Когато през 2004 г. ЧЕЗ стъпиха в България, едва ли са подозирали какво ги чака. Днес са в капан, от който не могат да се откопчат. Вече трета година чешката компания безуспешно пробва да се отърве от активите си у нас. Само преди дни катастрофира и новият им опит да намерят купувач. Трудно е в държавата на Кой, в която политици – и зад кадър, и съвсем явно –  нареждат на „независимите“ институции кой бизнес трябва да бъде ухажван и улесняван и кой мачкан.

През годините ЧЕЗ отнесе много критики

– за високите сметки и големите разходи, за изнасянето на услуги към други фирми и за бавната модернизация на мрежата. Политиците грубиянски се месеха в делата на чуждестранния инвеститор и само допълнително влошаваха нещата. Докато държеше 33% от акциите в електромрежата на Западна България, държавата спускаше в ръководните органи на ЧЕЗ странни назначения – като червения депутат Антон Кутев, изкуствовед по образование, и като Димитър Стефанов, по прякор Каратиста, съдружник на Румен Николов (известен и като Пашата), някогашен съдружник на бъдещия тогава премиер Бойко Борисов. През 2013 г. стана фалът с натрупването на високи зимни сметки, а последвалите бунтове принудиха премиера Борисов панически да хвърли оставка, обвинявайки ЧЕЗ в завера срещу властта.  И преди, и след това се редуваха одити, проверки, прокурорски набези с тършуване в офиси и компютри, заплахи за отнемане на лицензи (в интерес на истината обекти на специален държавен интерес бяха и другите две ЕРП-та). Спорът с КЕВР за цените на тока с годините ставаше все по-мъчителен.

Но когато чуждестранният инвеститор поиска да си тръгне, удари на камък

В първия си опит да се  отърве от активите си у нас пражката CEZ хареса енергийния търговец „Фючър Енерджи“. Но кандидат-купувачът изведнъж се оказа във фалит. Чехите продължиха сгледата и най-неочаквано харесаха Гинка Върбакова от Пазарджик. Новината, че дребосъкът „Инерком“ е избраният, взриви България, а въпросът „Кой стои зад Гинка“ упорито се закотви в медиите. Покровителите на Върбакова не очакваха такъв отпор. Острите критики и

„витаещите“ съмнения паникьосаха властта

Премиерът Борисов първо обяви, че няма нищо общо със сделката и не може да се бърка на ЧЕЗ, после заговори за национализация. Министър Теменужка Петкова патетично метна оставка (защото се разбра, че се познавала с Върбакова). Премиерът не я прие. Сделката заседна в Комисията за защита на конкуренцията, която застина в очакване на директиви. Докато покровителите на Гинка се чудеха какво да правят, мнозинството в Народното събрание услужливо им спечели време – създаде анкетна комисия, която уж да разследва откъде е „зестрата“ на „Инерком“. Депутатите така и не намериха отговор на въпроса „Кой назначи Гинка за купувач“. Нито един държавен орган, включително ДАНС и финансовият надзор, не показа притеснение, че „цаца“ с неясни капитали е зинала да погълне енергиен „кит“. А тъй като от Прага все долитаха тревожни новини за мътни финансови схеми зад сделката и обществените вълнения у нас не стихваха, КЗК получи задача да „отсвири“ любезно г-жа Върбакова. Така комисията роди смехотворното обяснение, че ще се роди опасна пазарна хала, ако „Инерком“ добави няколко дребни фотоволтаика към мощта на ЧЕЗ.

„Инерком“ затъна в съдебни битки, Върбакова май се оказа употребена и изоставена от покровителите си, а чехите решиха да не губят повече време и пари и да потърсят друг купувач. През юни се спряха на „Еврохолд“ –  финансов гигант с дълга история, който показа сериозен подход към сделката, назначи си плеяда енергийни експерти за съветници, разработи и сподели с публиката плановете си за бъдещето, обяви как ще финансира придобивката. Този път обществото бе готово да преглътне кандидата, но политико-икономическите кръгове около ДПС – не.

„Ние смятаме, че тази сделка се осъществява в тежка корупционна тишина“, обвини депутатът Йордан Цонев. Медиите на Делян Пеевски също нападнаха  и „разобличиха“ боса на „Еврохолд“ Асен Христов, че е близък с бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, като пуснаха снимка на двамата от някакъв маратон.

„Продажбата на най-големия електроенергиен разпределител, от което зависи цената на тока за българските граждани и бизнеса, а също и националната сигурност, не може да се осъществява по такъв начин“, разясни Йордан Цонев, като посочи „компетентните органи“, които трябва да се задействат немедленно – КЕВР, КФН и КЗК.

И отговорните органи се задействаха

КЗК откри теле под вола и забрани на „Еврохолд“ да купи ЧЕЗ-ките активи – щяло да навреди на пазара на енергийни застраховки. За разлика от „мекия отказ“ на „Инерком“ сега в решението бяха цитирани становища на ДАНС и КФН, сеещи съмнения във финансовата стабилност на кандидат-купувача и в способността му да управлява електроенергийна инфраструктура.

Още след изказването за „корупционната тишина“ шефът на „Еврохолд“ Асен Христов помоли политиците да си мерят приказките и подсети КФН, че трябва да санкционира всеки, който си позволява „черни“ коментари по адрес на компания с над 8000 акционери и търгувана на борсата. КФН пропусна това покрай ушите си.

След като КЗК даде първи сигнали, че може да сложи прът в колелата на „Еврохолд“, Христов направи „недипломатични“ коментари, показвайки, че знае доста за задкулисието. Сили отвън пречат, провалът на покупко-продажбата би бил предателство на националните интереси, каза той, когато регулаторът обяви, че започва задълбочен анализ. Обикновено такива проучвания отнемат до 4 месеца, но КЗК изведнъж форсира работата и вдигна „червен картон“ на сделката.

„Еврохолд“ отвърна със сарказъм на отказа – благодари на комисията, че така високо оценява финансовата мощ на холдинга. Чехите пък съобщиха, че ще обжалват решението на КЗК и че обмислят да си защитят правата в международен арбитраж. ЧЕЗ вече води подобно дело срещу България – за враждебно отношение към чуждестранен инвеститор. Искът е за стотици милиони евро.

Всички събития дотук пораждат черни мисли и тревоги. Изглежда, сякаш някакви зли сили се боричкат в тъмното за власт в енергетиката, а „независимите“ институции се снишават. Подобен сблъсък на интереси доведе преди години до сгромолясването на КТБ. В битката за бизнеса на ЧЕЗ засега победители няма.

Още преди отказа на КЗК чехите обявиха, че ако и този път „без видима причина българските власти блокират сделката“, няма да трошат повече време и пари и ще си запазят активите. Това прозвуча като: „Писна ни да ни разиграват и да ни извиват ръцете“.

Но дали патилата на ЧЕЗ ще спрат дотук? Няма ли да последват атаки срещу чехите, за да бъдат убедени да прехвърлят активите си на „правилния“ кандидат и на „правилна“ цена? Четата на прокурора Иван Гешев може да връхлети и да извади изобличаващи записи. КЕВР може да вгорчи битието на ЧЕЗ дружествата у нас – и с ценова преса, и с енергийни проверки. Държавните ревизори от агенцията за финансов контрол могат да се заровят в счетоводството и отчетите на ЧЕЗ групата. А както е известно, „който търси, ще намери“. НАП и ДАНС също могат да се втренчат…

Дали пък Асен Христов няма да се окаже прав, че провалът на сделката е равносилен на национално предателство?

Представете си следния сценарий: ЧЕЗ остават в България. Понеже имат да избиват разходи, започват да искат от КЕВР вдигане на цените. КЕВР им разрешава, токът за Западна България поскъпва значително, потребителите се изнервят и излизат на улицата… Има и друг възможен сценарий – КЕВР не позволява драстично вдигане на цените, ЧЕЗ обявява, че това я затруднява финансово и че изпада в несъстоятелност. Досега в България не се е случвало собственик на електрическа мрежа да фалира. Но може да стане и би било с ефекта на енергийно КТБ.

Патилата на ЧЕЗ обясняват защо у нас няма опашка от чуждестранни инвеститори. Ниските данъци и евтиният труд не могат да компенсират неуважението към закона и двойната политупотреба на държавните органи като бухалки в едни случаи и като прислуга на „обръчите“ в други ситуации.

Юлиана Бончева, „Сега“