В медиите беше публикуван текстът на писмото на председателя на ДПС Лютви Местан до в-к „Ню Йорк Tаймс”.

Както предположих, след като се запознах с текстовете на два проектозакона в сайта на Парламента (Проектозакон за изменение на Закона за личните документи и Проектозакон за изменение на Закона за адресната регистрация), внесени от ДПС, и след като открих в тях безумно количество всякакви грешки (130 в първия и 114 във втория), и в това писмо пълната неграмотност на запорожците от ДПС се проявява под формата на цели 87 грешки в текст от 638 думи, средно по една грешка на всяка седма дума.

Това е така според публикуваното на 06.01.2015 г. в 21:52 ч. копие на писмото в електронното издание на в-к „24 часа”. В сайта на ДПС от тези грешки 40 са поправени и там публикуваното по-късно писмо от една страница текст, има вече „само” 47 грешки. Пращам копия и на двата варианта; сравнението между тях е много любопитно.

Вижда се ясно, че политиците-запорожци от ДПС не знаят даже как се пише името на Република България; не знаят как се пише дата (стр. 108 на Нов правописен речник на българския език, Сф., 2002); не спазват правилата за новия ред на абзаца; не правят разлика между тире и дефис; бъркат шпациите; обращението към главния редактор е повече от комично: „УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН” (без съкращението „г-н” на уважителната форма); в деветия ред на текста е посочено „Първо”, после в целия текст на писмото няма никакво „Второ”; не е използвана функцията за пренасяне (Hyphenation); една и съща дума (например „РБългария”, „господин” и др.) се пише по различни начини; кавичките в първия вариант са различни; водещите символи (Bullets) при рубриките в т. 2. са дефиси, а не тирета, както би трябвало да бъде според българския правопис (стр. 28 и стр. 111 на горепосочения речник); Ню Йорк (в превод „нови Йорк”) е изписан на два пъти като „Ню йорк”; в текста са включени и новоизмислени глупави думи, като например „съархитект”, няма такава дума в българския език, има „съавтор” (между другото, ще посоча, че измислянето на нови думи е симптом на шизофрения) и т.н.

Цялото писмо завършва с трогателно наивното „оставам с очакване да публикувате настоящото ми Право на отговор”; значи Местан не иска да се публикува писмото му (това, което е пратил в САЩ е писмо), а иска да се публикува някакво хипотетично „Право на отговор” (във втория вариант на писмото „право” е с главно буква), което си е пълна простотия.

Накрая липсва само знаменитата фраза на оригиналния текст на атаман Иван Сирко и запорожската войска до султана за целуването по едно място.

Боже, какъв ли майтап е станало в редакцията на „Ню Йорк Таймс”!