Водещ: Предишният президент Росен Плевнелиев в студиото на „Седмицата“, здравейте.
Росен Плевнелиев: Здравейте.
Водещ: Вчера нашият наследник Румен Радев обяви втората стенограма, посветена на КТБ, 14 юли 2014 г., 4 часа, 97 страници, неформален Консултативен съвет на парламентарно-представените партии тогава, те са 4, министри и ръководството на централната банка. Лютви Местан пита: води ли се протокол и какъв е характерът на този протокол, Росен Плевнелиев отговаря: „изцяло секретен“. Явно не е толкова секретен, явно човекът е казал някакви работи, които си е мислил, че няма да разберат всички, че ги е казал.
Росен Плевнелиев: Виждате сега потвърждение на моите думи, предупреждения тогава, когато тръгна целият дебат за разсекретяването на стенограмата, че оттук нататък всеки политик ще ходи в президентската институция с друга подготовка и по друг начин. Вече дори няма и да питат, те ще знаят, че всяка стенограма, във всеки един момент по различни съображения може да бъде разсекретена, което означава, че не бива да очакваме оттук-нататък честен дебат пои същество в тази институция, което е жалко.
Водещ: Не е ли смущаващо обаче, господин президент, голяма част от разговора да се върти около това какво да кажете и какво да не кажете на народа, цитирам пак Местан: „всеки ще казва каквото си иска, въпросът е да не казваме какво тук сме си говорили“, след това реплика на Менда Стоянова по-късно: това няма да го казваме, това не го казваме, вие самият казвате нещо: „аз съм готов да обясня на народа долу,ще има това, ще има онова“, не е ли смущаващо политиците да водят едни разговори, които народът да не знае, че ги водят и даже да си обсъждате каква част от истината да му спестите?
Росен Плевнелиев: Не бива да се генерализира точно случилото се с тази консултация, с хиляди други, които аз съм провеждал, а и другите български президенти. Специалното в тези две консултации беше, че хората бяха по улиците, теглиха парите от банковите си сметки в не една банка, изтеглиха се над 800 милиона за един ден. Това беше изключително опасно положение, в което можеше да сринем цялата си икономика и цялата си държава и да се върнем 20 години назад, за това беше толкова важно да се внимава какво ще се каже и какво няма да се каже.
Водещ: Това е благородна лъжа, така ли?
Росен Плевнелиев: Не само, то не е лъжа. По никакъв начин, ето виждате ние няма какво да крием, след като тази стенограма вече излезе до последната думичка.
Водещ: Защо не казахте, господин президент, на българите, това, което си говорите вътре, че банката е брутално източена, няма да бъде спасявана, а чак след 6 месеца, на 6 ноември и е отнет лицензът, при положение, че вие си тръгвате с абсолютната яснота от този съвет, че няма да се спасява банката, но това не го казвате, чудите се как да кажете на народа защо банката няма да отвори на 21, както сте обещали, а на 29 предишният месец, това са дати, които непрекъснато се споменават?
Росен Плевнелиев: Това беше обещание на председателя на Управителния съвет на БНБ. Аз събрах политиците в огромното си притеснение, че всъщност това, което господин Искров беше обещал нямаше да се случи, с непредвидими последствия след това, преди всичко отново за хората. Защото представете си паника, представете си, че шефът на БНБ е излязъл и е казал на еди коя си дата ще се отвори тази банка, навън има слухове, навън има теглена на пари, милиони хора и милиарди левове и в един определен момент думата на управителя на БНБ вече няма никакво значение. Ние бяхме в тази ситуация.
Водещ: И вие за това решихте леко да замотате нещата, да не излезете и д кажете това, което политиците си говорите вътре, да го кажете откровено на българския народ откровено отвън?
Росен Плевнелиев: Знаете ли още нещо е много важно, смисълът на тези консултации беше, че те бяха политически консултации. Ние не можехме по никакъв начин и не бива да изземваме функции на компетентните институции. Това, че БНБ каза, че ще отвори на 21 и не отвори е техен проблем, с който ние, политиците, трябваше по някакъв начин да успокоим народа и да намерим решение, въпреки провала на БНБ и неговото ръководство. Още по-трудно беше след това, на тези консултации вие виждате много добре, ние нямаше как да диктуваме на независимият орган, управител и Управителен съвет на БНБ кога точно и какво да направят. Ние единственото нещо, което можем да направим е да се придържаме към права и процедури. Но БНБ след това в последствие месеци наред не предприе необходимите действия. Ние очаквахме да отворят банката след 2-3 седмици и търсихме готовност как да се финансира по един справедлив начин възстановяване пари на хората, по закон до 100 хиляди евро, същевременно агонията на тази банка беше продължена и това няма нищо общо, нито с решение на политическите лидери, нито с решение на тези консултации. Това е решение, което суверенът, в този случай БНБ носи. Но знаете ли, мен ми се иска, само още две изречения, да си дадем сметка за по-голямата картинка. Тогава през 2014 година правителството на Орешарски колабираше, Орешарски опозна всички задни входове на софийските сгради, нямаше никакво доверие и правителството си занима. Междувременно коалиционният партньор, ДПС вече беше разклатило тотално това правителство, спомняте си много добре, а аз самият бях провел и други консултации, търсейки решение към, нарекохме го, по-високо ниво на стабилност в държавата. Самият аз като държавен глава бях в окото на бурята. Представете си от една страна правителството пада, парламентът си отива, няма никакво доверие между политическите партии, същевременно се срива банка, ръководството на БНБ не се ползва с никакво доверие на народа и президентът е отново сам, за пореден път. Нещо повече, аз не знаех какъв е размерът и какви щяха да бъдат последствията от един евентуален фалит на тази банка, а може би и на други банки и нямах никакви гаранции, никаква сигурност, служебното правителство, нямаше парламент, който да може да реагира бързо и да го подкрепи. Аз се молих тогава на политическите партии и част от тези консултации е и темата за ревизия в бюджета.
Водещ: Как в КТБ, представена в доклада на БНБ за състоянието на банката за тримесечието като най-перфектната банка на планетата, 2 дни по-късно се случва случката – това са ваши изрази в този разговор, вие какво обяснение имате сега?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, обяснението е елементарно и просто винаги ще продължаваме да се бутаме в казана по български, ще продължаваме да бъдем не толкова развити и богати, колкото ни се иска да бъдем, ако не си оправим регулаторите, които да бъдат независими, и които да могат наистина да гарантират правила за всички. И не е шефа на регулатора да пее по баровете и по клубовете, както се нагледахме после със собственика на тази специфична банка…
Водещ: Той непрекъснато обяснява, че законодателството е било такова, че той няма право, не получава тази информация, свързано със състоянието на банките, няма правомощия да се намесва, защото така е направен Банковия надзор, че да е независим даже от него.
Росен Плевнелиев: Същевременно вие виждате, в същата тази стенограма, а и това остана при нас като впечатление, слушайки много внимателно обясненията на г-н Искров, че самият той бягаше от отговорност, но не отвъд БНБ, а прехвърляйки отговорността на други членове на БНБ. Неговите изявления тук не бива да се вадят от контекста на това, че цялата информация постъпва именно в БНБ, че Управителният съвет на БНБ са хората, които носят отговорността за всичко, което се случва в банковия сектор в България.
Водещ: Той казва: „Лъгали са от КТБ. Давали са фалшиви отчети, а ние не сме следствие да ходим да го проверяваме.“
Росен Плевнелиев: Добре, и все пак там има БНБ и там има одитори. Как така БНБ не проверява дали са фалшиви или не данните? Как така?
Водещ: Бойко Борисов пък казва в един момент, че КТБ е източена с държавните пари, които се теглиха. Това може и да се погледне като реплика към вас – вие при вашето предишно служебно правителство, преди Орешарски, въведохте този ред при държавните пари в банките с ограничения, така че да не се съсредоточават в една банка. Някой може да свърже двете неща и да каже: „Ако Плевнелиев не беше направил така, нямаше да се налага да се теглят държавни пари и тази банка нямаше да фалира“.
Росен Плевнелиев: Аз сега се чувствам двойно потвърден от фактите. И наистина гледам със спокойствие и с увереност всеки един българин затова, което аз направих. Ето виждате, колко е важен въпросът, който вие задавате, да бъде осмислен правилно. Първото правителство на Бойко Борисов положи, но не достатъчно усилия, и в крайна сметка то не бе успешно в това да се извадят държавните пари от определената посочена от политиците любима тяхна банка. Дянков имаше не едно изказване, с което той казваше, че над 80% от държавните пари са в тази банка, включително от най-високата трибуна в държавата през 2011-2011 година от Народното събрание. В последствие, когато аз назначих първото служебно правителство, аз като независим държавен глава, който искаше да подобри ситуацията в държавата, взех своето отговорно решение и поведох тази банка, която изправи срещу мен цялата медийна империя, олигарсите, които ме намразиха по един невероятно, как да кажа, тежък начин. Но аз доведох до края тази битка. Това, което първото правителство на Бойко Борисов не успя да направи, го направи правителството на Марин Райков. Ние въведохме правила за управление на риска на държавните пари за пръв път в история на България. Никой друг. Защото ако погледнете назад във времето – банката на Славчо Христов, преди това банката на не знам си кой си – винаги е имало една привилегирована банка, която веднага държавните пари са насочвани натам. Това приключи. Поемам върху себе си отговорността, но и позитива, защото лично аз и правителството на Марин Райков го постигнахме. Оттук нататък следва изводът точно обратния – повече от ясно е как е източвана тази банка. Виждате и тук и в самата стенограма – портиери, охранители.
Водещ: Охранител с 500 лева заплата получил 50 млн. кредит, разказва главният прокурор.
Росен Плевнелиев: Ето как е източвана. Но кой е единственият политик, единственият политик при тези 97 страници, единственият, който пита къде отидоха пари, който призовава институциите да тръгнат по пътя на парите от офшорката, зад офшорката? Единственият, който посочва конкретни предприятия…
Водещ: Какво е вашето обяснение, че другите не питат? Че си знаят ли?
Росен Плевнелиев: Вижте, за мен това е наистина един много важен казус. Аз имах не една реч, в която казвах: „Казусът „КТБ“ е новото ДС“. Обвързаностите в България покрай Държавна сигурност в продължение на 20 години, сега се възпроизвеждат със страшна сила през КТБ. За мен това означава само едно – толкова много политици в България имат интерес да не се тръгне по пътя на парите, да не се хванат кой какво е правил там, да няма никой. Казусът е потопен 3 години по-късно.
Водещ: Местан казва, че светът вижда в България нещо много по-важно от банкова криза – тежка системна корупция, нерегламентирана връзка между институции и престъпен бизнес.
Росен Плевнелиев: Прекрасно. Кой присъстваше там? Главният прокурор. Кой носи отговорност да се тръгне по пътя на ето тази нерегламентирана дейност? Още повече, че тя може да бъде намерена, доказана покрай всичко, каквото се е случвало в КТБ.
Водещ: Впрочем, като споменавате главния прокурор, вие какво мислите за ролята на Прокуратурата? И там има две тези, че с действията си тя е способствала за задълбочаване на кризата, нещо, което впрочем главният прокурор Цацаров изрично отрича, като казва, че не са изземани оригинали на кредитни досиета, не са провокирали кризата с претърсванията и иземванията в КТБ, защото не е имало такива.
Росен Плевнелиев: Да, но спомнете си, че това е част от цялата картина на всичко, което се случваше в онези дни и часове в държавата, което можеше да срине всичко. В допълнение на това, което разказах, правителство едно слабо и неприето от народа правителство си отива, парламентът си отива с най-ниското доверие изобщо в историята на България, банка си заминава, хора чакат по опашки пред други банки, и като капак на всичко това Прокуратурата влиза с гръм и трясък, с всички медийни империи и т.н., насочили погледите натам в тази определена банка. Всичкото това се случи преди тези консултации. Аз свиках тези консултации, именно защото имах своите огромни притеснения, че държавата може да се срине, и то – ще ви го кажа в прав текст, за да ме разберете и вие, и целият български народ – аз се притеснявах, че това е сценарий, именно с идването на служебното правителство да бъде сринато всичко в икономиката, в банковия сектор и да се заметат следите, не само в КТБ.
Водещ: Национализиране или несъстоятелност на КТБ обсъждате. Искров казва, че при кризите в Европа се правило одържавяване или капитализиране от държавата, защо не се избра този вариант, след като това бил примерът в Европа? Може би „бил“ даже не е коректно – /…/ в Европа.
Росен Плевнелиев: Политическите лидери, абсолютно всички на политически партии парламентарно представени, категорично застанаха зад тезата обратна на това, което предлагаше БНБ в тези консултации. Първо, ние не знаехме наистина, и самите политически лидери искаха да се носи отговорност по казуса „КТБ“, но по някакъв друг начин – по-скоро БНБ да си носи отговорността, а след като са ходили по баровете, след като са приемали фалшиви отчети, след като абсолютно не са си мръднали пръста за съжаление, както казва народът, за да направят една ефективна система специално в случая с тази банка, защото с другите банки нещата стояха по друг начин, очевидно е имало много сериозен пробив в системата по отношение на тази банка, и те трябваше да си носят отговорността. Самият главен прокурор посочи много ясно в тази посока – той вече беше повдигнал обвинение, ако не се лъжа на г-н Гунев.
Водещ: На подуправителя, отговарящ за Банков надзор.
Росен Плевнелиев: И на други хора в… Извън това обаче, наистина на тази среща всички се консолидираха по данните, които ни бяха предоставени, че ние имаме проблем с една-единствена банка, а не с други банки. Това натежа в посока да не се спасява.
Водещ: Друг сериозен спор, който се води – това е всъщност една възможност и сега хората да чуят, едва ли ще седнат да прочетат 97-те страници.
Росен Плевнелиев: Разбира се.
Водещ: БСП се обявява против да се праща за над 100 хил. евро депозити. Румен Гечев дава следния аргумент: „БСП няма как да обясни на тези, които нямат депозити и са на 600 лева заплата, как ще поемат изплащането на депозитите, които плуват в по 30-40 млн. лева“. Бойко Борисов изглежда склонен обаче и на тези, над 100 хил. евро да се плати, стига те да са си платили данъците – слага това условие. Обсъжда се друг вариант – да се платят над 100 хил. евро само на държавните фирми, но тук финансовият министър Петър Чобанов категорично казва, че това ще е държавна помощ и ще трябва да се мине през процедури в Европейската комисия. А вие всъщност на какво мнение бяхте? От вашите реплики в някой момент можеш да останеш с впечатлението, че и вие като че ли искате на всички да се върнат парите, въпреки сериозният аргумент на Гечев? Защо хора, които нямат никакви депозити да платят на тези с милионите?
Росен Плевнелиев: Моята позиция беше много ясна – аз исках да се стигне до дъното, да се тръгне по пътя на парите. Има едно изречение, което ще ви отговори в същина на всичко, което аз защитавах като позиция на тези консултации – на добросъвестните, на добронамерените трябва да се помогне, на тези, които са имали привилегировани условия, по-високи от пазарните лихви, хора, които имат над 100 хил. евро в тази банка, давайки си сметка колко непрозрачна е била тази банка и колко различни механизми на акумулиране и на управление на паричните потоци имало в нея, тоест, на позицията да се отвори всичко. Ако си имал над 100 хил., ще отвориш всичко – ще извадиш данъчните си декларации, ще извадиш, че си показал данъците, всичко ще бъде прозрачно, ако искаш да си вземеш парите.
Водещ: Вие бяхте на позицията на Борисов?
Росен Плевнелиев: Точно така. Но също така в същото това изречение аз казвам, че пък тези, които са действали криминално, срещу цялата, цялата, цяла сила на закона, които са източвали банката, които са крали пари. И за съжаление все още Прокуратурата на България е голям, голям длъжник именно затова.
Водещ: И да затворим тази тема един технически въпрос, той идва от първата стенограма. За мен поне беше доста изненадващо странни за най-високата институция в България, меко казано, грешки в текста – /…/, „Кей Пин Джи“ – тук ги разгадаха, че едното е „Дъ Войт“, другото е „Кей Пи Ем Джи“, и досега се спори какво означава „Ренексианкс“. Явно тези хора дето ги пишат, но няма ли после някой… Разбирате ли, странно е от президентската институция да излиза такъв документ с глупости вътре. Това очевидно не е ваша отговорност, но чисто организационно това човек ще си помисли – ужас тази държава не може да нарече трите най-големи одитори в текста. Хубаво, човекът така ги е чул, ама някой не ги ли чете тези работи после?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, аз няма да скрия, че първо, това са хора, които отдавна работят в Президентството…
Водещ: Представяте ли си Консултативен съвет за национална сигурност, ако така се води и се взима решение, че България ще обявява война на някой, и му напишат грешно името? С една буква има някои държави се различават, и вземем и идем в другата държава.
Росен Плевнелиев: Със сигурност при един КСНС първо, не е само една жени, а са две жени, които водят, има правила. Но по-важното е друго.
Водещ: Не, това не е упрек към тази жена, ами как е организирано това нещо.
Росен Плевнелиев: Аз си спомням дори тази женица, която стоеше отзад – аз дори не я познавам, не й знам името. Тя е някакъв служител на президентската институция. Тя е там от време оно, и сигурно продължава да бъде там. Но вижте, поставете се на нейно място – 97 страници…
Водещ: Това не е упрек към нея. Няма ли някаква организация, някой да ги прочете после тези работи преди да ги обявите на целия народ?
Росен Плевнелиев: Но ето ви едно доказателство за истинността на това. Там никой друг не може да пипа по правилата. Тоест, никой не може да ревизира и запетайка. Каквото тя е стенографирала, това е излязло. Никой не може да го пипне.
Водещ: В обявеното отдолу и отгоре на всяка страница има едни черни, чисто техническо любопитство, това какъв тип информация? Защо всяка страница е зачернена?
Росен Плевнелиев: Предполагам, че президентската институция са решили да не посочат, което вероятно е тяхно право по някой от законите за класифицирана информация – това трябва да се види, да не посочват суми, да не посочват конкретни имена.
Водещ: Това да, но на всяка страница отгоре и отдолу нещо е задраскано.
Росен Плевнелиев: Нямам идея. Не искам да ви кажа. Просто очевидно в някой сега в президентската институция… Аз мога да ви гарантирам, че аз нито съм ги чел, нито ги знам, нито познавам жената, която ги е писала. Аз съм човек на правилата, държах да има стенограма. Тази стенограма къде отива, кой я пази – аз предполагам, че има закон, има правила и те трябва да се спазват. Ето виждате сега обаче, в крайна сметка моето предупреждение със страшна сила се сбъдна. Оттук нататък вече всички ще внимават, всички ще внимават. Всеки ще ходи в президентската институция, знаейки че във всеки един момент тази стенограма може да бъде…
Водещ: Може би в това има и нещо добро да се внимава.
Росен Плевнелиев: Не, обаче като внимават, забравяте вече в критични, кризисни ситуации истинският и честен дебат между политици. Всеки там ще ходи със сценарии, медиен сценарии, а не с позиция. Това е голяма загуба за президентската институция.
Водещ: Как определяте вече почти 6-те месеца мандат на наследника ви на президентския пост Румен Радев?
Росен Плевнелиев: Искрено му пожелавам успех. Същевременно виждам грешки…
Водещ: Той успехът е за следващите 4 години и половина. Кои грешки виждате?
Росен Плевнелиев: Да, разбира се. Успехът на президентската институция е много важен за мен. Да го кажа и на обратното – неуспехът на президента Радев в никакъв случай не е мой успех. Неговият неуспех, както и неуспехът на всеки един от другите български президенти. Знаете много добре, аз запазих добрия тон към всички. Спомняте си Първанов какво количество лъжи изговори по мой адрес, но виждате го сега къде е Първанов. Аз се опитвам да се поуча от техните грешки и действам по друг, различен начин.
Водещ: Какви грешки допусна през тези 6 месеца Румен Радев?
Росен Плевнелиев: Не малко, за съжаление не малко. И искрено се надявам той да се поучи от тях. Но може би най-голямата грешка, която е на път да допусне, нещо, което ме притеснява, е като че ли това, което виждам и се надявам моето предсказание да не се сбъдне, но покрай скандала с Цветанов, и при служебното правителство с министър-председател г-н Герджиков, аз усетих като че ли желание от страна на г-н Радев да позиционира президентската институция като властови център. Това ще бъде една много, много голяма негова грешка. Президентската институция трябва да бъде център на баланса. На баланса. Той трябва да може с всеки един народен представител да се отнася уважително, защото те са избрани от народа по една демократична процедура. И ако виждаме едно такова отношение, арогантно отношение към народни представители, надявам се прецедентът да не си е повярвал и се надявам да не е решил, че той е някакъв център на власт, защото това ще се отрази на президентската институция. Тя трябва да бъде център на баланса, отворена към всички. Това би било голяма грешка. Има и много други грешки, които видях.
Водещ: Вие сте за парламентарна комисия за изтребителите, която да проверява президента и служебното правителство, така ли?
Росен Плевнелиев: Аз съм за това българската демокрация да се развива. Част от българската демокрация – парламентът, има право да прави парламентарни комисии. Тази парламентарна комисия, която Народното събрание реши да направи, има своя смисъл според мен, защото за мен също не е ясно как така българският държавен глава натиска в една посока. На българския държавен глава никак не му отива да влияе на която и да е обществена поръчка, още повече за милиарди. Аз съм се пазил абсолютно за това нещо.
Водещ: Вие за нови или за стари изтребители сте?
Росен Плевнелиев: Аз съм за изтребител, който освен да може да лети, да може и да стреля, да може да защити националния суверенитет на България. Най-голямото ми притеснение, казвам го най-ясно…
Водещ: Очевидно е, че и „Грипен“, и „Ф“ в различните му номерации и летят, и стрелят.
Росен Плевнелиев: Защо си мислите? На „Ф-16“ може да закачите всичко.
Водещ: А на „Грипен“?
Росен Плевнелиев: Не всичко.
Водещ: А вие по-скоро сте може и стар „Ф-16“, отколкото нов „Грипен“?
Росен Плевнелиев: Да, аз нямам нищо против. Аз цял живот съм си купувал употребяван „Фолксваген“, употребявано „Ауди“ – много хубави коли. Разумен избор.
Водещ: Вие не сте съгласен с министър-председателя Бойко Борисов, който казва: „Нови самолети“, а същото повтори и военният министър?
Росен Плевнелиев: Да, аз нямам нищо против от употребяван самолет. Отново Румъния – просто им дишаме праха – Румъния взе всички важни решения, хем икономически изгодни, хем правилни. Вижте днес 8 от 10 фабрики се случват в Румъния. Може би това е свързано и с това, че Румъния има работеща система на правораздаване, плюс Румъния все правилния геополитически избор. А това означава съвместим с партньори в НАТО.
Водещ: Какво искате да кажете, че Швеция е неправилен? Швеция не е член на НАТО.
Росен Плевнелиев: Добре, хайде да ви кажа моят кошмар как би изглеждал. Имаме в момента противопоставяне по оста Европейски съюз-Русия. Видяхме окупация на Крим. Лично аз се нагледах като държавен глава на стотици полети на руски самолети в непосредствена близост на българското въздушно пространство, при което ние изчерпвахме ресурса на нашите прословути „МиГ-29“ с всеки следващ час. Представете си, на туй отгоре виждам как Сърбия се въоръжава с изцяло руско въоръжение. Тоест, да кажа така – Русия въоръжава Сърбия с нови самолети.
Водещ: Така, и кошмарът?
Росен Плевнелиев: Кошмарът е много елементарен. Ние трябва да защитим националния суверенитет на България в случай на конфликт, а отгоре е Румъния, отдолу е Турция, Гърция, по-нагоре над Румъния е Полша.
Водещ: Те са с „Ф-16“.
Росен Плевнелиев: Всичките те са с „Ф-16“, всичките те са наши приятели, партньори и съюзници каквото и да стане, за разлика от Русия и Сърбия, примерно. И с всички тях ние не сме съвместими.
Водещ: Но ще сме съвместими с други от Централна Европа, които пък си купиха „Грипен“.
Росен Плевнелиев: Но на източния фланг не сме съвместими с никой. Тоест, ние сме пробитите. Ще го кажа в прав текст.
Водещ: /…/
Росен Плевнелиев: Ще го кажа много ясно. Според мен, България ще вземе едно изключително недалновидно, повтарям недалновидно, потретвам, грешно решение, при което ние отново ще посочим, че ние отново не сме с останалите съюзници и партньори. Отново пробитите от руснаците.
Водещ: А вие съгласен ли сте с тези намеци за корупция при шведите? Те не направо намеци, твърдеци са.
Росен Плевнелиев: Не мога да кажа нищо по въпроса.
Водещ: Тази държава, която я слагат в първите тройки, петици на света по прозрачност, по некорумпираност, и изведнъж намеци от България, че те там нещо по нереден начин си пробутват самолетите. Такива намеци има.
Росен Плевнелиев: Затова има институции. И след като медиите са сигнализирали, институциите трябва да се задействат.
Водещ: То това носи друг – представяте ли си, на българите години им обясняваме, че шведите трябва да са за пример, и изведнъж в едно лято две работи – швед ритна българката, сега шведите, както и излиза от тези намеци, някаква корупция идва от тях.
Росен Плевнелиев: Аз лично не бих се впечатлил от сравнението, което президентът Радев направи между Цветанов и Швеция. Няма перфектни държави. Аз лично се нагледах точно на обратното – на слабости и на проблеми. Много често съм казвал, че това, че ни лепнаха на нас, българите, че сме най-корумпираната държава, изобщо не е вярно. Нека да си даваме сметка, че примерно, ако погледнете цифрите в Европейския одиторски орган, ние имаме оценка на грешката по управление на еврофондовете под 3%. На Гърция – 15%, на Италия – 15%, на Испания – 12%, на Чехия – 10%. Аз мога да кажа тук, пред българските граждани, че всъщност на база на оценката на грешката, извадена от Европейския одиторски съвет, България е пет пъти по-малко корумпирана, примерно от Чехия. Но не това е важното. Важното е принципът. Видяхте от стенограмата „КТБ“ – като държавен глава винаги заставах и търсех принципната позиция. Тук е същото. Моята принципна позиция по КТБ е ясна. Моята принципна позиция по отношение на самолетите е ясна – съвместимост, съвместимост с нашите партньори. Само заедно можем да защитим националния интерес, не просто само да летим, а да можем заедно да отстояваме интерес, заедно да стреляме, ако трябва.
Водещ: Впрочем, има ли съвместимост в тази вече повтаряна идея на премиера Борисов за Европейски съюз да става колективен член на НАТО, при положение, че – ето, Швеция е един от примерите за държава, която категорично отказва в редица решения да се присъедини. Това би означавало Австрия да си променя Конституцията, която забранява да участват във военни съюзи, или да играят хитри номерца пред депутатите и народа си, като колективно влизат в организация, в която не могат да влизат индивидуално. Кипър трябва да се обедини – Турция никога няма да се съгласи. Финландия – общественото мнение е категорично против. Референдум, ако се направи там, ще са против НАТО. Малта – изгонила НАТО преди 45 години. Ирландия – твърдо държи на неутралитета си. Изведнъж нашият премиер /…/ повтаря „Дайте да влезе“. То изглежда абсолютно невъзможно, безсмислено даже да се говори. Това означава да се решат световни въпроси, като Кипърския например, преди това. Мислите ли, че има смисъл България да натиска и да предлага нещо, дето няма как да стане?
Росен Плевнелиев: Бяхте толкова невероятно задълбочен и точен в задаването на въпроса, че на мен ми е много лесно да отговоря на въпроса. Разбира се, това е невъзможно да се случи. И по-скоро да кажем, че това е някаква емоционална, отколкото рационална реакция на нашия премиер. Но искам да кажа нещо, което по същество трябва да се разбира. Европейският съюз ще стартира нови проекти на интеграция. Самият аз бях на оперативка в канцлерството, видях двама президенти на Германия за 24 часа наскоро. Бях в Китай, бях в Ню Йорк, говорих със съветници на…
Водещ: Това на оперативката /…/?
Росен Плевнелиев: … президента Тръмп. Вря и кипя в международните дела и това най-откровено мога да ви кажа, че първо е начин, по който аз продължавам да бъда полезен на България, да представлявам България.
Водещ: Ама такива идеи не излъчват ли малко несериозност?
Росен Плевнелиев: Чуйте сега, чуйте…
Водещ: Българите много емоционално…
Росен Плевнелиев: Нека да ви кажа какво ще стане, а не какво няма да стане, защото това с НАТО, разбира се, няма да стане. И то тръгва от САЩ. Когато паднаха кулите на Световния търговски център, Америка бе потресена, хиляди невинни хора загинаха. Тогава американските служби трябваше да вземат отговорни решения, американската държава – какво правим оттук нататък, за да повишим способности и сигурност. Америка има 17 служби за сигурност. Имаше само два варианта. Единият вариант беше те да се слеят, защото стана ясно, че ако ЦРУ и ФБР си бяха говорили, може би този атентат щеше да бъда открит на време, така, че да не се случи. За съжаление, не обменяха информация така, както би следвало да бъде. Тогава американците взеха едно мъдро решение – те не избраха варианта да слеят различни институции в една, а избраха мъдрото решение да сложат отгоре една шапка, да запазят 17 тайни служби, всяка една от тях като нишов играч, събирайки информация, но една отгоре, като аналитично събира всичко и взима решения. NSA се създаде тогава. Сега вижте какво ще стане с Европейската отбранителна инициатива. Тя нарочно е наречена „инициатива“, а не „съюз“. Имаме различни армии на различните държави-членки. Те ще останат такива, но няма да има никакво сливане по никакъв начин на армиите. Но отгоре ще се сложи един, нека да го наречем, Генерален щаб. Това, което и американците направиха – ще запазим способностите, спецификата и специализацията на всяка една от армиите, но отгоре ще направим едно командване.
Водещ: Някой ще ги координира.
Росен Плевнелиев: За да ги координира. Защото трябва да си давате сметка…
Водещ: А евентуално ще има ли функциите да посъветва кои държави какво да купят, а пък съседите да не купуват същото?
Росен Плевнелиев: Да, точно така, за да можем да бъдем…
Водещ: /…/
Росен Плевнелиев: Вижте, Америка има седем системи, примерно в областта на военно-въздушните сили. Ние в Европа имаме не знам колко. Америка има много по-малко, но свръхефективни системи, докато ние сме 50-60 различни производителя.
Водещ: Само да приключим с изтребителите. Вие за или против отлагане на решението сте? Включително вече с мотива „Дайте първо влакове да си купим“.
Росен Плевнелиев: Ако като резултат се появи едно мъдро решение, което ще позволи на българските военни сили да имат самочувствие, не просто да летят, а да могат да защитят националния интерес, и не просто да правим „Кобрата на Пугачов“, а заедно с всички останали наши съседи да можем по най-ефективния начин да защитим суверенитета, териториалната цялост на България и да засилим своята позиция в единствения съюз, отбранителен, на демократични държави, който може да спомогне и да помогне на България тя да защити своя национален суверенитет, аз съм за. Оттук нататък… Да ви го кажа в прав текст: вместо да купуват 10 „Грипен“-а, ако купят четири или пет F-35, може би това ще е най-мъдрото решение.
Водещ: Нови.
Росен Плевнелиев: Какво представлява F-35? Това е един самолет, чисто нов, който сам по себе си води битка срещу осем други самолета. Защо ви трябва „Кобрата на Пугачов“?
Водещ: Подкрепяте ли парламентът да препитва висшите офицери, преди да бъдат назначени от президента? Вие как щяхте да реагирате, ако ви бяха направили такава…
Росен Плевнелиев: Извинявайте, може ли да повторите въпроса – не го чух в самото начало?
Водещ: Подкрепяте ли парламентът да препитва висшите офицери, преди да бъдат назначени от президента? Вие как щяхте да реагирате, ако, докато вие бяхте президент, в парламента с председател Михаил Миков, бяха внесли такова предложение?
Росен Плевнелиев: При мен това не се е случило. Лично аз, като държавен глава, щях да бъда категорично против, защото това отнема от една важна функция на държавния глава и възможност той, като върховен главнокомандващ, да има думата, но и да носи отговорността за тези назначения. Аз бих бил против. Не считам, че е добра идея.
Водещ: Има ли грешки България в начина, по който се готви за председателството на Съвета на Европейския съюз? Всъщност според вас трябва ли да има отделен министър с функции, някои от които се дублират с тези на външни, а други – с министъра на благоустройството. Вие, впрочем, бяхте такъв. Става дума за тия, строителните работи. Трети – даже с министъра на културата, по културната програма. Не е ли по-добре един вицепремиер да ги координира? Трябва ли да има министър по европредседателството?
Росен Плевнелиев: Дотук се допуснаха доста грешки. А тук специално, разбира се, предишни правителства визирам, с оглед на това, че ние дори не успяхме да формулираме ясните приоритети на Българското председателство и поставихме темата да бъде изместена от скандалите около ремонта в НДК. Оттук нататък обаче първо, одобрявам категорично назначаването на специален министър по европейското председателство, най-малкото, защото това е много силен сигнал към нашите европейски партньори, че е приоритет за България председателството. Назначава се една компетентна министърка, която е работлива и може да свърши доста работа…
Водещ: Тя беше ваш заместник.
Росен Плевнелиев: … на фона на много други хора, които много говориха, малко свършиха.
Водещ: Тя не е ли функционално затруднена? В смисъл, като е качествен човек, да работи нещо, което…
Росен Плевнелиев: Ясно носене на отговорност. Вижте, ясно носене на отговорност. В тоя смисъл се цели това – министър по европейските въпроси.
Водещ: Според вас в НДК или „Бояна“ трябва да се провеждат срещите? То голяма история стана как се прави ремонтът на НДК…
Росен Плевнелиев: Да.
Водещ: Но има по-принципен въпрос – вие представяте ли си какво ще се случи в София между януари и юни…
Росен Плевнелиев: Да.
Водещ: … в центъра на града, какво ще мислят хората, чакайки в задръстванията, за Европейския съюз? Не беше ли по-мъдро решение да се постъпи, както правят много държави по света? Брюксел не е построил на „Гран Плас“ Европарламента или Европейската комисия, за да им е удобно да пият бира там еврочиновниците. Направил го е буквално извън града – нов квартал е направил. В редица държави избират да провеждат извън идеалния си център такива срещи.
Росен Плевнелиев: Точно така.
Водещ: Защо ще е този тормоз над българите? Вие участвахте ли във вземането на това решение?
Росен Плевнелиев: Аз бях категорично на обратното решение.
Водещ: Вие бяхте за „Бояна“?
Росен Плевнелиев: Аз бях категорично за „Бояна“. Нещо повече – аз исках, ако може, част от парите, които ще се дадат за ремонта на НДК, да отидат по-скоро, за да бъде изместен Националният исторически музей от „Бояна“ в центъра. Имаше възможност да се построи или нова сграда – например на паркинга на НДК откъм хотел „Хилтън“, или дори имаше някакви преговори тогава, Вежди Рашидов водеше, и той докладваше на министрите, включително и на мен, като президент, за преговорите, които водеше той за покупката на ЦУМ, и същевременно Националният исторически музей да се измести там. Аз не съм в детайли запознат с това за какви цени и какви пари е ставало въпрос, но самата идея Националният исторически музей да отиде в центъра на София – там, където има милиони туристи, да покажем невероятната гордост и история на българския народ. Същевременно в „Бояна“…
Водещ: А в „Бояна“ имаше ли зали, подходящи за такава среща?
Росен Плевнелиев: Разбира се, че има.
Водещ: Има ли къде да се сложат Меркел, Макрон…
Росен Плевнелиев: За мен…
Водещ: … да се закарат по Околовръстното до там.
Росен Плевнелиев: … въпросът е символичен.
Водещ: И да не се тормози цяла София…
Росен Плевнелиев: Въпросът е символичен и той изглежда така…
Водещ: … защото България ще е председател.
Росен Плевнелиев: За мен – това бяха и моите аргументи – какво ние искаме да покажем на световните лидери: чудото на соца и на комунистическия режим НДК? Това ли искаме да покажем?
Водещ: То и „Бояна“ е чудо на соца, нали?
Росен Плевнелиев: Не, вижте, чудото на София се казва Витоша, планината Витоша. Всеки, който е дошъл в София, вижда, поглежда и казва „Невероятно е красива“. Аз събрах 10 президенти – спомняте си много добре – през 2016 г. в България.
Водещ: Те бяха един ден в „Бояна“ и един ден в Пловдив, да.
Росен Плевнелиев: Един ден в Пловдив. В „Бояна“ – знаете ли, ахнаха всичките им делегации. Невероятно /…/. Сложих ги в Слънчевата зала на Националния исторически музей, погледнаха към планината Витоша и всичко се получи.
Водещ: А защо надделя това за НДК, да им е по-…
Росен Плевнелиев: Казаха, че България е супер красива, София е прекрасна.
Водещ: А защо надделя идеята за НДК, с какви аргументи, освен този, че ще им е много удобно на чиновниците? В обедната почивка ще излязат, ще идат до ЦУМ, ще си купят нещо за децата вкъщи. Какъв аргумент има друг за това НДК?
Росен Плевнелиев: Това е едно от многото решения, които за съжаление се взимат на държавно ниво, които са по-скоро ситуационни, отколкото стратегически. Може би някой е имал предвид – основно това е било Министерство на културата, че ще си направим един…
Водещ: Да, покрай /…/ да направим ремонта.
Росен Плевнелиев: Да, /…/
Водещ: То не е ли хубаво българите да си правим ремонтите за нас си?
Росен Плевнелиев: Председателството е нещо извънредно, то е уникален шанс…
Водещ: Те покрай това приписаха и Партийния дом на…
Росен Плевнелиев: … за България….
Водещ: … това председателство, че ще го ремонтират, залата.
Росен Плевнелиев: Да, уникален шанс да покажем най-доброто на България. И ако най-доброто от България и от София е НДК, значи това решение не е вярно.
Водещ: Трябва ли България да се присъедини към…
Росен Плевнелиев: Но е такова.
Водещ: … Вишеградската група на Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които отказват да приемат разселени мигранти от други държави в Европейския съюз?
Росен Плевнелиев: България категорично трябва да застане на страната на вълшебната думичка, която ни помага да бъдем това, което сме, а именно достойни европейци. Вълшебната думичка е „солидарност“. Ние трябва да проявим солидарност, за да получим солидарност.
Водещ: Вие подкрепяте да бъдат наказвани от Европейската комисия Унгария, Чехия, Полша, Словакия, които отказват да приемат /…/?
Росен Плевнелиев: Аз подкрепям солидарно решение за всички държави-членки и тези, които не се съобразят с решението на Европейския съюз и на държавите-членки, би следвало по един или друг начин да носят отговорност.
Водещ: Какво пишеше в проекта за договор за добросъседство с Македония? Вие чел ли сте го тоя проект?
Росен Плевнелиев: Аз съм чел декларацията, договора не съм чел.
Водещ: Проекта за договор и вие не сте го виждали? Той…
Росен Плевнелиев: Договорът, доколкото знам, той беше…
Водещ: Днес Груевски вече – лидер на опозицията в Македония…
Росен Плевнелиев: Да.
Водещ: … иска публичност на договора. След малко ще чуем интервю, което вчера следобед записах с Корнелия Нинова. Тя казва, че също иска да прочетат този договор, преди да кажем мнението на опозицията пък в България по него. Вие подкрепяте ли тази идея за публичност, проектът да бъде обявен публично?
Росен Плевнелиев: Аз съм убеден, че това ще се случи, но още е рано за това. Екипите преговарят. И не само сегашният, но и предишният, и по-предишният преговаряха по един и същи начин. Докато всичко не е договорено, нищо не е договорено.
Водещ: А според вас трябва ли…
Росен Плевнелиев: В момента, в който се договори, сигурен съм, че това нещо ще стане /…/. Все пак, доколкото аз знам, срокът за подписване е 2 август. Дето се казва, утрешният ден и 2 август – има време.
Водещ: Тоя срок по сигналите от Македония може би е по-скоро условен. А според вас трябва ли да има израз „обща история“?
Росен Плевнелиев: Да, разбира се, да.
Водещ: Какво значи това? Не си ли е това българската, не беше ли българската позиция, че това е българската история, част от която е Македония, най-романтичната, както казваше вашият предшественик Петър Стоянов? Сега България няма ли да измени всъщност позицията си?
Росен Плевнелиев: Не, напротив.
Водещ: Какво значи „обща история“?
Росен Плевнелиев: Ако ние успеем да договорим обща история, това ще е едно голямо постижение за българската дипломация. Аз ще се радвам на това. Македония е държава независима, суверена, млада. Специално наблягам на млада държава. Тя има своя история, собствена история. Тя има пълната свобода да си покани, когото си поиска и да си формира нацията, както иска. Но това е от 25 години насам за в бъдеще. Същевременно Македония по никакъв начин не може и не бива да манипулира българската история или нашата обща история, нашите общи корени, нашето братство, ако щете, във вековете. Така че да, общо е – Самуил е наш общ цар.
Водещ: Това означава практически – не знам дали сте ходил скоро в Скопие, аз разглеждах и музея на ВМРО, на революционното им движение…
Росен Плевнелиев: Да.
Водещ: Това означава те тоя музей да го бутнат или там да го изпразнят и да направят нов.
Росен Плевнелиев: Да, категорично да, точно така. Ето, виждате, Самуил е бил наш…
Водещ: Това пак ми звучи малко нереалистично.
Росен Плевнелиев: … и техен цар. Самуил е български цар обаче, велик български цар с трагична съдба, велик български цар. Аз имах гордостта…
Водещ: Те трябва да си сменят надписите в града…
Росен Плевнелиев: … въпреки всички, които /…/
Водещ: … в Скопие и на паметниците.
Росен Плевнелиев: … да открия паметника. Вижте, общата история не означава непременно…
Водещ: Това реалистично ли е?
Росен Плевнелиев: Вижте, точно обратното е. Че има паметник на Самуил в центъра на Скопие, аз нямам нищо против, ама нищичко против – на един велик български цар да има паметник в центъра на Скопие.
Водещ: Ама те не казват така. Те, като развеждат групи, казват, че е македонски.
Росен Плевнелиев: Да.
Водещ: Като развеждат в Музея на революционното движение, обясняват…
Росен Плевнелиев: Но когато признаят…
Водещ: … че Гоце Делчев е техен, че тук българите сме им пречели.
Росен Плевнелиев: Но когато признаят общата ни история, се случва една голяма крачка напред.
Водещ: Одобрявате ли поведението на назначената от вас в Съвета за електронни медии Бетина Жотева спрямо Къдринка Къдринова? Тя е журналист с дългогодишно име, на която казва, след зададен от нея въпрос пред една парламентарна комисия: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видите какво става“. Вие бихте ли поискал оставката на Бетина Жотева?
Росен Плевнелиев: Категорично, за подобно нещо – да.
Водещ: Бихте поискал оставка?
Росен Плевнелиев: Да, ако бях действащ държавен глава, категорично да. Ако представител на институция, която и да е тя, още повече на изключително важен, стратегически важен регулаторен орган, се държи по този начин с хората, които трябва да приобщи чрез правила, значи той допуска грандиозна грешка, която трябва да бъде…
Водещ: Вие я назначихте Бетина Жотева, затова е логично по този въпрос да отговорите.
Росен Плевнелиев: Това е така. Бетина Жотева е… Разбира се, и ето, аз най-отговорно заявявам, че тя по времето, когато работеше към служебното правителство, в годините преди това – посветена на българската демокрация, една от изключително популярните, обичани български журналисти. Но оттук нататък, ако е настъпила промяна в нейното отношение, ако тя…
Водещ: За този случай вие бихте поискал оставката, независимо от…
Росен Плевнелиев: Вижте, най-малкото, трябва да се носи…
Водещ: … безспорните аргументи за професионализма, с който сте я назначил?
Росен Плевнелиев: Трябва да се носи отговорност за позицията. Вие може да сте страхотен журналист, но ако сте вече регулатор, който е над журналистите, който трябва да насажда единни правила за всички, морал и стандарти… Отново – подобни неща са недопустими и за тях трябва да се носи отговорност. Може да не е уволнение, може да е бележка, може да е някакво наказание. Обществените интереси, а и този, който стои отгоре – в тоя случай това вече е президентът Радев… Защото по същия начин аз работех и с назначенията на президента Първанов. Той беше назначил много хора. Имаше хора, които той е назначил в СЕМ, които аз от време на време можех да поговоря с тях по най-учтивия начин и да им кажа „Вижте, все пак има такива правила, такива принципи“. Така че президентът Радев спокойно може да направи същото – да обърне внимание.
Водещ: Имал ли сте случай депутати да искат да присъстват на среща, на която не са били поканени, като тази между президента Радев и кмета на Свищов? Вие как бихте постъпил?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, аз съм символ на точно обратното. Аз не си позволих – спомнете си Волен Сидеров какво правеше, спомнете си Бареков, кой ли не, спомнете си какви циркове бяха – аз не съм си позволил никога по никакъв начин да не допусна нито един народен представител, защото те са народни представители… Ако един държавен глава не допуска който и да било народен представител до мероприятие, той разделя нацията. Толкова е просто. Защото държавният глава му прилича обратното – той трябва да интегрира всеки, той трябва да е отворен към всички, и към крайнодесните, и крайнолевите, и популисти, и националистите, и европейците, и антиевропейците. Той е президент на всички българи. Не може да казва „не“ на който и да било депутат. Това е груба, груба, груба грешка.
Водещ: Предишният президент Росен Плевнелиев – в „Седмицата“ на Дарик радио.
Росен Плевнелиев: И аз ви благодаря.