Масова емиграция опразва улиците и домовете на Балканите, се казва в публикация на АФП, цитирана от БГНЕС. В репортажа са събрани впечатления от различни държави. „По-добре е да си роб за 2000 евро в някоя чужда държава, отколкото да си роб с 300 евро у дома“ – този рефрен са чули журналистите от АФП в Северна Македония. България не фигурира в репортажа, но е ясно, че констатациите важат и за нея. Ето части от него:

Изоставени магазини и предимно празни улици

показват малко признаци на живот във Валандово

в Северна Македония, откъдето масово бягат млади хора с надеждата да намерят по-добър живот в чужбина. Подобно на голяма част от това бедно кътче в Югоизточна Европа, тази малка балканска държава е изправена пред демографска бомба със закъснител, подхранвана от застаряващото население, намаляващата раждаемост и масовата миграция. През последните 20 години Северна Македония е загубила 10% от населението си. По данни на Световната банка и правителството около 600 000 македонски граждани живеят в чужбина. Липсата на инвестиции са засегнали страната, в която в момента живеят едва 1,8 млн. души. „Ако имате малко над 2,4 млн. граждани и повече от една четвърт от тях са напуснали страната, тогава трябва сериозно да се притеснявате за случващото се“, казва Апостол Симовски, директор на статистическата служба на страната.

Села и малки градове като Валандово, на 146 км от столицата, предлагат малко работни места, което принуждава амбициозните и способните хора да търсят работа другаде. „Духът на младите хора е систематично потъпкван“, казва новоизбраният 33-годишен кмет Перо Костадинов. „Ентусиазмът да се бориш и да си останеш вкъщи е изгубен“. Само във Валандово близо 90 процента от доходите на хората са свързани със селското стопанство, което е общ знаменател за цяла Северна Македония. „Петима от моите приятели от нашия клас от 20 ученици вече са заминали със семействата си в чужбина“, казва 24-годишният Боян Николов, член на младежкия общински съвет във Валандово.

След обявяването на независимостта и разпадането на Югославия през 1991 г. мнозина се надяваха, че интеграцията в Европейския съюз ще им осигури спасителен пояс. Но пътят на Северна Македония към членство в ЕС беше многократно блокиран – първо от Гърция, а след това и от България. Това породи нови съмнения, че страната някога ще се присъедини, и накара мнозина да напуснат кораба. Месечната заплата на тези, които остават, е средно 470 евро. „По-добре е да си роб за 2000 евро в някоя чужда държава, отколкото да си роб с 300 евро у дома“, гласи популярен рефрен в Северна Македония.

Това е повсеместна картина из целите Балкани.

Според правителствени данни на Албания през последните три десетилетия страната са напуснали около 1,7 млн. души, или около 37% от населението. Стотици хиляди са напуснали и Сърбия, за да се преселят в чужбина след войните през 90-те години на миналия век. „Всички страни от Западните Балкани са засегнати в различна степен от емиграцията“, казва Илир Гедеши, професор по икономика в албанската столица Тирана. „Основните причини са икономически, но освен тях все по-важно място заемат и социалните причини.

Откакто се присъедини към ЕС през 2013 г.,

хърватското население се е свило с близо 10%.

ООН прогнозира, че до края на века Хърватия ще има само 2,5 милиона души. Демографите предупреждават, че малобройното население на страната може да не е достатъчно устойчиво, за да преживее по-нататъшни загуби. През декември Загреб се опита да обърне част от изтичането на мозъци, като обеща на хърватските емигранти в ЕС до 26 000 евро, за да се върнат и да започнат бизнес. Но за някои области може би вече е твърде късно. Надписи „Продава се“ се мъдрят в източния регион Пожега, един от най-тежко засегнатите от войната през 90-те години на миналия век. По официални данни повече от 16% от населението на областта, наброяващо близо 80 000 души, е напуснало през последното десетилетие.

„На моята улица една трета от къщите са празни“,

казва 39-годишният Игор Канчар от близкия Брестовац. Сред тях са сестра му, която се е преместила в Австрия със съпруга си и двете си деца, както и повечето му близки приятели. „Ако искаме младите хора да останат, трябва да направим детска градина и да им помогнем да си построят къщи“, допълва Канчар.

Той казва още: „Последният влак заминава, а ние не правим нищо друго, освен да стоим на перона и да махаме“.