23.08.2024 | 15:30
Пеевски срещу всички
Войната в ДПС и кризата със служебното правителство разкриват гвардията от сламени хора, с които съпредседателят на партията разполага в институциите.

Докъде ще доведе най-новият трус в държавата и възможно ли е тя някога да бъде освободена от мъртвата хватка на Пеевски? Тези въпроси продължават да висят вече повече от месец след като в ДПС избухна войната между почетния председател Ахмед Доган и отскорошния формален лидер на партията Делян Пеевски. Когато в началото на юли Доган поиска оставката му заради мутренските методи, с които управлява партията, изглеждаше, че дните на Пеевски в политиката са едва ли не преброени. Тази представа поне засега се оказва по-скоро илюзия. Причината е, че изпуска ключово обстоятелство – силата на държавата.

Че никой не е по-силен от държавата, е широко разпространена теза, но в българския вариант трябва да върви с пояснението, че е валидна само при условието че държавата е на всички. Събитията през последните седмици показват, че не сме в тази хипотеза.

След като беше публично заклеймен от човека, който го издигна в политиката, предавайки му ноу-хауто си как да я използва за икономическа, а оттам за още по-голяма политическа мощ, наблюдаваме настъплението на Пеевски по всички фронтове и срещу всички, които могат да навредят на интересите му. От него се вижда, че в годините е успял да сформира цяла преторианска гвардия от сламени хора във всяка държавна структура, а също и в политическите партии. Разбира се, не го е постигнал благодарение на магически сили: алчността и страхът са му осигурявали лесно съюзници.

Оттам е и впечатлението, че държавата работи за един човек, при това политик с невиждано нисък обществен рейтинг – 2% е одобрението за Пеевски според проучване на „Маркет линкс“ от началото на месеца. За сметка на това изглежда, че 98% от институциите и политическите играчи са безсилни да му се противопоставят. Именно липсата на адекватно лидерство позволи превземането на държавата и като резултат безпрецедентната политическа, а вероятно и конституционна криза, която руши основите на обществения ред.

Със сигурност има начини за излизане от този батак. На първо място, отговорността е на политиците. Те разполагат с кратко време да покажат може ли Пеевски да бъде спрян и има ли вариант за „коалиция на желаещите“ да го направят. Отказът всъщност ще подпечата собствената им политическа смърт.

Показното на Пеевски

Засега обаче Пеевски демонстрира сила на всички нива. В разрез с всякакви законови правила полицаи протестират в защита на изцяло подвластния му вътрешен министър Калин Стоянов, заради чието оставане на поста беше провален мандатът за съставяне на служебен кабинет и страната се оказа изправена пред опасността от конституционна криза. С пет години закъснение соченият за близък до Пеевски председател на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Антон Славчев видя проблем с отпуснатия от ББР внушителен кредит от 150 млн. лв. на фирма около близкия до Доган бизнесмен Румен Гайтански-Вълка и от няколко дни той вече е в ареста. А Пеевски размаха пръст и на Ахмед Доган, като директно го обвини в „кражба“ на част от тази сума чрез притежавания от него ТЕЦ „Варна“, докато междувременно беше предприета офанзива тя да му се отнеме. И макар формално вече да няма медии, цяла армада от жълти сайтове, включително и спешно закупеният ПИК бяха активирани да громят враговете на Пеевски и да ретранслират опорните му точки. В тези сайтове се появиха папарашки снимки от ваканцията на президента и семейството му, придружени със сметки колко струва престоят им в Гърция. През тях преминаха и всички компромати за различни фигури от ДПС, които заеха страната на Доган във войната му с Пеевски.

Защо няма противодействие

На цялата тази откровена демонстрация на политическа и институционална мощ от един само човек засега все още няма адекватен отговор. Верните на Доган в партията, брандирали се като „ДПС без Пеевски“, може и да имат числен превес, но недостатъчен за изключването му. За близо 15-те си години присъствие в движението, през които успя да овладее финансово и политически по-голямата част от партийния апарат (с помощта и на Доган), Пеевски така се вкопа в ДПС, че трусът от махането му може да предизвика катаклизъм, от който партията може и да не се съвземе.

Президентът Румен Радев от своя страна се опита да се противопостави на влиянието, което съпредседателят на ДПС показа, че има в служебния кабинет на Димитър Главчев със смяната на областни управители и включването на МВР във войната му срещу Доган. Номинираната за нов служебен премиер Горица Кожарева обаче също се оказа зависима от Пеевски и не се съобрази с настояването на държавния глава да не предлага отново Калин Стоянов за министър на вътрешните работи. Нещо повече – след като Радев отказа да подпише указа за предложения от нея кабинет, тя отиде на среща с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и внесе сигнал за оказван й натиск. А това може да се приеме като предупреждение, че срещу представители на президентската институция и дори самия държавен глава могат да започнат проверки от силовите структури, върху които Пеевски има сериозно влияние.

На камък удари и възможността в парламента да се реши кризата с намирането на потенциален служебен премиер, който да не е зависим от Пеевски. Във вторник отново беше направен опит за постигане на съгласие между формациите без ДПС-Пеевски да започнат процедури по избор на хора за овакантените позиции на омбудсмана и неговия заместник, както и за изтеклите мандати на зам.-председателите на Сметната палата. Целта беше да се даде по-голям избор на президента за служебен премиер, но и този опит се провали.

Междувременно при новия кръг разговори по „домовата книга“ Радев получи очаквани откази от ръководителите на посочените в нея институции, което го остави отново с опцията за Димитър Главчев. И това засили интригата с поста на вътрешния министър, доколкото няма гаранции, че дори Калин Стоянов да бъде сменен, няма да бъде предложен друг зависим от Пеевски кандидат.

Никой не харесва Пеевски

В началото на август социологическата агенция „Маркет линкс“ излезе с проучване, според което общественото одобрение на Пеевски се измерва на безпрецедентните 2% срещу внушителните 88% неодобрение. При честни избори това вещае катастрофа, дори той да успее да запази контрол над опаковката ДПС.

Явно преобладава нагласата, че изборите няма да са честни, в противен случай е трудно обяснима невъзможността да се сформира анти-Пеевски фронт въпреки грубите му атаки срещу хора от собствената му партия, президента, коалицията ПП-ДБ и част от останалите формации в парламента. Причината най-вероятно се крие в комплекс от обстоятелства като финансови и икономически обвързаности, компроматни зависимости, както и елементарни политически сметки.

Кратката рекапитулация е, че от една страна, Пеевски дори и да губи легитимация и дългосрочни шансове да остане в политиката, краткосрочно удържа мрежата си от хора на ключови позиции, които може да включва и изключва. А от друга, всичките му опоненти са толкова разпокъсани, че дори и желанието им да го отстранят трудно ги събира дори да си говорят.

Защо изглежда непоклатим

Всякакъв опит да бъде отнето част от влиянието на Пеевски върху различни държавни структури, които зависят от парламента, засега изглежда обречен на неуспех. На първо място, защото изглежда, че все още може да разчита на подкрепата (или поне неутралитета) на лидера на първата политическа сила Бойко Борисов. Той успя да се измъкне от мъртвата хватка на Пеевски с осигурената му подкрепа за предложеното от ГЕРБ правителство на малцинството с първия мандат. Както и от принудата „да върне жеста“, ако не беше навременното разцепление в ДПС след публичната атака на Доган, което не позволи вторият мандат да отиде при Пеевски.

Въпреки това единодействието на двамата прозира в състава на служебния кабинет на Главчев, който е смесица от кадри, свързани както с партията на Борисов, така и с Пеевски. Главчев назначи хора на ДПС в областните управи, след което бързо уволни тези, които застанаха на страната на Доган.

ГЕРБ и ДПС-Пеевски продължават да действат в пълен синхрон и в парламента. Председателят на Народното събрание Рая Назарян (ГЕРБ) отказва например да придвижи внесения от ПП-ДБ проект за смяната на временно изпълняващия длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията Антон Славчев, през когото минава част от натиска на Пеевски към опонентите му. Именно КПК беше острието срещу Румен Гайтански-Вълка.

По същия начин стои блокиран и внесеният от коалицията законопроект, който предвижда зам.-председателите на Сметната палата да се предлагат от парламента, а не от неговия председател, както е сега.

Борисов отказа да се включи в търсенето на по-широк избор за служебен премиер с идеята, че в патовата ситуация президентът ще е принуден да посочи отново Главчев, чрез когото ГЕРБ, а най-вероятно и Пеевски да продължат да имат влияние върху изпълнителната власт.

Едно от обясненията за плахото поведение на Борисов по отношение на Пеевски е, че дългогодишното им партньорство е подпечатано със зависимости. И въпреки че Борисов има интерес Пеевски да бъде отстранен от политическата сцена, което би го освободило от хватката му, заради тези зависимости не желае пряко да заеме страна срещу него.

Залогът за Борисов на предстоящите избори е голям, но още по-голям е за Пеевски. Запазването на влиянието в служебния кабинет, който ще ги организира, би гарантирало в известна степен политическото му оцеляване и в тази битка Пеевски изглежда склонен да използва целия арсенал, с който разполага, включително и срещу Борисов.

Разликата в БСП без Нинова

От тази седмица официално към ГЕРБ и ДПС-Пеевски по избора на служебен премиер се присъединиха и депутатите от БСП около новия временен председател Атанас Зафиров, които отказаха да участват в разширяването на списъка с потенциални служебни премиери. Временното ръководство на БСП има проблем с легитимността заради оспорването от Корнелия Нинова във Върховния касационен съд на отстраняването й като лидер и не е изключено това преобръщане на досегашната позиция на партията да е свързано с изхода от делото. А това ще реши кой ще подписва депутатските листи за предстоящите избори.

Общо депутатите на трите формации са около 100 и са далеч от мнозинство в парламента, но в същото време останалите политически сили – ПП-ДБ, „Възраждане“, ИТН, депутатите около Ахмед Доган, тези около Корнелия Нинова, както и от разпадналата се група на „Величие“, които са срещу ГЕРБ и ДПС, не могат да попълнят позициите в Сметната палата и институцията на омбудсмана, с което можеха да развържат ръцете на президента за различен от Главчев служебен премиер. При опита им да сменят Рая Назарян се видя, че не могат да се споразумеят за кандидати, които иначе биха могли да разпределят.

При кого са парите от ББР

През това време обстрелът на Пеевски по доскорошните му съпартийци става все по ожесточен и ударите падат все по-близо до почетния председател.

Едната линия на атака са близки до Доган бизнесмени. Най-люто гневът на Пеевски се стовари върху Румен Гайтански-Вълка, който е в ареста по разследване на КПК за отпуснатия през 2019 г. кредит от 150 млн. лв. от ББР за свързана с него фирма. След това се появи и връзка на Доган с тази сума. Информацията, че 30 млн. лв. от нея са били пренасочени за погасяване на задължения на ТЕЦ „Варна“ АД, чийто мажоритарен собственик към оня момент беше Доган, към Търговска банка Д беше изпратена чрез анонимен мейл до редакциите на определени медии. А ден по-късно беше потвърдена и от КПК. Това даде повод на Пеевски публично да отправи обвинения към почетния председател на ДПС, че е „откраднал“ тези средства от ББР.

Въпроси обаче продължава да няма за далеч по-големите кредити от държавната банка, които през годините усвоиха фирми, близки до Пеевски, и които сумарно са длъжници на банката с над 0.5 млрд. лв., като част от отделните заеми са съпоставими с тези на Гайтански.

Тук попада на първо място заемът за „Благоевград БТ“. Взаимоотношенията на „Булгартабак“ с ББР започват малко преди затварянето на КТБ, като тогава при обострените отношения между Цветан Василев и Делян Пеевски последният започва да рефинансира някои свои експозиции. Понастоящем заемът е поет от друго дружество от групата (едно от малкото работещи) – „Индастриал солюшънс енд технолоджи“, като общо дългът към банката е малко под 150 млн. лв. Договорената лихва е 2%, падежът е през 2034 г., като плащането на главницата е предвидено чак за тогава. Сходни са параметрите и по финансирането за „Маркет инвестмънт“ – новосъздадена компания, формално контролирана от мениджърите на „Техномаркет“. Тя получава почти 150 млн. лв., за да изкупи веригата за техника от „Булгартабак“.

Друга експозиция, където личат отпечатъците на Пеевски, е Слънчев ден. Курортът беше дълги години под контрола на Георги Гергов. ББР започна да го финансира още през 2016 г., а през 2018 г. последва нова сложна операция по цялостно рефинансиране на дълговете на Гергов в комбинация с държавен подарък – изкупуване на така известната „Дупка“ във Варна за 43 млн. лв. В резултат голяма част от задълженията на Гергов бяха занулени, а новият собственик на Слънчев ден стана Ангел Палийски. Всичко това беше оркестрирано през ББР, която пък се оказа кредитор на курортното дружество с над 100 млн. лв. Пряка връзка с Делян Пеевски няма, но източници от хотелиерския бранш считат Палийски само за параван за неговите интереси.

Друг хотелиерски заем също се приема за част от портфейла на депутата. Това е „Интернешънъл инвестмънт“, което през 2019 г. получава около 120 млн. лв., за да придобие петзвездния хотел Miraggio Thermal Spa Resort на Халкидики. И тук за пореден път следите към Пеевски са само косвени.

Движенията около бизнеса на Доган

Заедно с това стана ясно и че Доган се е разделил със собствеността си в ТЕЦ „Варна“, където до края на миналата година държеше 70%, а останалите 30% бяха собственост на децата на бившия транспортен министър Данаил Папазов чрез дружеството „Сигда“. През декември 2023 г. обаче ТЕЦ „Варна“ е прехвърлен в ново дружество – „Сигда инвестмънт“, където вече Доган и Папазов имат по 50%, а старото „Сигда“ остава само за Папазов. Паралелно с тези рокади беше сключен и договор за заем с Общинска банка за 30 млн. лв., по който са заложени и двете компании, а пък са погасени задължения на теца към Д банк. От 5 август обаче акциите бяха върнати отново на „Сигда“, като джирата са подписани само от Папазов, който е представляващ и на двете компании. На 8 август беше задействано прехвърляне и на морския сарай на Доган в Росенец на Папазов, който беше в активите на дъщерно дружество на ТЕЦ „Варна“.

Засега не е ясно дали това са действия на Доган – в опит да предпази имуществото си, или против него – в опит да му бъде отнето. Той все още обитава резиденцията в Росенец. Но по неофициална информация на „Капитал“ по-скоро става въпрос за второто. Близки до Пеевски издания вече иронично наричат Доган „квартирант“.

Мъртвото вълнение в ДПС

Акцията срещу Гайтански стана малко след като депутати от крилото на Доган обявиха, че е възможно да бъде свикано заседание на Централния съвет на партията, на което Пеевски да бъде изключен от ДПС. Вместо това обаче Доган събра в резиденцията си в Росенец верните му членове от тясното ръководство на партията. Беше разпространено и видео от заседанието, на което той казва, че в тази кризисна ситуация ДПС има уникалния шанс не само „да си подреди къщичката, но и да даде друга перспектива на България“.

Пеевски пък заплаши, че ако бъдат взети някакви решения, той ще ги оспори в съда. Това най-вероятно е и причината Доган да не предприема хода с изключването му от партията. Още повече че на този етап не е съвсем ясно дали хората му ще успеят да съберат мнозинство от две трети в 240-членния Централен съвет, чието решение за изключването на Пеевски ще е легитимно.

Съпредседателят продължава да има влияние сред част от партийния апарат и особено сред кметовете на партията, на които той обещава финансиране от бюджета, ако застанат на негова страна. Доган се нуждае от време, за да отговори на ударите на Пеевски, което не е много предвид задаващите се избори. Все по-вероятно изглежда двете враждуващи крила в ДПС да се явят с регистрациите на други партии на вота. Пеевски е наясно, че не може да разчита на твърдия електорат на движението, който е на страната на Доган. И затова ще са му нужни лостове за осигуряване на влияние, с каквито разполага в различните държавни структури.

В ожесточената война с Пеевски Доган изглежда, че няма съюзници сред останалите политически сили. Засега на негова страна видимо е единствено президентът, с когото Пеевски влезе в остър сблъсък още в началото на тази година, като го нарече Мистър Кеш, намеквайки за някакви злоупотреби по време на служебните правителства на Радев, с които по думите му ще се финансира създаването на нова партия. Нападките съвпаднаха с публичните заявки на хора около държавния глава, че се готви пропрезидентски проект, който според различни анализатори при сегашната окаляна ситуация може да се превърне в един от основните фактори на политическата сцена.

Освен задушаването в зародиш на всяка алтернатива, която би застрашила влиянието на Пеевски във властта, за открития фронт срещу Радев имаше и още една причина – около президента започнаха да гравитират бизнесмени, свързани с бившата „Мултигруп“, която преди това беше под политическото крило на Доган. Когато Пеевски се кандидатира за лидер на партията, някои от тях като Стоян Денчев публично изказваха позицията, че заради санкцията от САЩ по закона „Магнитски“ той не трябва да застава начело на ДПС. Заеха страната на Доган и когато започна войната му с Пеевски.

Може ли да се събере мнозинство анти-Пеевски

Засега изглежда, че отговор на този въпрос ще дойде след изборите. Но ще се очертае от начина, по който те ще се проведат. Това ще зависи и от фигурата на вътрешния министър в новото служебно правителство, и от способността му да пресече основния ресурс за успех на Пеевски на изборите – купения и корпоративния вот. Както и от способността на политиците да дадат по-сериозен общ отговор на злоупотребата с влияние върху органите на държавата. Липсата му само улеснява Пеевски да отстрелва пречещите му поединично. Така рано или късно на всички ще им дойде редът.

Капитал

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране