И когато разбрал, че българите го обичат, Росен Плевнелиев решил да стане президент. Президент на хората, които го обичат, а не на някоя партия – затова дълго отказвал на поканите на Борисов. Ето, така бавно и неусетно полудяват нашите политици.

Ако слушате Плевнелиев, ще излезе, че всички вие сте били изолирани някъде и не сте били свидетели на въпросното събитие: как от обичта народна пръква един президент. Може и иначе да се каже: сякаш вече всички вие не сте с целия си и не помните нищичко, припомни „Уикенд”.

Гледайте на всяка цена интервюто на Плевнелиев от поредицата „Президентите на България“, автор Златимир Йочев, Би Ти Ви. Излъчено бе в края на миналата седмица – има го в сайта на телевизията. Гледайте го, за да сте наясно – окончателно – какви хора са ви управлявали.

Плевнелиев се смята – напълно сериозно го казва – за един мъдър и успешен президент, въпреки че за мнозина той бе Чучелото на Борисов. Ето как говори той за себе си:

„Влязъл с летящ старт в политиката през 2009 г. като надпартиен експерт. Като министър, създал дългосрочни стратегии в пътното строителство, някои нарекли това „Планът Плевнелиев“.

За две години построил 300 км магистрали, което никой друг не бил правил. Стартирал няколко хиляди модернизационни проекта, познавал всички кметове, обикалял регионите.

И съвсем естествено през 2011 г. бил толкова популярен и обичан от българите, че имал по-висок рейтинг от министър-председателя Бойко Борисов. Тогава дошъл въпросът, как продължава оттук-насетне. Борисов започнал да го убеждава, че е подходящ за президент, а той отказвал просто, защото искал да си довърши мандата като министър…“

Най-накрая кандисал – и през септември 2011-а решил да се впусне в надпреварата. А всички ние, смотаняците наоколо, досега го смятахме за един комичен придатък към Борисов.

Това е същият обичан от българите невзрачен тип, когото ББ почукваше публично по главата, за да види колко е узряла тя. А той пък – надпартийният – се гушкаше в обятията на Цветан Цветанов, за да го подхвърля оня във въздуха в чест на победата му. И сега е там – вероятно обитава някой слой на атмосферата, който няма нищо общо с реалността.

Ние го смятахме за една от бройките на Падишаха – а той се виждал като Разпоредител на Българската съдба. Някой с перото на Цвайг трябва да опише маниакалните български псевдовластници.

Голямо изпитание е гледането на това интервю – най-напред, заради нечовешкото себегероизиране на Плевнелиев. Дори няма да се разсмеете – по-скоро ще се натъжите. Плевнелиев се вижда като властелинът на някаква тайнствена епоха – неизвестна на никой друг. И наистина си вярва.

Вярва си, че е бил и най-добрият президент досега, дори се вижда като арбитър на останалите президенти на Прехода. Сладостно фамилиарничи със спомените си за известни личности, фамилиарничи с Историята, без да си дава сметка фамилиарничи със самия себе си, глези се, обладава се ненаситно.

Ето така се фалшифицира цялата история на Прехода.

Златимир Йочев е свършил добра работа и оставя едно ценно свидетелство за Нелепостите на Прехода. Запазва хладнокръвие през цялото време, докато Плевнелиев разплита кълбото от кукувича прежда, с което се надява да се изтегли до небесата. Златимир го оставя сам да се набие на кола – докато Пл. си въобразява, че е вече някъде край Слънцето.

И това се случва, докато днес Народа е раздиран между Отчаянието и Наранената Гордост. Голяма част от него разбира, какво се случва с Кораба ни. За разлика от нагласените/насилените „оптимисти“ – на тях дори и потъващият кораб край Камен бряг им изглежда като „промяна“.  Накрая ще го сметнат дори за успех на новите си любимци.

Маниащините на хора като Плевнелиев вероятно също ви тласкат към отчаянието.

Лудост някаква витае над мрачните ни дни.