Атанас Пеканов е един от вариантите за равноотдалечен от партиите премиер, който се обсъжда в редиците на „Продължаваме промяната“-„Демократична България“, съобщи „Филтър“. Бившият вицепремиер в четири служебни правителства на Румен Радев от последните години е най-спряганото име в неофициалните разговори на коалиционните партньори.

С Пеканов обаче не е говорено, нито с ГЕРБ-СДС, към които ПП-ДБ протегнаха ръка, за да подкрепят заедно експертен кабинет с независимия премиер, който да е юрист или икономист. От изказванията на лидерите на ПП и ДБ стана ясно, че той не трябва да е обвързан с партии, да има международен авторитет и сам да назначи министрите си след съгласуване с парламентарните сили, които го подкрепят.

След близо две години като вицепремиер на Стефан Янев и Гълъб Донев днес Пеканов страни от политиката. Името му се спрягаше като лидер на партията на президента Румен Радев, но това не се случи. Проектът се отлага за неопределено време, вероятно след края на президентския мандат и в зависимост от политическата обстановка тогава. Атанас Пеканов никога не е членувал в партии и е работил с Кирил Петков и Асен Василев в първото служебно правителство на Стефан Янев през 2021 г. Затова за него има най-много гласове в ПП-ДБ. Останалите са Кристалина Георгиева и Лозан Панов.

Сближаване с президента

Отношенията между Радев и ПП-ДБ са сложни във времето. Той лансира водещите им лица за министри, след това ги подкрепи на изборите през 2021 година, но след управлението им между тях избухна война. От известно време цари затишие на този фронт. Бившите му любимци приеха поправки в Конституцията, от които останаха само тези за ограничаването на властта на Радев чрез служебните правителства. Мнозина в ПП отчитат това като грешка днес и търсят отново Радев, за да управляват с него. За разлика от повечето приближени на президента, които и до днес са в администрацията му, Пеканов остава извън борда на президентството и точно това е един от мотивите да бъде избран като номинация за премиер след изборите. С привличането на президента управлението ще е по-дълго и лесно, убедени са в коалицията, която очаква второто място на вота, но няма да подкрепи първите в проучванията от ГЕРБ.
Най-важната допирна точка между кандидатите за власт с равноотдалечен премиер и Атанас Пеканов

са парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Кирил Петков, Асен Василев и останалите лидери на по-малките партии отдавна говорят, че три законопроекта ни спъват към милиардите. На същото мнение е Пеканов, който като вицепремиер по управление на европейските средства е бил пряко ангажиран с проблема. „В ГЕРБ ще ни подкрепят за непартиен кандидат, ако искат страната да върви напред“, убедени са от „Продължаваме промяната“, където се чуват най-много гласове за Пеканов. От ГЕРБ засега категорично отхвърлят този вариант, но в условията на предизборна кампания. Според слуховете в ПП-ДБ след вота ще се съгласят, особено ако е с техния мандат.

Освен от ПП-ДБ и президента Радев кандидатура като Пеканов за премиер може да бъде подкрепена още от Алианса за права и свободи на Доган, но и от БСП. Социалистите са другата формация, която се обяви за равноотдалечен от всички партии експерт за премиер. Това не беше възможно, когато Корнелия Нинова беше председател на столетницата. Тя все още е в конфликт с президента, а верният й Калоян Методиев редовно критикува Радев, както и Пеканов като негов човек. Сега обаче прогонените от БСП привърженици на президента се завърнаха в редиците, а томахавката на войната е заровена.

В биографията на Атанас Пеканов липсват скандали и тъмни петна.

Само слухове го свързват в задкулисие с хора като Георги Гергов.

33-годишният днес икономист е университетски преподавател. Завършил е Виенския университет по икономика и бизнес, магистър е по икономическа политика в Университетския колеж в Лондон.

Работил е в Европейската централна банка и Австрийския институт за икономически изследвания. Преди 5 години е бил стипендиант по изследователската програма и в тази връзка е посещава. икономическия факултeт на Харвардския университет, където са завършили Кирил Петков и Асен Василев.

Роден е в Гърция и това не е случайно. Баща му Ангел е бил дипломат още от времето на комунизма. Дядо му, на когото е кръстен, е активен борец против фашизма и затова е един от известните членове на Окръжния комитет на партията в Пловдив – градd, който е люпилня на кадри за служебните кабинети на президента Радев, както и за администрацията му на „Дондуков“ 2.

Кристалина Георгиева отказва заради високия пост в МВФ

Профилът на Кристалина Георгиева като бъдещ премиер на новата сглобка беше очертан няколко пъти, но от хора около „Демократична България“. Тя обаче е директор на Международния валутен фонд. Оглави го през 2019 година, а наскоро я назначиха за втори мандат, което означава, че ще ръководи фонда до 2029 година. Затова не е ясно дали ще приеме да се върне у нас и да остави престижната служба във Вашингтон за несигурно правителство, което едва ли ще изкара 4 години.

Кристалина Георгиева има подкрепа както у нас, така и в чужбина и основно в САЩ, с които се съобразяват повечето политически партии у нас. Още през 2009 г. името й се спрягаше като премиер в първото правителство на ГЕРБ, но в крайна сметка лидерът на партията Бойко Борисов пое поста.

Кристалина Георгиева е българката с най-успешна кариера в чужбина. Не става министър-председател в България, но няколко месеца по-късно е предложена и избрана за еврокомисар. След това е вицепрезидент на Световната банка и участва в надпреварата за шеф на ООН. Въпреки че я свързват с ГЕРБ, Кристалина Георгиева никога не е членувала в партията.

Лозан Панов е кандидат на радикалните десни

Радикалните жълтопаветници в редиците на ПП и ДБ обсъждат и Лозан Панов като кандидат за равноотдалечен от партиите премиер, научи „Филтър“. Днес Панов е съдия във Върховния административен съд. Има политически опит, но не и управленски в държавната администрация. 7 години беше шеф на Върховния касационен съд и през това време влезе в конфликт с прокуратурата, но и с много свои колеги с черни тоги.

От високия пост през 2021 година се кандидатира за президент, издигнат от инициативен комитет. След спорове в редиците на „Демократична България“ те все пак го припознаха и го подкрепиха. Тогава Румен Радев спечели убедително втория си мандат на втори тур, а Панов остана с по-малко от 4%. По-късно критикува демократичната общност, че не е усетил подкрепата им. 3 години по-късно той още има поддръжници в „Демократична България“, които настояват да се включи в активната политика, най-вече заради съдебната реформа, за която се борил той, но и ДБ. Панов минава за близък до кръга „Капитал“. В свои публични изяви отпреди 2–3 години Бойко Борисов лично го е посочвал като човек, на когото би гласувал доверие да бъде премиер. Това се случи през 2021 година, когато имаше три пъти парламентарни избори, без да се излъчи кабинет.

Проф. Илиян Михов е фаворитът на Борисов

Бойко го кани за вицепремиер в първото си правителство, името на макроикономиста се спрягаше и за шеф на БНБ

Проф. Илиян Михов, чието име беше спрягано за шеф на БНБ през 2022 година, е също сред обсъжданите варианти за евентуален премиер. Твърди се, че той е фаворитът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Михов е преподавател по макроикономика в престижни университети в Берлин, Сингапур и Принстън. Заради високото му образование и международно призната експертиза Борисов го покани за вицепремиер в първото си правителство. Кандидатурата му обаче беше оттеглена заради тезите му за модификация на валутния борд, която не се приема от българските политици, а сред отявлените му критици бе бившият премиер от началото на новото хилядолетие Иван Костов.

През 2009 г. проф. Михов предложи да се „модифицира“ режимът на валутен борд по модел, прилаган от Китай през 2003 г. Тезата му срещна съпротивата не само на политиците, но и на мнозинството макроикономисти в България. Самият той пък е ученик на председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и има огромен брой публикации в престижни издания, една от които е анализ на Голямата депресия в САЩ.

През 2008 г., в разгара на най-голямата финансова криза в САЩ след Голямата депресия, той бе убеден привърженик на плана за спасяване на финансовата система на страната чрез изкупуване на т.нар. „токсични активи“, за който американският президент Барак Обама осигури 787 млрд. долара.