Мястото е известно като „бараките под моста“. И наистина изглежда така. Невзрачен двор, потънал в неподдържана растителност. Стари и занемарени мръсни сгради. Но те нямат значение. Скъпото в тази история е земята.
Става въпрос за около 30 дка с перфектна локация в столичния район „Изгрев“. Според сайта imot.bg квадратният метър за парцел в района достига близо 2 хил. евро. Няма експертна оценка за имота, но обявените цени наоколо водят до лесната сметка, че става дума за земя на стойност над 50 милиона евро.
Върху този незастроен терен се намира единственото държавно българско киностудио „Аудиовидео Орфей“, което реставрира и разпространява български филми. В имота има ниски постройки, в които са обзаведени филмови студиа. Но и това няма значение. На имота се гледа не като на културна ценност, а като на пречка за изграждане на нов комплекс в район „Изгрев“.
Министерството на културата, което е собственик на киностудиото, не прави нищо, за да защити собствеността си. Поредица от странни решения говорят за точно обратното. Някой иска държавното киностудио да изчезне от това място, а зад бъдещия инвеститор надничат познати имена.
Това няма да са първите атрактивни имоти, които държавното дружество ще загуби. От активите на „Аудиовидео Орфей“ вече липсват около 300 дка до киноцентъра в квартал „Бояна“ – също толкова скъп район. Те са взети от частни лица чрез съдебни дела, защото държавата не е направила необходимото, за да защити собствеността си.
В този сюжет, където залогът е земя за милиони левове, се появяват познати имена и схеми за източване на държавен ресурс.
В началото са капачките
През 50-те и 60-те години столичният район „Изгрев“ е бил в покрайнините на София. Градът се разраства и в следващите десетилетия районът става атрактивен и скъп.
Някога върху имота, за който ще ви разкажем, е имало завод за капачки, боя за обувки и метални изделия на име „Победа“. Той е национализиран през 1947 г. и продължава да работи по времето на комунистическия режим. Това е същият завод, в който е работил писателят и журналист Георги Марков.
„През лятото на 1952 година това беше девствен свят. Гората, която цар Фердинанд бе засадил, почти стигаше оградата на фабриката и всички обичахме пътя през нея до колелото на трамвай номер две“, пише Георги Марков в „Задочни репортажи за България“.
Кварталът се променя много бързо и след 10 години „грозни жилищни комплекси, частни сгради и гаражи с техните шумни обитатели щяха да сложат край на утринното ритуално посрещане на слънцето“, пише Георги Марков.
Именно заради разрастването на столицата фабриката се превръща в проблем.
През 1974 г. Министерски съвет издава разпореждане за изнасяне на промишлените производства от „развитите градове в изоставащи селища“. Фабрика „Победа“ трябва да се изнесе в Кричим. Това разпореждане обаче остава само на хартия и заводът все пак остава на адреса си в район „Изгрев“ в София.
Издаването на документи обаче продължава и през 1982 г. Министерски съвет дава сградите на завода за капачки на Комитета по култура, който пък ги предоставя на „Аудиовидео Орфей“.
Така падането на комунистическия режим през 1989 г. заварва доста заплетена ситуацията с тези 30 дка държавна земя. По документи заводът за капачки е преместен в Кричим, но на практика продължава да си е в София. Имуществото му е прехвърлено на киностудио „Аудиовидео Орфей“, което също мести дейността си на терена на завода.
Когато промените започват, върху 30-те дка имот в кв. „Изгрев“ съжителстват двете коренно различни като предмет на дейност фирми – фабриката за капачки, която по документи е преместена в Кричим, както и киностудиото, което пак държавата е настанила там.
Фабриката за капачки попада в списъка за приватизация, а киностудиото – в забранителния списък за приватизация. Тоест, първото подлежи на продажба, докато второто държавата решава, че е важно да запази за себе си.
Земята обаче е една и съща. И ако човек не гледа документите, а действителността, картината изглежда така – една и съща земя хем се продава, хем не се продава.
Фабриката и киностудиото са разпределени в различните списъци, но остава нерешен един голям въпрос – на кого точно е земята. Тя е най-скъпото заради локацията на имота. Законът казва, че тя е на предприятието, което е върху нея. В случая обаче те са две – едното е за продажба, а другото – не.
Фабриката за капачки „Победа“ е обявена за продажба по линия на масовата приватизация през 1996 г. Тогава социалистическото правителство решава всички български граждани да получат бонове за определена сума и с тях да могат да купуват акции от държавните фирми, обявени за продажба.
Това не са реални пари, а вид ценни книги (бонови книжки), които са раздадени на всички пълнолетни български граждани в периода 1996-1997 г. Хората можеха да участват в раздържавяването на предприятия самостоятелно или да вкарат инвестиционните си книжа в т.нар. приватизационни фондове. Реално един човек не можеше да придобие нищо сам и хората бяха принудени да вкарат боновите си книжки в приватизационните фондове. Това позволи много атрактивни предприятия да бъдат получени вместо с пари, с приватизационни бонове от създадените по това време фондове. Иначе казано – да бъдат взети без пари.
Така е придобита и фабриката за капачки. Първо от приватизационните фондове „Света София“, „Екип“ и „Зенит“. Година по-късно „Света София“ изкупува акциите на фонд „Зенит“ и става мажоритарен собственик.
Кой стои зад фонд „Света София“
Сред учредителите на фонд „Света София“ са лидери на Съюза на демократичните сили (СДС), сред които Иван Костов, Александър Божков, Божидар Кабакчиев. СДС е първата некомунистическа политическа сила, която започва промените през 90-те и обръща посоката на България към пазарна икономика и членство в ЕС и НАТО.
Макар да не е част от управата или собствениците, бившия кмет (1995 – 2005) на София Стефан Софиянски сам свързва името си с фонда. През 1997 г. той за кратко е служебен премиер и тогава изпраща писма, с които призовава всички потенциални акционери да вкарат приватизационните си бонове във фонд „Света София“.
„Мога с открито сърце да призова всички, които искат да се ангажират в процеса на масова приватизация, да участват във фонд „Света София“. Убеден съм, че можем. Убеден съм, че заедно ще успеем“, пише Софиянски. Той прави този призив докато е служебен премиер, а писмата не са изпращани на произволни адреси, а точно на хора, които са с останали бонове, пише тогава Капитал.
С масовата приватизация започва и същинската сага с имота от 30 декара в „Изгрев“. Никой няма намерение да развива фабриката за капачки, която е купена срещу приватизационни бонове, а не срещу реални пари. Ценна е земята. От този момент нататък претенции за нея вече има фондът „Света София“.
Държавното дружество „Аудиовидео Орфей“ прави опити да докаже, че то е собственик на земята. Те започват още от началото на 90-те години на миналия век и продължават, както по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски (февруари-май 1997 г.), така и по времето на правителството на Иван Костов (1997-2001).
По време на управлението на Костов областният управител на София окончателно отменя акта за държавна собственост на земята на киностудиото. По-късно имотът е внесен като апортна вноска във фирмата „Делфика Тур“, която е дъщерна на фонд „Света София“.
После започват дългите дела за собствеността на имота. От „Аудиовидео Орфей“ казват, че те са собственици. От „Делфика Тур“ претендират за същото.
Нов комплекс вместо киностудио?
В хронологията на действията на различните държавни институции през годините прави впечатление, че те са били от полза повече за частното дружество, което иска имота, отколкото за държавната фирма. Сред тях са отмененият акт за държавна собственост, липсата на отговори от различни институции, както и отсъствието на действия, за да се запази киностудиото на това място.
„Аз съм директор на водопад“, каза за Свободна Европа Павел Павлов, настоящият директор на държавната фирма „Аудиовидео Орфей“. Павлов е назначен за директор на киностудиото през лятото на 2023 г.
„Имах среща с министъра на културата Кръстю Кръстев. Поиска ми доклад. Пратих му доклада и от тогава нито вопъл, нито стон“, каза Павлов. По думите му, ако държавата съдейства, имотът може да бъде запазен.
Съдебните дела за земята на киностудиото вече са пред приключване. „Старото ръководство е имало възможност да напише по-добра защитна теза. Но тя е на ръба и така са обрекли делото на загуба“, каза Павлов.
В отговор до Свободна Европа от Министерството на културата казаха, че отговорността за защитата на имота е на ръководството на киностудиото.
„Органът, упражняващ правата на държавата (Министерство на културата, бел. ред.), не се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност на публичното предприятие“, пишат от министерството.
От фирмата „Делфика Тур“, които водят дело за имота в квартал „Изгрев“, казаха за Свободна Европа, че акциите на фабриката за капачки са придобити чрез масовата приватизация. Попитахме ги дали тогава земята е била описана като част от сделката.
„За всяко предприятие, продавано по закона за масова приватизация, имаме изготвени информационни меморандуми с включени активи и друга информация“, се казва в отговора.
Попитахме „Делфика Тур“ дали имат планове за застрояване на оспорвания парцел земя. От там казаха, че не могат да коментират какво ще правят с парцела.
Фирмата „Делфика Тур“ се занимава с хотелиерство, ресторантьорство и стротелство. Собственици на фирмата са физически и юридически лица, сред които и „Холдинг Света София“, наследник на приватизационния фонд.
Директорът на киностудиото Павел Павлов каза, че това не е единствената земя, която държавата ще загуби. От общо над 580 дка земя, които киностудиото е притежавало в столичния квартал „Бояна“, около 300 дка вече са в частни ръце. Павлов обяснява това с действия и бездействия на държавни институции през годините.
Попитахме и Министерството на културата защо се случва това. В отговора до Свободна Европа се казва, че не са виновни настоящите, а предишните управляващи институцията.
„Никой не иска да поеме отговорност и да каже защо са загубени тези земи и защо ще бъдат загубени и тези 30 дка. Времето минава и всичко се усложнява“, каза Павел Павлов.
Крайното решение за собствеността на 30-те декара в квартал „Изгрев“ е на съда. Министерството на културата казва, че отговорността за запазването на собствеността на държавното киностудиото е на киностудиото.
В района, в който се намира земята, през последните години се строи активно и изникват скъпи комплекси. Частната фирма, която претендира за него, не казва дали ще направи същото.
Точно тази започната и недовършена работа в последствие ще се използва за претенции към имота, върху който промените след 1989 г. заварват двете фирми.
Промените и двата списъка
Започналите след 1989 г. демократични и пазарни реформи водят до преобразуването на държавната собственост в България. Хората започват често да чуват две думи – приватизация и реституция. Първото означава продажба на държавна собственост, която преминава в частни ръце. Второто е възстановяване на имоти, които са били отнети от собствениците им по времето на комунистическото управление.
