От известно време нещата при Делян Пеевски се развиват направо стремглаво. До средата на миналата година той беше (официално) само редови депутат от ДПС. И изведнъж, за всеобщо изумление, го видяхме да участва в преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ за правителство, на което после лично осигури парламентарна подкрепа. След това измести Мустафа Карадайъ, който внезапно подаде оставка като партиен лидер, а междувременно в парламента се държеше така, все едно държи ключовете на властта. Сега е съпредседател на движението, заедно с Джевдет Чакъров.

Не изглежда обаче, че амбициите му стигат дотук.

До неотдавна Пеевски далеч не беше смятан за подходящ политически съюзник. Така беше от 2013 г. насам, когато БСП и ДПС го избраха за председател на ДАНС и така предизвикаха огромни улични протести, продължили цяла година. Близостта до него стана политически опасна, когато американското правителство го санкционира по закона „Магнитски“ през 2021 г. ДПС упорито стоеше зад него, макар да изглеждаше, че репутацията му се превръща в основната причина движението да бъде в изолация от другите политически сили.

Със създаването на сглобката през 2023 г. Пеевски до голяма степен разреши този свой проблем. В продължение на 9 месеца общото правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ разчиташе на гласовете на неговите депутати в парламента. Подписът на Пеевски стоеше редом с този на лидерите на другите две формации под купища закони и решения на Народното събрание. А неразрешеният му проблем с „Магнитски“ беше изтласкан настрана, докато той се мъчеше да се представи като първи реформатор и евроатлантик. И след тези 9 месеца на близост с ПП-ДБ, той спокойно може да твърди, че е политик като всички останали, че с него можеш да се договориш и дори да управляваш.

Това дава голямо предимство на Пеевски и по отношение на позицията му в ДПС. А такова определено му трябва. Движението не е типичната българска партия. Ядрото му е съставено от етнически турци, а съседна Турция е пряко заинтересована да го държи в орбитата си, за да го ползва като мост към българския политически живот. Това е особена територия, в която трябва да се стъпва внимателно.

Доскоро някой едва ли можеше дори да сънува, че Пеевски не само ще навлезе в ръководството на такава партия, но и ще се издигне скоростно до самия му връх. Той е етнически българин, а досега ДПС неизменно се управлява от турци. Напълно неясно остава какви са отношенията му с Анкара – представители на Турция неведнъж демонстрираха топли чувства към изместения от поста му Карадайъ, дори след оставката му, а това въобще не изглежда добре за Пеевски.

Амбицията му да оглави еднолично партията беше препъната, при това след личната намеса на почетния водач на движението Ахмед Доган, който предупреди за риска ДПС да се превърне в „корпоративна, платена партийна организация“. Така Пеевски се принуди да съвместява ръководството с Джевдет Чакъров. Това обаче не му попречи публично да се държи като едноличен лидер пред другите политици и пред обществото.

А предстоящите избори показаха, че желае и ДПС да гледа него по същия начин. Пеевски поднесе голямата изненада за вота, след като поведе листата на движението в партийния бастион Кърджали. И това при положение, че според публично обявения замисъл на Доган Чакъров трябваше да отговаря за смесените райони, а Пеевски – да се фокусира върху електоралното разширяване на ДПС. В Кърджалийско партията няма накъде да се разширява, тя притежава тази област. Така че издигането на Пеевски в района е символично – всекиму е известно, че който е шефът в Кърджали, той командва и в ДПС. А Чакъров беше отпратен да поведе в Разград и Силистра, както и листата за евроизборите – сякаш да се подчертае, че той е достатъчно голям човек в партията, но не толкова, че да стои начело.

Това положение на нещата може да се обясни като резултат от влиянието на Пеевски върху върхушката на партията. Как гледат на него избирателите в Кърджали, както и изселниците в Турция, това е съвсем друг въпрос, при това без ясен отговор.

Пеевски прави това, което всеки друг политик прави в подобен случай – раздава обещания. Че избирателите на ДПС няма да бъдат третирани като втора ръка хора; че партията им ще взима важните решения, редом с останалите големи политически сили; че кадрите на движението ще участват в управлението на страната.

„Ние ще решаваме кой може да управлява, кой може да е премиер, кои да са министри и ще решаваме дали искаме или не искаме да дадем нашата подкрепа“, закани се той от Кърджали. Това говорене всъщност е насочено повече към избирателите на партията, отколкото към другите политически сили. На Пеевски му е необходимо да се утвърди като способен лидер пред симпатизантите на ДПС, който е в състояние да върне движението обратно във властта. За да се утвърди като единствен лидер на ДПС, няма да е достатъчно само да му се подчиняват партийните шефове. Нужно е също турските избиратели да приемат, че ще защитава интереса им, а това ще стане много трудно. В тази връзка, неслучайно Пеевски се появи в известното село Рибново в Благоевградско. ДПС си имаше големи проблеми в миналото в това село, включително след като Пеевски беше инсталиран за постоянно като водач на благоевградската листа. Това са хората, които трябва да спечели, ако иска да води партията.

На миналите избори през април 2023 г. в Кърджали гласуваха 26.82 процента от избирателите. Невероятно малко избиратели – далеч по-малко, отколкото катастрофално ниската национална активност, която беше 40.69 на сто. Вярно е, че над 70 процента пуснаха бюлетина за ДПС. Но при толкова слаб интерес, това едва ли е успокоително за движението. Ако активността и резултатът за ДПС паднат още повече, Пеевски ще трябва персонално да носи отговорността за това. А претенциите му да бъде единственият лидер на движението, ще пострадат.

Людмил Илиев, Сега