Оптимист съм за коалицията. Да се замислим чий всъщност е интересът Македония да остане извън ЕС – български или руски.“

Това казва премиерът Кирил Петков ексклузивно пред „24 часа“

Още акценти от интервюто:

– Г-н премиер, тече напрежение след подписването на меморандума между правителството и компаниите Gemcorp и IP3 Corporation, след като се появиха медийни публикации за руска връзка в тях, а опозицията дори поиска създаването на анкетна комисия в парламента. Какви ангажименти поема българското правителство към двете компании съгласно този меморандум?

– Никакви. Единственото, което беше подписано, е общо писмо за намерение за потенциални инвестиции от тях. Реално обаче няма нищо, което българското правителство е задължено да направи на база подписания меморандум. Това е просто писмо за намерение.

– Просто писмо за намерение, което обаче бе подписано тържествено в Министерския съвет…

– Така е – когато го подписахме, харесахме идеята да се инвестира един милиард в България.

Видяхме, че към този момент няма руски инвеститори в техния капитал. Запознахме се с IP3 Corporation, когато министрите на финансите и енергетиката бяха в САЩ. От тази гледна точка всичко изглеждаше добре.

Благодаря винаги на добрите журналисти, които могат да извадят допълнителна информация, че в миналото е имало руска връзка. След като излязоха двете статии, съм разпоредил сега на ДАНС да направим точна преценка какъв е този риск и тази руска връзка. И ако видим, че тя е реална и съществуваща, не бихме позволили техните инвестиции да влязат в България.

– А двете компании не бяха ли проверени предварително от българското правителство дали имат съмнително собственици и капитали?

– Да, направи се проверка на съществуващите към момента инвеститори. При тях няма руски. В миналото обаче явно е имало, и то сериозни, доколкото четохме всички ние. Сега ще направим проверка на тези минали връзки и ако се окаже, че са факт, няма да ги допуснем на пазара.

– Има ли в подписания документ гаранции, че двете фирми няма да се възползват от публични средства, независимо дали от българския бюджет или европейски фондове?

– По никакъв начин не сме обвързвали публични средства в този меморандум. Единственото, което се казваше, е, че те имат желание да инвестират в енергийния сектор на България един милиард от техните средства. А българското правителство каза, че ние привличаме всякакви инвестиции от този тип.

Другото, което на мен лично ми беше харесало – стъпи се на The Foreign Corrupt Practices Act – закона на САЩ срещу корупционните практики в чужбина, който не разрешава никакви корупционни практики при такава инвестиция. Но както казах, на базата на статиите от BIRD и Financial Times ще направим допълнителна проверка и не бихме допуснали инвестицията, ако има налична някаква допълнителна връзка, за която ние все още не сме уведомени.

– Имало ли е участие на чужди дипломати при представянето на двете компании на българското правителство и защо бе тази реакция от посолството на САЩ?

– Те просто се разграничиха от тези инвеститори.

IP3 Corporation бяха запознати с българското правителство по време на срещите в САЩ на Асен Василев и Александър Николов

Може би не е било формално застъпване за тях, просто са били част от срещата и оттам може би е дошло това объркване, че едва ли не те са препоръчани от американското правителство.

– Миналата седмица поканихте лидери на страните членки на НАТО от Югоизточна Европа, и пред тях обявихте, че скоро очаквате добри новини за Северна Македония. Това беше ли сигнал, че ветото ни за старт на преговорите на Северна Македония ще падне?

– Днес беше интересно, че тези агенти в ДАНС, които бяха открити като шпиони, са работили именно срещу добросъседството ни със Северна Македония и Западните Балкани.

Тук всички трябва да се замислим защо руската държава е инвестирала средства през нейната шпионска мрежа това да се случва.

– Но при тези нагласи в обществото ни и при тази реакция на партньорите ви, особено ИТН и БСП, няма ли реална опасност това да е камъкът, които ще счупи коалицията?

– Трябва да се замислим кой е дългосрочният български интерес – Република Северна Македония да е част от Европейския съюз, или тя да остане една изключена страна. И какъв е другият български интерес – да имаме стабилни Западни Балкани, или да нямаме. Според мен това са важните въпроси и трябва да се замислим, още повече когато има явна тенденция, че някой работи срещу това – дали наистина българският интерес е членството на РСМ да се отдалечава, или например руският интерес е този, който не иска да види целите Балкани стабилни и в Европа.

– А запознахте ли се с доклада на историческата комисия и има ли напредък по спорните въпроси?

– Те са независим орган и нека изчакаме да излязат със своите заключения.

– Има ли нова развръзка около записите, които поиска прокуратурата за влизалите лица в Министерския съвет?

– Това мен много ме озадачи, защото тази проверка е за цял месец.

Защо искат да видят за цял месец кой влиза и кой излиза от сградата? Моето огромно безпокойство е, че те искат да видят кои са хората, които влизат в Министерския съвет и дават сигнали на Европрокуратурата, защото знаете, че МС е точка за контакт. Ако това е така – много е страшно, че искат да разобличат или да видят хората, които са давали сигнали до Европрокуратурата, да използват и видеоматериала за това… Надявам се, че не е това, но ако е факт, наистина е страшно!

– Как ще работите с прокуратурата, след като непрекъснато двете страни сте в престрелка?

– Аз имам една ясна визия за българската прокуратура и това е след оставката на г-н Иван Гешев

– А дотогава?

– Нямам доверие. Наистина нямам доверие на този главен прокурор.

– А на ДАНС имате ли доверие?

– Ето, хората добре се справят сега. Това, че откриха собствените си шпиони, разобличиха ги и ги закараха до прокуратурата, беше един добър успех.

– При срещата в четвъртък с производители на зеленчуковата борса в село Кърналомо обещахте проверка на граничния пункт и в петък вече бяхте на Капитан Андреево. Какво видяхте там?

– Както обещах в четвъртък, така днес (петък – б.а.) бях на границата и не харесах това, което видях.

– Какво притеснително видяхте?

– Частта за проверка на животните, която видях, изглеждаше така, като че ли нито едно животно не е влизало вътре. Видях, че където се проверяват продуктите с животински произход, в хладилника на лабораторията имаше цитрусови плодове.

Видях, че камерите на лабораториите са изключени. Видях липса на контрол

и веднага се задействахме това да се поправи. Това не може да бъде така! Не може да имаме входна точка и да искаме да запазим интересите на българските производители, ако инспекциите на границата не работят.

– Как ще подобрите работата им, какви мерки ще вземете?

– Веднага ще сменим част от ръководния персонал (б. р. – на БАБХ), който отговаря за тази дейност, ще разгледаме внимателно какви са задълженията по договорите на фирмите, които са там.

Ще сложим видеонаблюдение. Имаме и още доста различни стъпки, които ще предприемем.

– По какви други сигнали от обиколката ви да очакваме действия?

– Това, което ми направи впечатление е, че хората усещат тежестта на високите цени, на енергията и на продуктите, но те осъзнават – и това много ми хареса, че е следствие от войната в Украйна и повишените цени на европейските пазари, а не е функция от дейността на правителството. Това, което опозицията се опитва да направи, е да обвини правителството, че то е виновно за всичко. Но хората разбират, че не е така. Те разбират, че българското правителство вкарва 3,5 на сто от БВП за помощи и виждат, че се стараем много. Това, което се надяват, е че ще успеем да се справим с всичките тези кризи. Видях повече надежда, отколкото критика.

– На 1 април падна мораториумът върху цените за битовите потребители. Обявихте пакет “Великден”, но предвиждате ли и други мерки, за да се компенсира инфлацията?

– И през април сме отделили огромни средства за бизнеса за помощ заради високите цени на тока. Както видяхте, въпреки че падна мораториумът, не се качиха цените на битовите потребители, което е много важно, защото българското правителство застана като бариера между световните пазари и битовите потребители. Така че наистина правим всичко, което можем в този момент.

Трудни времена са, разбираме го, едновременно с това се борим с корупцията, с прокуратурата – с нейните действия, които са неразбираеми, но това е задачата, с която сме се наели да работим.