Фигурата на Делян Пеевски – политик от ДПС, бизнесмен и медиен магнат, присъства трайно в общественото съзнание от 2013 г. насам. Тогава тандемът БСП-ДПС без малко да му подари вътрешната сигурност на страната, като го избра за шеф на ДАНС. Масовото гражданско възмущение обаче възпря назначението. Но покрай неестествено бързия му възход във властта българите разбраха, че той е един от най-влиятелните хора в държавата.

За Пеевски редовно и открито започнаха да говорят през последните няколко години и другите политици, при това от най-високите ешелони на властта. За разлика от протестиращите граждани обаче, които виждат в него олицетворение на статуквото в България, колегите му по професия използват неговото име преди всичко, за да уреждат личните си сметки един с друг. Както правят години наред във войната помежду си президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов.

Да си припомним един от първите сериозни сблъсъци между двамата. В началото на 2018 г. Борисов индиректно атакува държавния глава чрез началника на кабинета му Иво Христов – бивш журналист, за когото премиерът заяви, че е работил за „телевизията на Пеевски”. Радев скочи като ужилен и настоя премиерът да отговори на няколко въпроса: „Имал ли е и продължава ли да има срещи с Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски? Продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?” Здраво ядосан, че го обвързват с депутата от ДПС, Борисов отвърна със свои въпроси: „Колко струват изборите на президента Радев, как се договори с ДПС за подкрепата, с Делян Пеевски ли го е направил?” Битката около него предизвика и самия Пеевски да се обади – нещо, което прави изключително рядко. Депутатът бизнесмен обяви определи като лъжа всичко, което се каза по негов адрес, и снизходително посъветва двамата държавници да си решават проблемите „като големи момчета”. Както Радев, така и Борисов обаче бяха усетили, че името на Пеевски е станало мощно политическо оръжие в общество, чувствително настроено към скришното влияние на ДПС.

В средата на 2020 г., след като Радев го предизвика с лозунга „Мутри – вън!”, Борисов беше този, който замеси държавния глава с политика от Догановата партия. Премиерът току-що беше отстранил трима министри от правителството. Формалният мотив беше да бъдат опровергани „внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски”, както обявиха от управляващата партия. Неофициално – за да се умилостиви растящото множество по улиците, което настояваше за оставката на кабинета. Стреснат, че работата може да отиде към служебно правителство, назначено от президента, Борисов се втурна в яростна превантивна атака: „Служебно правителство – абсурд. Тогава ще се подмени протестът с наш протест заради този президент, незрял …. Шиши му реди кабинета, но нямаше протест, Христо Иванов не излезе да каже – ама как Шиши нареди на Радев служебното правителство, а сочи моите министри, които са постигнали безкрайно добри резултати.” Държавният глава побърза да отвърне в същия дух: „Аз нито познавам този Шиши, нито Доган, нито Божков. Друг е давал – в случая премиерът, огромни обществени поръчки за милиарди на Шиши, друг е пушил пури, друг е раздавал банки.” От партията на Доган междувременно ехидно констатираха, че „заради неговите качества на добър бизнесмен, той (Пеевски – бел.ред.) ще работи с всички кабинети.”

Същият сценарий се разигра и сега – в началото на 2021 г., когато медиите се разшумяха около изявленията на ДПС, че няма да подкрепи Радев за втори мандат. В коментара си президентът косвено потвърди ключовата роля на Пеевски в движението: „Логично е партията на господин Пеевски да подкрепи Борисов за президентските избори. Те са, както знаете, ортаци в бизнеса и в политиката. Още повече, г-н Борисов е и довереното лице на турския президент Ердоган, който поздрави конференция на ДПС.” Премиерът толкова се стресира, че направи нещо изумително просташко – надълго и нашироко говори за ДПС, Ердоган и Турция насред брифинг на здравните власти за положението с пандемията. Нищо ново не каза – с Пеевски не се виждал от години, с ДПС нямал нищо общо, а Радев обвини, че разиграва етническата карта и замесва турския държавен глава във „вътрешномахленски спор”. Резкият и грубиянски начин, по който действа обаче, показва колко уязвен се чувства, когато го обвържат с близкия до Доган депутат. За отбелязване е, че ДПС продължава да се забавлява с подобни ситуации. „Ние не предвиждаме раздяла с никой, защото нашата партия и нашият електорат си харесваме г-н Пеевски. Ако зависи от партията, няма да има такава раздяла“, обяви съпартиецът му Йордан Цонев.

Тези периодично повтарящи се сблъсъци несъмнено са зрелище за публиката. Но не ни разкриват нищо по въпросите, които вълнуват хората у нас: каква е ролята на Делян Пеевски в българския политически живот? Докъде се простира неговото влияние в бизнеса и в съдебната власт? Толкова ключово ли място заема, за да го нарича Радев „ортак” на премиера, а Борисов да говори, че Пеевски е определил служебния кабинет на президента?

Сами по себе си, подобни приказки нямат стойност. Ето, държавният глава намеква от години, че правителството на ГЕРБ работи в полза на депутата от ДПС. Разликата е, че през 2018 г. се задоволяваше да задава въпроси на Борисов за връзките му с движението и Пеевски. А през 2021 г. вече говори за тези връзки като самоочевидни факти – и никога не навлиза в детайли. По същия начин действа и премиерът. Пеевски е наредил служебното правителство от 2017 г., обяви категорично Борисов. Кога и по какъв начин – за това премиерът си мълчи.

Като е толкова силен и вездесъщ Пеевски, нека Радев и Борисов да кажат всичко, което знаят за него. А не да го ползват като камък, който мятат един по друг в борба за по-висока популярност. От това полза за обществеността няма.

Людмил Илиев, Сега