Кой ще бъде новият патриарх вече е решено – и това е Пловдивският митрополит Николай. Това научи „Галерия“ от свои източници от висшите църковни среди. Според тях няма никакво значение декларираното от дядо Николай тези дни, че той няма да е наследникът на блаженопочившия Неофит. Дори и да не иска, той ще се съобрази с волята на тези, които искат това и вече са взели решението. Според канона, когато някой бъде предложен от Светия синод, той не може да престъпи монашеския си обет за послушание.

В последните дни започна масова медийна кампания за изчистване на името на най-недолюбвания от българите митрополит. Самият той призна в свое обръщение от 18 март до клира и миряните от своята епархия, че към него има голяма неприязън. И заяви, че няма да приеме да бъде включен като кандидат за патриаршеския престол.

Той обаче не потвърди дали е декларирал официално в писмен вид отказа си за участие в избора на нов патриарх, който ще се проведе на 30 юни тази година със свикването на Патриаршеския избирателен църковен събор. В църковните среди са изключително притеснени от реалната възможност Николай да бъде следващият глава на БПЦ. Според тях това ще доведе до вътрешен разкол, който няма как да не избуи – той и в момента тлее, но все още има здрави сили, които не го показват.

„Това е бомба със закъснител“, сподели висш клирик и обясни, че един такъв разкол ще навреди изключително много на православието.

Най-големият проблем за Синода ни в момента е, че няма обединителна фигура – такава като на блаженопочившия Неофит, който успявал да задържи и овладее всички различия сред митрополитите. И за непредубедения е видно, че те са разделени на два лагера и единият се оглавява от Николай. Последният избор на Сливенският митрополит Арсений беше най-голямото доказателство за това кой от чий лагер е. За особено притеснително миряни и висши духовници намират думите отпреди няколко дни на Пловдивския митрополит: „Аз няма да съм патриарх. Това мога да заявя, а кой ще е патриарх и наум не ви идва“.

Според познаващите добре умението му да използва витиевати фрази, разчитат нещо, което ги хвърля в ужас – те откриват послание в казаното от него, разчитайки думата „наум“ като подсказка за името на Русенския Наум.

Очевидно играта с думи може и да е блъф, но митрополитът на епархията край Дунав е един от реалните кандидати, до който може да се стигне, ако дядо Николай все пак прецени, че хейтът срещу него е огромен. Някои намират Наум за недостоен да носи патриаршеската корона, визирайки морални категории.

В тройката на реалните кандидати за духовен отец на нацията поставят и Ловчанския митрополит Гавриил. Въпросът обаче е свързан с най-елементарно броене – от единия лагер възможните кандидати са двама – самият Николай и Наум. А от другия са няколко възможности: Гавриил, Врачанският Григорий и Варненският Йоан. Въпросът е дали те ще могат да се разберат кой от тях има най-големи шансове. Защото сметките в случая са най-важните.