В напреднала фаза е процедура за продажбата на „Първа инвестиционна банка“ (ПИБ), кандидатите да я придобият са „УниКредит Булбанк“ и „Пощенска банка, а изборът на купувач се очаква още този месец, пише изданието „Капитал“, цитирайки свои източници в понеделник. При получаване на нужните регулаторни одобрения, сделката може да бъде приключено до края на 2024 г. или в началото на следващата година.

Според изданието и двамата претенденти за активите на българската банка са силно мотивирани и явно са готови да платят от порядъка на 500 млн. евро – цена, далеч надвишаваща борсовата оценка на финансовата институция.

Обяснението за това е търговията на акциите на ПИБ с голям дисконт заради скелетите в гардероба ѝ – големи експозиции, включително и към свързани лица с основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които държат 60 процента от капитала на дружеството. От друга страна котировките са повлияни и от натрупаното през годините недоверие и репутационен риск около имената им.

И двете банки, спрягани за кандидати, са отказали коментар по темата с неофициалното обяснение, че не коментират пазарни слухове.

Ръст на акциите със 70% от началото на май

А от началото на май акциите на ПИБ на Българската фондова борса скачат с почти 70%, отбелязва „Капитал“. Цената им достигна 4.80 лв. – невиждано ниво от 2018 г., преди да свие до 4.00-4.50 лв., където продължи да се търгува при сравнително големи обеми и с резки колебания. А пазарната капитализация, която само преди седмици гравитираше около 350 млн. лв., се изкачва до около 650 млн. лв.

Ако сделката се осъществи, това вероятно би било последното по рода си голямо сливане в българския банков сектор, където резултат на консолидация пред годините са четирите най-големи финансови институции ДСК, ОББ, Пощенска банка и „УниКредит Булбанк“.

Целта на купувачите – ръст на дела им

И двата спрягани кандидата покупката на ПИБ има логика за увеличаване на пазарния им дял. Те загубиха позиции, след като ОББ купи българското поделение на австрийската „Райфайзенбанк през 2022 г., а ДСК придоби „Експресбанк“ от френската „Сосиете Женерал“ през 2020 г.

Смяната на собствеността на ПИБ би имала позитивно влияние върху банковия сектор, след като тя създаде проблеми на няколко пъти. През 2014 г., след фалита на КТБ, „Първа инвестиционна банка“ бе подложена на масови тегления от клиенти и се наложи държавата да налива пари, за да спаси ликвидността ѝ. След това при прегледите на качеството на активите през 2016 и 2019 г. тя бе посочвана като банка със съществен капиталов проблем. А през 2020 г. нейното рекапитализиране беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната ББР записа дял на два пъти над пазарни нива.

Чрез сделката италианската „УниКредит“ би си върнала лидерските позиции на българския пазар, изгубени след сделките на ООБ и ДСК. Активите при евентуално сливане биха достигнали 46.7 млрд. лв. спрямо 34.7 млрд. лв. на ОББ, която в момента е начело.

За „Пощенска банка“, която е част от групата на гръцката „Юробанк“, покупката е шанс да достигне калибъра на челната тройка с ръст на активите до 34 млрд. лв.

Свиване на конкуренцията

Който и да купи ПИБ, сделката ще свие конкуренцията на пазара и в челната четворка на банките ще са съсредоточени над три четвърти от активите. Далеч назад с 5-процентен дял би останала Централна кооперативна банка.

Потенциалната сделка трябва да бъде одобрено от Европейската централна банка, под чийто надзор са двамата кандидат-купувачи. Зелена светлина е нужна и от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като с новата придобивка „УниКредит“ би надхвърлила 25% дял от пазара.

Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ѝ основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Двамата се познават от дилинг отдела на държавната банка „Биохим“, където са работили в периода 1986-1990 г. В началото на промените напускат и основават Първа финансова брокерска къща. Тя е един от сателитите на Първа частна банка, която през 1996 г. колабира насред мащабната банкова криза в страната.

ПИБ преминава труса благодарение на капитал от ЕБВР (която придобива 20%) и базирания във Виена фонд European Privatization & Investment Corporation – EPIC (39%), а Минев и Мутафчиев остават с миноритарен дял. По това време те излизат от оперативното ѝ ръководство, но не заради реална смяна на контрола от новите акционери, а тъй като са непригодни по новия Закон за банките, понеже са заемали ръководни длъжности във фалирала банка – Агробизнесбанк. През 2003 г. двамата изкупуват дела на EPIC и се връщат като мажоритарни акционери, през 2005 г. и ЕБВР излиза, а през 2007 г. банката е листвана на борсата и набира тогава рекордните за българския капиталов пазар 107 млн. лв., припомня „Капитал“

Макар и да няма формални връзки, много от най-големите експозиции на ПИБ в различни периоди водят косвено към Минев и Мутафчиев. В тази графа попадат пътностроителната група ПСТ, рециклиращата компания „Надин“, ОЦК – Кърджали, лифтовите оператори „Витоша ски“ и „Юлен“, „Гамакабел“, „Домейн Бойар“, туроператорът „Болкан холидейз“ и чартърният авиопревозвач „Би Ейч еър“, покупката на терена на „Кремиковци“ и др.

Пореден път за опит да се продаде банката с недобър имидж

През годините ПИБ няколко пъти е стигала до търсене на купувач и до привличане на оферти, като неизменно пречката на финалната права са били нереалистичните очаквания на акционерите за цената. Интерес са проявявали гръцката „Пиреус банк“, както и Националната банка на Гърция, която притежаваше ООБ.

През 2017 г. „Първа инвестиционна банка“ обяви, че е наела „Ситигруп“ на помощ за „привличане на ключов инвеститор, стратегическо партньорство и/или консолидация и увеличение на капитала“. Но нищо не се случи.

От това също нищо не последва. А според източници на „Капитал“ в различни периоди е имало и още безрезултатни разговори с отделни потенциални купувачи без формална процедура.

През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. При липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол.

Евентуалният купувач на техните акции ще трябва да предвиди средства да изкупи и тези на останалите акционери. По закон при смяна на контрола в публична компания задължително трябва да се отправи търгово предложение, като цената не може да е по-ниска от тази, платена от новия мажоритарен собственик. А това означава, че освен по-малките инвеститори и борсовите спекуланти и държавната банка ще има възможност да излезе от дела си.