Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента, в интервю за Изборното студио в обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Продължаваме с анализите на получените резултати. Защо изборът на Румен Радев бе предрешен? Наш гост е проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Като начало – какво показаха изборите, проф. Маринов?
Александър Маринов: Показаха – за мен това е най-важният им аспект – съотношението на силите, борещи се за промяна и защитаващи статуквото. Това се отрази както на парламентарните избори, просто в по-голяма степен на президентските.
Водещ: С какво си обяснявате ниската избирателна активност? Защо избирателите не получиха вдъхновение да излязат да гласуват?
Александър Маринов: Има няколко обяснения, които според мен заслужават много сериозен анализ, не конюнктурен. Първо, това са факти с корени не в последните 6 месеца, а в последните 12 години. Има едно отвращение, натрупващо се от политиката у българите. То се подсили, след като надеждите за бърза и съдържателна промяна не се сбъднаха след изборите през април и през юли. Разбира се, има отражение – това, което вие казахте – че изходът изглеждаше, хайде да не казваме предрешен, но до голяма степен ясен. Превъзходството на президента Радев беше очевидно, и то не само личностно, а най-вече от гледна точка на това, че Радев е лицето на борбата а промяна, един от основните движещи сили на тази промяна. Не бива да подценяваме факта, че действията на правоохранителните органи, които някои засегнати страни наричат „репресии“, удариха силно търговията с гласове. Тук също има и няколко процента спад на активността и това отлично личи при анализа на някои специфични секции в страната. Но според мен основното, това е разочарованието на българите от състоянието на българската политика и най-вече на българските партии. Сега имаме един импулс на надежда, имаме големи отговорности на плещите на новите политици, разбира се и на плещите на президента в неговия втори мандат. Така че всичко това в своята съвкупност обяснява ниската активност.
Водещ: Проф. Маринов, ще ви задам един след друг два въпроса, които със сигурност ще бъдат повтаряни през следващите седмици. Защо в навечерието на балотажа бе разиграна картата на етнорелигиозното противопоставяне? Това е първият въпрос.
Александър Маринов: Може би в нечии очи може да изглежда така – че е разиграна карта, но аз все пак ще припомня как изглеждаха секциите в Турция преди една седмица. И това хич не ми приличаше на игра на карти. Наистина трябваше българската държава да покаже много ясно, че България е суверенна държава и тя няма да допусне да й се месят отвън, когато решава своите собствени държавнически въпроси. Както виждате, както сте забелязали, ние не сме използвали в нашата кампания такива аргументи. Да, аз казах, и то мисля, че за пръв път пред вас казах, че истинският Инициативен комитет на проф. Герджиков са Бойко Борисов, Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ. Само че Делян Пеевски не е етническата карта. Делян Пеевски и хора като него, това е наследството от 12-годишното управление на Бойко Борисов. Иначе, както показаха и днес резултатите от изследванията, макар и предварителни – да, вярно е, че голяма част от избирателите на ДПС са гласували за г-н Герджиков, но все пак около 1/4 са гласували за Румен Радев. Следователно не съществува такова разделение. Нещо повече, вие знаете, че обикновените хора български турци страдат от този модел, бих казал неофеодален модел, в не по-малка степен, даже в по-голяма степен от останалите българи.
Водещ: И другият въпрос, който ще ви се задава, е: защо президентът посочи Крим за руски?
Александър Маринов: Той го обясни, аз го обясних също в „Панорама“. В политиката винаги има две страни – страната на формалните основания и страната на фактическото положение. Фактическото положение не може да бъде причина да се оправдаят нарушенията на случая на международното право, но положението е такова, каквото е. И аз неслучайно в „Панорама“ цитирах думите на Хенри Кисинджър, който съветва не кого да е, а американския президент с реторичния въпрос: „Чий флаг се вее над Крим?“. В политиката има реалности, които умните държавници и сериозните държави отчитат, дори да не ги приемат и одобряват. И вие виждате, че големи европейски държави, не само европейски, осъждайки анексирането на Крим, продължават да имат някакви стопански, политически и други отношения с Русия. Това, че ние сме констатирали факта, не означава, че одобряваме такъв начин на усвояване на територии. И между другото, това не е казус само с Крим, това е казус и с други територии. Така че това е положението. Разбира се, една или друга интерпретация е възможна, по-критична или по-добронамерена, но със сигурност мога да обобщя, че петте години от мандата на Румен Радев опровергаха категорично опитите той да бъде представен като кремълско прокси.
Водещ: Казахте, че отсега нататък има импулс на надежда за промяна. Какво обаче може да проиграе този импулс, тъй като импулси е имало много често, но както са изгрявали, така са и угасвали?
Александър Маринов: Всяка следваща опровергана надежда води до много тежка цена не просто за българската политическа класа, а за страната ни, за демократичното устройство на страната ни. Години наред политиците се оказаха неспособни да разберат това. И аз съм убеден, че сегашните политици, тези, които ще имат възможността да променят нещата, са разбрали тази поука. Аз не мога да съм твърдо убеден, че това ще се случи. В случая съм по-скоро оптимист, но не изключвам друг вид развитие. Но цената ще е много тежка и именно затова аз смятам, че поне едно мнозинство в парламента ще се намери, което ще разбере необходимостта да започне реално движение в посоката, която мнозинството от българите желаят, независимо от това дали са гласували или не на последните избори.
Водещ: Проф. Маринов, какви са сценариите оттук нататък пред България?
Александър Маринов: Най-общо те са два – добър и лош. Добрият сценарий е да се състави правителство, пълноценно, да продължи започнатите промени, да предприеме мерки за преодоляване на най-сложните, най-опасните за обществото проблеми. Сега колко време ще продължи това, ние не знаем. Очевидно е, че политическите пластове и социалните пластове в нашата страна са неустойчиви, те се променят, но нищо не пречи да се започне и да се извърви някакъв необходим на обществото път. Другият вариант е – пази Боже – отново да надделеят кривите сметки, егоизмът, личните амбиции и т.н. Но на мен не ми се мисли за този вариант, пак казах – не мога да го отхвърля изцяло, но се надявам, че няма да се случи.
Водещ: Кое е най-важното, което трябва да се направи оттук нататък, ако се върви по трасирания път за промяна?
Александър Маринов: Утвърждаване на върховенството на правото, което означава съответни реформи в съдебната власт, в най-общия смисъл на думата, отпушването на тези пречки за нормално правораздаване, премахване на злоупотребата с държавни институции, нормализиране на функционирането на държавните институции. Оттам насетне, разбира се, има много други секторни политики, които трябва да се приемат. Има конкретни проблеми, които трябва да се решават, и кризи. Но това е основата, защото върховенството на правото и състоянието на институциите и този източник на доверие, бе което нито едно управление, нещо повече – нито една държава не може да съществува.
Водещ: За да се постигне нормализирането на функционирането на държавните институции, те трябва, меко казано, да се преосноват. Това дали ще е възможно в рамките на едно правителство и в рамките на ограниченото време, с което то ще разполага поне в началото?
Александър Маринов: Разбира се, че изцяло да се преосноват изисква много време, много усилия, акумулиране на обществена подкрепа. Но съм убеден, че едно добро начало може да бъде поставено.
Водещ: То в какво ще се изрази?
Александър Маринов: Казах ви кои са първите стъпки, които трябва да доведат до нормализация – съответни промени в законодателството, структурни промени, нов главен прокурор, ново ръководство на КНКОНПИ, т.е. на тези органи, които досега по-скоро възпрепятстваха, а не подпомагаха върховенството на правото.
Водещ: И изключително важен въпрос – дали новото правителство, което ще се състави – надяваме се в следващите седмици – ще разполага с тази подкрепа, с тази легитимност, за да извърши очакваното от него?
Александър Маринов: Легитимността се извоюва. Тя се доказва със стъпки. Разбира се, много е важно с какъв изходен капитал разполагат политиците, партиите. Но аз смятам, че поне ядрото от тези, които имат шанс да съставят правителство, имат кредит на обществено одобрение. Но ще трябва да се борят за всеки милиметър от това доверие, да го утвърждават, да го развиват, т.е. чака ги много голямо изпитание.
Водещ: Как ще се справи правителството с кризите, защото решението им трудно ще върви ръка за ръка с реформите? Може би отново ще се наложат много бързи мерки, а кризите ни връхлитат една след друга и ще се задълбочават.
Александър Маринов: Трудно ми е да ви отговоря в конкретна форма. Има различни възможни решения. Аз съм напълно съгласен, че една част от тях са непопулярни, една част от тях дори влизат в известно противоречие с други необходими мерки. Но това е умението да се управлява, това е умението да се решават общите дела.
Водещ: В заключение, проф. Маринов, какви времена ни чакат?
Александър Маринов: Трудни, но по-добри.