Според икономическата логика цената на стоката включва направените суровинни, операционни и транспортни разходи и търговската печалба. В частност – акцизните стоки включват освен изброеното дотук, и начислени акциз и ДДС върху тях. Друг аспект на икономическата логика е, че цените на борсовите стоки (които се търгуват на международните борсови пазари) или на техни деривати (производни) на отделните търговци не се различават съществено. Това преподават в университета и понякога обобщават с формулата П-С-П’ (пари – стока – пари прим).

Това, което академиците не преподават, е как става обратното – стоката се продава на цена, по-ниска от тази, на която е купена, или по-ниска от нейната себестойност. С други думи – формулата се обръща: П’-С-П.  Ето пример. Докато цената на „Лукойл“/“Петрол“/“Еко“ – все признати търговци, за литър бензин А95 е между 2,12 и 2,14 лв., то при Марешки (чрез „Трейднет Варна“ ЕООД и подчинените й бензиностанции VM Petroleum) тя е 1,88 лв., или с 24 ст. по-ниска. Този феномен чака обяснение.

Предвид естеството на стоката и по експертна оценка, 50% от цената на горивото са акциз и ДДС, 34% е (борсовата) стойност на суровината, 8% са транспортни разходи, 7% – операционни разходи, и 1% е печалба. Аномалията при Марешки има поне две обяснения. Първо, възможно е суровината да не е закупена от признат производител/търговец, а горивото да е с неясни качество и произход (класическа контрабанда). Точно такива са фактите. Основни доставчици на Марешки са фирмите „Сакса“ ООД (на бензин) и „Полисан“ АД-Русе (на дизел). И двете са едни от най-големите вносители на горива в България. „Полисан“ има база за преработка на горива в Русе, играч основно на пазара на битум, акционери в нея са Людмил Вълков и дружеството, регистрирано в Молдова „Индустриал инвест“.

До затварянето й от ГДБОП на 14 февруари 2017 г. (за данъчни престъпления) дизелът в складовете на „Полисан“ се доставя от Молдова (самата тя внася горива). При измервания на Агенция „Митници“ се установява, че дизелът има сериозни отклонения от стандартите за качество и съдържа сяра 70% над нормата. Това е възможно при добавка на малко количество тежки масла. За сведение – дизел със съдържание на сяра над 50% уврежда двигателя на автомобили, произведени след 2005 г. Идва ред на второто обяснение – че не се плащат акцизи и ДДС. Всъщност, те се начисляват и плащат, но не за дизел. С отклонение от стандартите за качество суровината в „Полисан“ вече не е дизел, а тежко, котелно гориво/мазут. За тях акцизната ставка е 400 лв./т, а не 646 лв./т, каквато е за дизела. Това пести директно 246 лв./т, или 40%. Така, по експертни оценки, общата „полза“ в схемата е около 350 лв./1000 л (класическа измама). В тази връзка твърденията за ощетяване на хазната с 1-1,2 млрд. лв. са съвсем обосновани.

Дотук се обясниха 84% от феномена Марешки (по алюзия с ценовите компоненти 50% и 34% по-горе). Предстои да се разгледат останалите 15% – операционен и логистичен компонент.  Марешки работи със замах и не се ограничава само до спестяване на акцизи и ДДС. Бизнесът му е направо безотпаден. Понеже документално суровината е друга, тя преминава през преработка (пак по документи), за да се „превърне“ в дизел. Това са допълнително данъчно признати разходи и технологични загуби. На практика технологичната загуба е остатък от горива, които се продават без начисление на акцизи и ДДС. От друга страна, дизелът, документиран като тежко гориво, се продава на посредници, които го доставят на ведомствени бензиностанции без измервателни уреди и връзка с НАП. Цената е с около 250-270 лв. по-ниска от тази на утвърдените производители и вносители. По веригата на изчисленията се стига до възможността да се обясни как част от бензиностанциите продават горивото на цена в порядък 1,80 лв./л. По данни в пресата Марешки е продължавал да се снабдява от „Полисан“, дори след като тя е затворена, както и да продава дизел от свои колонки, запечатвани заради високо съдържание на сяра – например в Габрово.

Накратко, обявената загуба от 2,2 млн. лв. за 2016 г. е съмнителна. Най-важната част от бизнеса на търговеца е логистиката. Оказва се, че при Марешки тя е сложна мрежа. Закономерното е, че движението на горивата от началната до крайната точка е опосредствено, с множество доставчици, посредници – „бушони“. Типичен е случай с доставка на гориво, произведено от „Лукойл Нефтохим Бургас“, за да зареди VM Petroleum Бургас.

Вместо директна покупка и нищожни транспортни разходи за Марешки, фирма „Салина 7“ (с регистрация в Хисаря и данъчен склад в Сопот) купува гориво от база на „Лукойл“ в Благоевград, транспортира го до Сопот, оттам феноменът го взима и закарва в Бургас. Изминават се около 1000 км без някаква логика. Типично за бензиностанциите на Марешки е, че не разполагат с ПОС-терминали, т.е. продажбите са само кеш.

На фона на отчаяните призиви на министър Владислав Горанов за задължително плащане през банки, драконовските мерки на НАП за проверки и санкции и епичната битка за повишаване на събираемостта Веселин Марешки се изправя като паметник на шизофренната логорея на правителството за стабилност, законност и борба със сивата икономика. Напълно вероятно е Марешки да не е единственият феномен нито на пазара на горива, нито на който и да е друг пазар. Той просто е по-известна фигура, заради политическия си пиар. Ниските цени са повече прецакване на граждани и държава, отколкото загриженост за тях. Със сигурност има и други герои на контрабандата, фалшификацията и измамата. Те също са под закрила, просто още не са известни.