Подпалвачът на културния център „Иван Михайлов“ в Битоля Ламбе Алабаковски е кандидатствал за български паспорт преди 10 години, но не е успял да докаже произхода си и е отрязан. За това разкриха представители на българите в Северна Македония, пише Телеграф.

По думите им няколко години по-късно заминал на гурбет в САЩ, където вече успял да се сдобие с американско гражданство.

34-годишният Ламбе изкарал зад Океана 7 години заедно с жена си Магдалена. В Детройт се родили и двамата му синове – Майкъл и Деметриус. От профила му във Фейсбук е видно, че през годините се е смятал за „античен“ македонец“.

Впоследствие пък има уклон към югославския комунизъм и публикува различни лозунги от миналото. Музикалната му кариера също е променлива. Преди 17 години Алабаковски побеждава в музикалното шоу Star Search. Още с първия си хит „Спаси ме“ Ламбе се изстрелва в звездния небосклон и става всенароден любимец в Северна Македония.

Самият Ламбе е от ресенското село Любойно. Има брат, който е работил в разузнавателните служби. Родителите им са познати с комунистическите си убеждения. Скопие твърди, че дядо му някога е сътрудничил на югославските партизани на Тито и е бил убит в селото.

Негови съселяни дори твърдят, че Ламбе затова отмъстил на българския клуб „Иван Михайлов“, като хвърлил запалителна течност пред вратите на сградата в ранните часове на 4 юни. „На Ламбе дядо му е убит от българите в село Любойно с чук в главата. Оставили са го 3 дена така, без да го погребат, за да го гледат селяните за назидание как мравките му ядат мозъка“, пишат жители на Битоля, които организираха голям протест в негова подкрепа.

Каква е истината?

Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

В четата на Алябака е имало четници от цяла България – Пловдивско, Севлиевско, Зад балкана, Станимашко, Старозагорско, Орханийско и Кюстендилско, които са дошли да се бият за свободата на Македония.

Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.

Стефан Аврамов описва Иван Наумов така:

„ Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ“. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ “

През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903 – 1906.

Четата на Иван Наумов Алябака

След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.

Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декемрви 1904 година, заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на Иван Наумов – Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.

През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участва в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с другите, дошли от България чети – на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.

През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свой четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица.

Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква. Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО.