От началото на годината до края на април българите, работещи зад граница, са изпратили на близките си в родината близо 400 млн. евро. За сравнение за същия период на 2018 г. сумата е била 392,5 млн. евро, или с 6,9 млн. евро по-малко. Това съобщи investor.bg, позовавайки се на данните за платежния баланс на Българската народна банка (БНБ).

Само за април постъпленията са над 105 млн. евро, което обаче е с около 5 млн. евро по-малко, отколкото през март, когато са били 110 млн. евро. Най-малко преводи от началото на годината е имало през януари – 88 млн. евро. Средно на ден през четвъртия месец от годината българите зад граница са пращали тук по 3,5 млн. евро. Спрямо април 2018 г. гастарбайтерите са изпратили на близките си с 1,8 млн. евро повече.

Сънародниците ни зад граница отново се подреждат до топинвеститорите в страната. По данни на БНБ за периода януари – април 2019 г. преките чуждестранни инвестиции в страната са отрицателни в размер на едва 55 млн. евро при 65,6 млн. евро година по-рано. Освен това през март минусът беше общо 254,4 млн. евро. Все пак данните са предварителни и ще бъдат ревизирани с годишните данни на НСИ и допълнително постъпили отчети на предприятията с чуждестранно участие, като обикновено промените са в посока нагоре.

За отрицателното число има две вероятни причини. Едната е, че потокът на външните капиталовложения е по-малък, отколкото изтеглените от страната чуждестранни капитали. Другата причина може да е приключването на сделката с унгарската банка OTP Bank Plc. и придобиването на 99,74% от SG Експресбанк АД (SGEB), българското дъщерно дружество на SG и другите местни дъщерни дружества. Финализирането на сделката през януари 2019 г. доведе до изплащането на близо 600 млн. евро от българското поделение на френската Societe Generale.

Статистиката за паричните потоци от емигрантите обаче не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро. Така или иначе данните са показателни за това какво е реалното състояние на българската икономика (основно движена от потреблението) и доколко страната ни е привлекателна дестинация за инвестиции.

Основните трансфери на българите продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. И именно тези средства влизат директно в обращение. Помощта, която сънародниците ни зад граница изпращат тук, отива за погасяване на битови сметки, кредити, здравеопазване, образование и различни покупки, рядко за инвестиции в бизнес.