Днес се видя, че е имало защо. Както се казва, денят си личи от заранта. Доналд го нямаше. Ни патокът, ни Президентът! За Мелания пък съвсем. На стратегическите ни партньори даже и оркестър не им се откъсна от сърцето да зарадват нашия Капо ди тути капи. И килимчето беше едно тясно, тясно.

Но пък гледката на българската правителствена делегация ще остане в историята, без съмнение. А аз не вярвах! Подобна гледка не може да се забрави поколения наред. Борисов, решен като наркопласьор на едро, естествено, с ръка в джоба /като се сещам предупреждения на по-задръстени лекари, че джобният тенис води до дебилност и поникване на косми по дланите, започвам да се замислям дали това не е причината за Баце/, с кръвнишки поглед, се смъкна по стълбата.

А посрещачите бяха военни с българска униформа, явно наши, двама – трима американски охранители и шофьор. Всичко това се разиграва насред къра, както казваме тук. Гол плац с метални хангари. Ни Тръмп, ни Мелания, нито даже Пейнс. Поне портиерът на Белия дом да бяха пратили, ама – нъц!

Е, това разби Баце. Погледът му беше разочарован също като на дете, разопаковало подарък за Коледа и видяло вътре учебник по математика. Огледа се, огледа се, явно напълно неразбиращ какво се случва. Набута се в джипа, докато продължаваше да се оглежда като гърмян заек.

Е, това е великото посрещане на Мутрата във Вашингтон. Някой вече има ли съмнения какво е отношението към Борисов там? И изобщо има ли някакво уважение.. И…американците не са чак толкова прости. Това беше показателно за всички и най-вече за Борисов. Че не е поканен на визита, а на „конско“.

Резил – голям! Егото на Баце рита и се гърчи в агония….ако сме късметлии, може съдбата да реши проблема с кротък инфаркт, ако Доналд откаже да го гушне!

Елена Гунчева