„Бях член на световно семейство, бях равен на всички тях. Имал съм поне 25 срещи с Обама и 30 с Меркел“, казва президентът Росен Плевнелиев пред „24 часа“. Обама и Меркел са имали мобилния ми телефон, звънели са ми за всичко – продължава той в публикуваното днес голямо интервю. – Търсели са моето мнение. Аз бях човекът, който можеше (да говори) на български, на руски – с Лавров широко си говорихме, на перфектен немски и английски да дава решения. И бях оценен. Получих огромно международно признание.

„Обама е мой близък приятел – заявява Плевнелиев. – През последния септември само за един ден ние се видяхме три пъти… Беше ме сложил на маса №2 и си говорихме дълго. От едната ми страна беше министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо. За мен това е новият Обама, който гледа напред и има много какво да каже… Ние с него също сме приятели. Имали сме няколко срещи, много си допаднахме…“Но извън този исторически обяд вечерта Обама ме покани и на приема. И направихме тази прословута снимка, на която Обама и Мишел така здраво са ме прегърнали, че леко ми се е повдигнало сакото.

… Когато влязох – един от последните, Обама се ухили до ушите и каза: „Мишел, ако има един президент, когото трябва да прегърнем, това е този“. И ме прегърнаха. Обама много хора го плюят. Но той е много дълбок и ми е много любим… Тръгва си (от президентския пост) на 20 януари. Гордея се, че си тръгвам с него само с 2 дни разлика. Запитан, коя е най-специалната му снимка в политиката, Росен Плевнелиев казва: С президента на Германия Гаук, който ме държа минути за ръка пред всички немски медии. И ми каза: „Росен, съжалявам, че няма да има втори твой мандат. Но се гордея с нашето приятелство“. Светило, икона на ценностите в политиката. Бившият пастор Гаук е човекът, който вкара комунизма, фашизма, Щази по най-коректния начин в учебниците. Голям визионер. Аз съм Обама. Аз съм Меркел. Аз съм Гаук. Научил съм много от тях и се гордея с моето приятелство с тях. Гордея се и с приятелството си с Борисов, защото научих много и от него.

На въпрос, свързан с това, че съпругата му избягваше публични прояви. В отговора си той за първи път дава подробни обяснения. Ето част от тях: „С Меркел много сме се смели, защото тя ми каза: „Е, добре дошъл в клуба.“ (На непридружените.) Камо ли да говорим за президента Оланд. Кога сме го видели с жена на прием?“

„Аз съм инженер – действам по план – продължава Плевнелиев. – От ден първи аз не исках по никакъв начин жена ми и децата ми да бъдат подмятани от медийни империи. От ден първи знаех много добре, че самият аз ще се боря с всички възможни средства да не се взема на сериозно като президент. Да остана човек, добър съпруг и приятел. Предпочитах децата ми да ходят по дънки, да останат в любимия квартал. Аз и съпругата ми взехме всички мерки, за да може те да имат нормално детство, а не да ходят под прожекторите.

„Абсолютно целенасочено не живях със семейството си във вила „Калина“, защото децата ми щяха да отраснат в средата на бодигардове – пояснява президентът. – Това беше едно много правилно решение, мое и на съпругата ми. Оттук нататък мога само да посъветвам новоизбрания президент да бъде много внимателен, защото по отношение на протокола няма никакви такива изисквания. Да премисли, с оглед медийната среда в България, доколко личният и семейният му живот трябва да бъдат обект на общественото внимание.“
„Нашето съвместно решение със съпругата ми по никакъв начин семейството и децата да не бъдат изложени под светлината на прожекторите бе правилно. Така действат и почти всички други световни лидери. Ако искам не аз да диктувам бъдещето на децата си, а те сами да си го изработят, няма защо да се разхождам пред телевизионните камери с тях.“
„Няма почти нито един богат човек, който да е щастлив, казва по-нататък президентът Плевнелиев. – Няма почти нито един известен човек, който да е истински щастлив. И понеже искам моите деца да са щастливи, нека си ходят боси по тревата.“

Питан отново дали решението да остане сам по време на мандата е било негово, Плевнелиев уверява: „Това е съвместно решение, мое и на съпругата ми. Жена ми допринесе изключително много, за което съм й благодарен. Тя си остана посветена българка, изключителен професионалист в работата, страхотна майка. Тя се бореше със зъби и нокти моята известност да не повлияе по никакъв начин на децата. И го постигна.“ Росен Плевнелиев се връща и към голямата трагедия, която го сполетя по време на мандата – смъртта на първородния му син:

„Седмици наред след смъртта на детето си бях в невероятен шок, много трудно го преживях. Видях го мъртъв, целунах го студен за последен път именно в тази стая, в която 6 месеца преди това бях заедно с 20 деца, които, за разлика от моето дете, бяха получили шанс за живот. Някои от тях след претърпени по 20 сърдечни операции! И едно детенце ми подари метално сърце, на което пишеше „Само човек, който е изпитал най-истинската болка, се научава да живее“. Беше си написало и името.“

„Сложих това сърце в деня на смъртта на моя син до портрета на моя ангел и всеки ден си казвах: „Ти сега ще се научиш от мъдростта на децата. Ти изпита най-истинската болка, сега ще се научиш да живееш.“ И… гледам напред. Това е огромна трагедия, която не пожелавам на никого. Не спах един месец, имах 200 кръвно. Това, което ми помогна, беше мъдростта на детето. Цялата драма в тази стая се превърна в нещо позитивно… Казах си: имам три прекрасни деца, едното от тях е на небето, но продължава да е с мен. Промених се. Гледам на смъртта по друг начин…“

„…Всеки от нас е изпитвал своите болки, всеки от нас трябва да се научи да живее – казва Плевнелиев. – Това са истинските, големите неща в живота. Всеки един от нас има своите болки, своите драми. Въпросът е какво научаваш от това…“