Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди във вторник тоталния крах на прокуратурата и МВР в опита им да докажат, че бившият военен министър Николай Цонев е дал на следователя Петьо Петров, известен като Пепи Еврото, подкуп от 20 000 евро с посредничеството на съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Съдиите Таня Кънчева, Юрий Кръстев и Биляна Чочева недвусмислено приемат мотивите и позициите на колегите си от долните две инстанции, че не тримата подсъдими, а именно основният свидетел Петров е извършил престъпление в случая – провокация към подкуп.

„Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение“, недвусмислено заявява ВКС в мотивите си, отхвърляйки категорично доводите на прокуратурата срещу досегашните две оправдателни решения на съда по делото.

В момента Пепи Еврото оглавява следствения отдел към Софийската градска прокуратура, известен с това, че работи по почти всички знакови разследвания, образувани след идването на Сотир Цацаров начело на държавното обвинение. Решението и унищожителните за разследващите мотиви на Върховния касационен съд (ВКС), меко казано, би трябвало да разклатят стола на Петьо Петров предвид факта, че той не само, че е логично да е заплашен от уволнение, но и би следвало на свой ред да стане обвиняем и подсъдим.

Самият Цацаров досега коментираше твърде лаконично катастрофалния за прокуратурата ход на делото, заявявайки единствено, че трябва да се изчакат решенията и на трите съдебни инстанции по случая, което вече е факт.

Подобно на мотивите на Софийския градски съд (СГС) и Софийския апелативен съд (САС), ВКС също съсредоточава основната част от разсъжденията си по казуса върху поведението на основния свидетел и агент под прикритие по делото – шефът на столичното следствие Петров.

Както и долните две инстанции, третата е категорична, че „че без активната намеса на свидетеля Петьо Петров, подсъдимите Сантиров и Попов не биха се ангажирали в извършването на инкриминирания им корупционен акт, в който е било въвлечено и името на подсъдимия Цонев“. Върховните съдии Кънчева, Кръстев и Чочева се спират подробно и на практиката на Европейския съд по правата на човека в Странсбург (ЕСПЧ) по случаи, в които е налице престъплението, извършено от Пепи Еврото – провокация към подкуп.

„Основополагащ е принципът, че вътрешното право и съдебна практика не следва да толерират употребата на такива доказателства за осъждане на подсъдимия за престъпление, което той не би извършил без недопустимата намеса на агенти под прикритие, свързани с държавните служби, които в такива случаи имат ролята на провокатори. Само намаляване на наказанието на подсъдимото лице, възприемано като подход в някои европейски държави, не е достатъчно ефективно средство за преодоляване на негативния ефект от употребата на подобни доказателства.

Следвайки посочените дотук принципни положения, ВКС намери доводите в протеста (на прокуратурата – бел.ред.)за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите, което да е било свързано с неправилна оценка на доказателствата по делото при изясняване на инкриминираната им дейност и ролята на свидетеля Петьо Петров, като напълно неоснователни“, категоричен е Върховният касационен съд.

Знаковото дело започна, след като на 1 април 2010 г. полицаи арестуваха Николай Цонев във Военна болница, където той бе отишъл на преглед. Акцията бе ръководена от тогавашния заместник-градски прокурор Роман Василев. Самият Василев, който бе там, за да осъществява надзор за законност върху действията на полиция, на практика наруши правата на задържания.

Случаят ще се запомни с „крилатата“ реплика на вече бившият обвинител към Цонев: „Г-н Цонев, обвинен сте в престъпление корупционно… Тъй като сте абсолютен престъпник, колеги…като за всеки престъпник, долу на земята!“ Заради нея той бе наказан с порицание от Висшия съдебен съвет и си направо отвод по делото.