Мутрите са много глупави: купуват си огромни коли, за да им е широко отвътре, а едва после започват да съобразяват, че отвън им е тясно, защото трудно намират място да паркират. В подобно положение изпадна и най-прочутият олигарх в България Делян Пеевски. Чувстваше се нашироко в родината си, но тия дни научи, че навън трудно ще намери място за корпулентното си тяло. Светът му отесня, след като Съединените щати официално го посочиха като корумпиран олигарх.

Министерството на финансите на САЩ нареди да бъдат блокирани активите му в банки и фирми, до които достига американската юрисдикция. Няма съмнение, че той отдавна е усещал надвисващата заплаха, защото такива сигнали стигаха до медиите. Много е възможно да е прибегнал до финансовите услуги на други страни, за да си подсигури продължаващ комфорт.

Но санкцията от САЩ не е като всяка друга

След като е постановена по „глобалния закон Магнитски“, може да се очаква, че американците застават зад нея с глобалната си тежест, а не само с националната, която впрочем също не е малка. Едва ли правителства и банки по света, които държат на репутацията си, ще се отнесат безразлично към предупреждението, че активите на дадено лице са токсични. За да не станат недоразумения, американците написаха в решението си за санкциите: „За по-нататъшна защита на международната финансова система от злоупотреби от страна на корумпирани лица Министерството на финансите насърчава всички правителства да прилагат подходящи и ефективни мерки срещу прането на пари за справяне с рисковете, причинени от корупция.“

Пеевски, който натрупа „необяснимо“ богатство през последните два мандата на бившия премиер Бойко Борисов, сега се оказва в положението

да седи върху торба с пари и да не знае къде да я занесе

Няма как да се възползва от примера на санкционирания заедно с него олигарх Васил Божков, който се укрива в Дубай и който занапред денонощно ще се озърта да не го налети американски финансов дрон. Приятелите, за които твърдеше, че му дават по два-три-пет милиона долара, за да преживява криво-ляво, едва ли ще му бъдат приятели и занапред.

Но за Божков си знаехме, че е корумпиращ олигарх. Българската прокуратура ги изпревари, като му повдигна 19 обвинения. Освен това самият той охотно разказваше в телевизионни интервюта и в профила си във Фейсбук как е носил пачки с банкноти по 500 евро на премиера Бойко Борисов, каквито бяха заснети в чекмеджето на неговото нощно шкафче. Теглил ги е безпрепятствено от банка, напук на съществуващите финансови правила за кешови операции. Разказваше и какви топли отношения е имал с бившия финансов министър Владислав Горанов, за да получи данъчен комфорт на хазартния си бизнес, ощетил държавата със 700 млн. евро по изчисления на прокуратурата.

Всичко това е известно – даже знаем повече от американците, които скромно твърдят, че той „неколкократно е подкупвал държавни служители“. По-скоро го е правел многократно, за да може толкова години да разчита на управляващите (които и да са те), че ще му държат чадъра. И не само това, ами да се занимава, както пишат от Вашингтон, с „незаконно присвояване на държавни активи, присвояване на частни активи за лична облага, корупция, свързана с концесионни  договори за добив на природни ресурси, или подкупи.“ Прокуратурата, която дълго не е забелязвала такива широкомащабни престъпления, прогледна точно когато Божков обяви, че е спрял да плаща редовната си погасителна „такса спокойствие“.

В същото време тя остана сляпа за Делян Пеевски, та трябваше американците да й отворят очите. Когато пишат за него, че „редовно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи“, това означава, че тя редовно не си е вършила работата. Също така означава, че неговата „такса спокойствие“ се погасява редовно до днес. В този смисъл санкцията, наложена от американския трезор, има

приносно значение за правосъдието в България,

защото повдига обвинение на Делян Пеевски, преди на родната прокуратурата да й е хрумнало, че това е нейно задължение. Може да е случайно съвпадение, но тази новина дойде точно в момента, когато граждани обсадиха кабинета на главния прокурор Иван Гешев с искане да го напусне поради неспособност да изпълнява функциите си. Щом хора отвъд океана виждат корупцията у нас, но тя остава незабелязана от главния обвинител, когото издържаме с данъците си, значи е поразен от кокоша слепота или нещо подобно и е непригоден за поста си. Ако пък е напълно здрав, значи влиза в хипотезата за съзнателно неизпълнение на служебните си задължения, което е наказуемо. Протестиращи издигаха пред Съдебната палата лозунга „Гешев е позор – оставка и затвор!“, което означаваше, че се придържат към втората хипотеза.

Американците само пъхнаха крак във вратата, подпирана отвътре юначно от Гешев и кохортата му. Затова светът видя малка част от истината за ширещата се корупция в България. Те не възнамеряват да свършат всичката работа на българските институции и се обърнаха към тях с призив: „Призоваваме регулаторните органи да предупреждават за рисковете от правенето на бизнес с корумпирани лица и техните компании“. За удобство дори им подадоха жокер с кого от корумпираните функционери да започнат: „Тези служители включват един настоящ политически лидер“. Кой ли ще е той?

Да не би да имат предвид лидера на ГЕРБ Бойко Борисов,

защото Доган е в пенсия, а останалите са или по-незначителни, или не са били на власт, че да бъдат корумпирани? Явно визират добре известно им конкретно лице и наблюдават как ще се държи българската прокуратура в играта с вече белязани карти.

Подозрението към Бойко Борисов се засилва от спомена как унизително се държа с американската посланичка Херо Мустафа преди две години, когато ѝ хвърляше прах в очите, че строи усилено забатачената интерконекторна газова връзка с Гърция, докато прокарваше ударно транзитен газопровод на руснаците през България. Интерконекторът така и не помръдна въпреки настояването на американците за диверсификация на газовите потоци на Балканите. Затова пък Борисов награби Херо Мустафа да я целува, за да я увери, че я лъже само от добри чувства. Тя трябваше да го разбере, защото американците казват: „Нищо лично – само бизнес“. И за да покаже, че вече назнайва езика им, добави: About. Сиреч, „Ако щеш ми вярвай!“.

Светослав Терзиев, Сега