Високите доходи от по няколко десетки хиляди лева на месец на директорите на отделни болници в страната отново са във фокуса на общественото внимание и предизвикват възмущение за неравенствата в здравната системата. Докато едни се къпят в охолството на скъпи имоти, коли и милиони в банковите сметки, други едва изкарват средния за страната доход.

Конкретният повод за възмущение този път е директорът на „Майчин дом“ проф. д-р Иван Костов, срещу когото има недоволство и протести от работещи в болницата. Той е взимал около 60 000 лева на месец през последните години – нещо, което не е тайна откакто преди няколко години започнаха да се публикуват данъчните декларации на директорите на публични и частни болници, които се издържат с обществени средства – от Здравната каса.

Както здравният министър Христо Хинков обясни, това не е изолиран случай и много други болнични директори, получават сходни пари от трудова дейност. Но не само болничните директори имат привилегията да водят луксозен живот. Това важи и за избран „каймак“ от водещи специалисти, които имат шанса да работят с най-скъпо платените пътеки, да са толерирани от ръководството на болницата, да са предпочитани от пациентите, да развиват паралелно академична кариера и частна практика или да са ухажвани от фармацевтичните компании.

Масово в обществото има неразбиране откъде идват високите доходи на болничните директори. По закон техните заплати не са неограничени и са обвързани с доходите в конкретното лечебно заведение, което ръководят.

Съгласно договорите им за управление, директорите на държавните и общинските болници получават заплати между 4000 и 15 000 лева на месец, показва справка на Министерството на здравеопазването, изискана от Mediapool по Закона за достъп до обществена информация към края на миналата година. Много от болничните директори обаче освен управители на лечебните заведения, са и действащи лекари, които получават пари за работа по клинични пътеки, отчисления от таксите за избор на екип, пари за участие в клинични изпитвания, хонорари от фармацевтични компании, преподавателска дейност и др. или пък развиват паралелно практика в частен кабинет.

Така доходите им могат да достигнат и до 50 000-60 000 лева на месец и дори повече. Такива доходи, впрочем, получават и други водещи лекари, чиито заплати обаче не са публично известни, тъй като не заемат директорски постове.

Реално, високите доходи на болничните директори не са в резултат на работата им като директори, а в резултат на медицинската им дейност, много често на частно. Отделен въпрос е, че от позицията си на болнични мениджъри въпросните лекари имат още по-голяма власт да осъществяват успешен частпром, което е и масова практика.

Освен това болничният директор решава как да се разпределят средствата за допълнително материално стимулиране (ДМС) към заплатите, които продължават да са основен източник на доходи за медиците, а не основната заплата. В случая с директора на „Майчин дом“ Иван Костов – той е един от водещите акушер-гинеколози в страната, а неговите служители го обвиняват, че се е обградил със своя привилегирована клика в държавната болница, заедно с която си разпределят „лъвският пай“ от изработените от НЗОК пари и дори подправяли медицинска документация с цел личното им облагодетелстване. Паралелно с това същият кръг въртял и частна клиника, от която получавал и допълнителни приходи.

Болнични директори милионери

Самият Костов по данни на МЗ взима 7 088 лв. месечно по договор за управление на болницата към края на миналата годината, но от последната му данъчна декларация е видно, че трудовите му доходи достигат 54 000 лв. месечно. В последната си декларация за 2021 г. той е декларирал 232 199 лева от трудови доходи, 28 422 лева от трудови правоотношения извън заеманата длъжност, 343 320 лева от друга стопанска дейност и 43 939 лв. доходи от други източници. Според вътрешен одит на МЗ в „Майчин дом“ Костов е получил за две години и пет месеца над 1 700 000 лв. по различни пера или около 60 000 лева на месец, или по 3000 лева на работен ден.

Но както е известно, шефът на „Майчин дом“ съвсем не е единственият милионер. В списъка с богатите лекари са още бившият директор на “Света Екатерина“ и светило в кардиологията проф. Генчо Начев, шефът на болницата по неврология и психиатрия на 4-ти километър “Свети Наум“ проф. Иван Миланов, както и редица шефове на частни болници, които се издържат от НЗОК като русенската „Медика кор“, столичната МБАЛ „Св. София“ и др.

Държавният частник

Както вече стана ясно, основната част от приходите на лекарите, в това число и на болничните директори, са от прегледи на частно, като границите между държавна и частна дейност на места са силно размити. Медицинските прегледи в частен кабинет започват от 50 лева нагоре, а консултация с известен професор преди операция, например, може да достигне 700-800 лева. Много често в данъчните декларации частната дейност на болничните мениджъри е отразена като „друга стопанска дейност“.

Тези силно размити граници между държавна и частна дейност особено дразнят българския пациент, който е натоварен с най-голямото доплащане от джоба си за здравни разходи в ЕС – около 46%. А поредица правителства отказват да начертаят ясна разделителна линия къде свършва ангажиментът на публичното здравеопазване и откъде нататък всеки се спасява поединично.

Допълнително материално стимулиране

Съществена част от доходите на медиците се формират от т.нар. допълнително материално стимулиране – допълнителни пари, които се получават над основната заплата, която според колективния трудов договор е от 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар. Например в болницата, която е на топа на устата в момента – „Майчин дом“ средното основно възнаграждение на лекар към края на миналата година е било 2245 лева, но средното брутно лекарско възнаграждение с добавките достига 5682 лева. И това е една от високите средни брутни лекарски заплати в страната. Но това са средни заплати.

Това означава, че ако в една болница 50 лекари взимат брутни заплати от по 2000 лева, а 10 лекари взимат заплати от по 30 000 лева на месец, то средната брутна заплата на лекар в болницата ще бъде 6666 лева. По правило привилегията да взимат тлъсти бонуси към заплатите имат онези избрани лекари, заради които идват повече пациенти в болницата и докарват по-високи приходи. Или пък са в тесни връзки с ръководството на болницата.

Избор на екип

Масово в много болници се иска доплащане от 900 лева за избор на екип, дори в случаи когато пациентът не иска да избира такъв. Парите от тази такса също се разпределят като допълнителни възнаграждения измежду лекарите с най-голям принос за постъпленията. И тук не влизат поискани неформално и дадени на ръка пари между другото.

Работата по клинични пътеки и в рамките на избран екип също създава напрежение сред болничния персонал, тъй като много често приходите са непропорционално разпределени на изнесената от отделните хора тежест. Така отделни лекари получават лъвския пай, въпреки че са работили рамо до рамо с други техни колеги или медицински сестри. А в случая с Майчин дом бяха изнесени и данни, че е подправяна документация, така че пари да взимат хора, които изобщо не са оперирали.

Преподавателска дейност

В университетските болници, които са учебни бази към медицинските университети, са ангажирани лекари, които се занимават и с преподавателска дейност, което също е източник на допълнителен доход за тях.

Понякога един човек съвместява по няколко академични и ръководни функции едновременно в болницата и университета и буквално „коли и беси“ на местно ниво.

Това означава, че кариерното и академично израстване на младите медици силно зависи от местния феодал и това отблъсква много млади хора от реализация у нас.

Клинични проучвания и хонорари от фармакомпании

Освен че са много търсени от пациентите и са желани от всеки болничен мениджър, има водещи специалисти у нас, които са и силно ухажвани от фармацевтичните компании. За различни ангажименти като участие в събития, лекции, консултантска дейност и други услуги лекари получават годишно хонорари от порядъка на няколкостотин до над 25 000 от една компания. Когато се сумират ангажиментите им към няколко фирми, приходите нарастват още повече. И това е само видимата част от взаимоотношенията между лекарите и фармабизнеса, които се оповестяват всяка година след 30 юни.

Големите пари фармаиндустрията обикновено насочва анонимно към отделни лекари, които не желаят публичност, както и към техните професионални дружества, които от своя страна ги разпределят между отделни медицински специалисти по начин, който не е видим за обществото. За 2021 г. компаниите са изплатили 57 млн. лв. на български лекари, медицински дружества, болници и други организации, а обобщените данни за 2022 г. все още не са известни. 40 млн. лв. от тях са за клинични проучвания, които също са съществен приходоизточник към заплатата на изявени лекари в дадена област.

Смяна на правилата

Всички тези позволени от закона приходоизточници обаче създават тежки диспропорции и огромно разделение между работещите в здравната система, създавайки усещането за брутална несправедливост.

Това настройва не малка част и от платците на здравни вноски към лекарското съсловие, защото подобен обществен договор никога не е имало: никой никога не се е съгласявал с общите пари едни лекари да бъдат милионери, а други едва да свързват двата края. Пациентите не са доволни от отношението, качеството на медицинските услуги и огромното доплащане и не са склонни да дават повече средства, виждайки как милиарди за здравеопазване потъват в джобовете на окопали се във власт феодали, болнични директори милионери, обръчи от фирми и схеми за източване на НЗОК.

Така че милионите за болничните директори може и да са по правилата, но правилата е крайно време да бъдат сменени!