Тезата за това, че стратегическата ни ориентация предполага отказ от големите енергийни проекти – това е нелепо и национално безотговорно, каза в предаването „Неделя 150“ по БНР Георги Първанов, президент на България 2002-2012 г.

„И едното, и другото е възможно. Казвал съм го и в Москва, и във Вашингтон – България печели от руските енергийни проекти, които са български по своето изпълнение и характер, и от присъствието на американски военни части в България. И в двете столици тази стратегическа ориентация се приемаше добронамерено и с разбиране. След това може би дойдоха комплексите и започнахме да се доказваме евроатлантически, като късат с тези енергийни проекти, които са, за мен, най-доброто като инвестиция, намерение, можеха да бъдат и като реализация – в годините на българския преход“, каза Първанов.

„Що се отнася до вината – тя е много тежка, но още от времето на тройната коалиция се получи едно тежко забавяне, а това беше времето в което тези проекти трябваше да бъдат направени необратими“, допълни той.

Относно т. нар. хеттрик на премиера Бойко Борисов при скорошното му посещение в Москва Първанов отбеляза: „Няма хеттрик, разбира се. Аз също играя футбол. Добрата новина е, че с тази визита се върнахме в мача. Дотук с метафорите. Ясно е, че газов хъб, разпределителен център в обозримо бъдеще в България не може да има. Защото просто няма откъде да се вземе този газ. Даже по времето на „Южен поток“ ние бяхме елемент от един голям, богат транзит, от който можехме да печели не 30 млн., както подхвърли някой, а десет пъти повече. Но идеята да търгуваме – това няма как да стане. Това право си го е завоювала Турция. Турция прави така: купува на едната граница, продава на другата на цени, каквито иска. В България това, което може да се случи, е наистина едни 15 милиарда – не 63, да бъдат транзитирани, да печелим от такси, защото този газ вече е обещан, да не кажа, че изтъргуван от руската страна – на Сърбия на Вучич, на Унгария на Орбан и за нас просто трябва да остане – надявам се да бъде договорено количество, което ние да потребяваме за нашата израстваща икономика“.

Според президента „нашият късмет е, че имаме стратегически разположение, а не защото сме много ценни“. „По друг начин стои Сърбия. Вучич беше на парада на победата и тези неща се ценят в  Москва. А ние искаме от днес за утре, от днес за днес да получим някаква революционна промяна в отношението към България… Не може след 8-9 години отсъствие на контакти, след тежки реплики, след атаки от най-високо равнище от българската страна – разбира се и руската не е оставала длъжна, след това, което се нагнети като напрежение, не можем да очакваме, че ще се случи нещо революционно ново. Но прагматичното е част от „Турски поток“ да мине през България“, изтъкна той.

„Навремето съм работил по различни проекти за снабдяване с газ от Туркменистан, от Азербайджан. Този един милиард (кубически метра годишно), който десет години непрекъснато го предоговарят правителствата, аз съм го договорил, нескромно казано, но докато ние залисани се разправяме в парламента, онзи ден президентът Алиев пусна кранчето на трансанадолския газопровод. Този газ тръгна към Турция, ще върви през Гърция и нашият един милиард и да го получим, това е байпас – само за критични ситуации. Това не е перспективен енергиен икономически проект“, посочи той.

„Не е добре нашите двама първи мъже – и двамата генерали, да се надскачат, когато става дума за външна политика, особено когато става дума за отношенията с Русия. Има място и за двамата и елементарна координация трябва да се получи. Сега тя не е факт. Има толкова широко поле за взаимодействие с руската страна, че тази конкуренция и ревност за мен е необяснима“, смята Георги Първанов.

Запитан не е ли странно, че БСП внася предложението за отмяна на мораториума за АЕЦ „Белене“, Първанов бе категоричен, че мораториумът трябва да падне незабавно с консенсус на политическите сили.

„Не виждам друг вариант, освен падането на мораториума. Парламентът трябва да развърже ръцете на правителството в контактите с инвеститорите. По това две мнения няма. Второ обаче – аз си мисля дали междувременно пак няма да се обади някой голям брат, някой приятел отвън, който да наложи забрана за развитието на проектите. Независимо от затоплените отношения отвъд океана с Изтока, има едни трайни интереси, които не са в наша полза. Руското икономическо и енергийно присъствие не е желано за мнозина на Запад тук в региона. Но за нас то е жизнено необходимо – така както е за Унгария, така, както е за Турция, за целия регион, така че ние трябва да си отстоим интереса. Така, както го прави Германия със „Северен поток“. Значи там може, а тук, за нас, важат само забраните“, подчерта Първанов.

„Аз лично бих препоръчал така, както в други случаи в парламента – лидерите на парламентарните групи, без разлика на това дали са опозиция или управляващи, да се подпишат под едно общо предложение и така да се върви на гласуване в българския парламент, защото обратното означава пак да се заровим в миналото и да дадем лош сигнал на инвеститорите. Инвеститорите могат да бъдат руски, могат да бъдат китайски, френски, сега разбираме, че се е появил и четвърти…“, каза той.

Според Георги Първанов „рутинно, добре, повече от прилично си свършиха работата тези, които отговаряха за председателството“ на България на Съвета на Европейския съюз. По думите му, като успех може да се отчете връщането на темата за Западните Балкани в дневния ред на ЕС.

„Тя беше поставена и това е добре след 2003 г., след Солунския дневен ред. Разбира се, разликата е огромна. Онова, което договорихме навремето в Солун за Западните Балкани беше много по реално, много по ефективно. Но самият факт, че темата се върна в дневния ред на ЕС е нещо позитивно и аз няма как да не го оценя в този смисъл. Пак ще направя една аналогия. Ето това е разликата между Юнкер и Путин. Юнкер за добър ден ще те погали, ще те помилва, ще те целуне дори ако щете, и от това какво следва? Може да искаме един, десет, трийсет милиарда. Не, няма да ги получим. Путин ще те гледа строго, някои дори откриха по-многозначителни сигнали в поведението, аз не бих анализирал, но там каквото се договори, то се случва“, каза той.

Относно преговорите около името на Македония Георги Първанов е на мнение, че „сме по-пренебрегнати в тези разговори“. „Да, някои ще кажат, това не е наш проблем – името на съседна Македония, но се видя, че в определен момент може и да стане проблем. Идеята за Илинденска Македония беше пряко посегателство върху нашата история“, каза той.