни коалиции, скандали, „трикове“, „исторически компромиси“, бракове по сметка с цел оцеляване след повсеместни крахове на избори, та дори и бой на партийни заседания в опит да бъде усвоен и последния десен глас, който все още сляпо ги подкрепя. 

СИНЬО ЕДИНСТВО вече не желае да бъде част от този фарс. Разпускаме се като последен възможен политически пример и като доказателство, че верният път е възможен, но той е само за смелите. 

За нас е ясно, че новата единна дясна партия в тези условия е невъзможна. Положихме огромни усилия, но не успяхме да убедим нито една политическа партия от традиционната десница да загърби тяснопартийното си его, да се разпусне или да се влее в единна дясна партия. Затова се разпускаме ние – за да покажем, че няма нищо страшно в това и да провокираме останалите партии също да го направят.

Призоваваме партиите от традиционната десница да ни последват, защото времето отдавна вече не е наше. Не е и тяхно. Времето просто е друго и продължаването на разделението носи тежката отговорност на пропуснатите възможности за създаване на работеща алтернатива за България.

Благодарим на всички смели и принципни активисти и симпатизанти на СИНЬО ЕДИНСТВО затова, че ни повярваха и ни последваха.

Всички ние оставаме там, където винаги сме били – при убежденията си.