Държавната Българска банка за развитие (ББР) и дъщерните й дружества няма да са обект на закона за публичните предприятия. Това означава, че те няма да подлежат на по-засилен контрол. Това гласуваха депутатите при второто четене на законопроекта. Приемането му е част от ангажиментите, които България пое в хода на присъединяването към еврозоната. По идея целта е управлението на държавните компании да се модернизира според най-добрите международни практики.

Законопроектът е на Министерския съвет, но текстът за изключването на ББР от обхвата му е внесен от депутата от „Атака“ Десислав Чуколов. От „Атака“ настояха затягането на контрола върху публичните предприятия да не важи за „дружества, които осъществяват дейност като кредитни институции“, защото те и бездруго били твърде регулирани – от БНБ, КФН и др., и „попадането им в обхвата на закона би довело до дисбаланси и двойна и тройна отчетност, което би затруднило дейността им“. Правилата за отчетност на кредитните институции вече са съобразени с добрите практики на ЕС и с бъдещото ни членство в ERM2, твърдят от „Атака“.

На практика изключването на държавни кредитни институции, предложено от хората на Волен Сидеров, се отнася само за ББР и за дъщерните й дружества – „Национален гаранционен фонд“ и „Микрофинансираща институция Джобс“. Има и други силно  регулирани държавни предприятия – например в енергетиката, но за тях „Атака“ не предлага измъкване от обхвата на закона. ББР търпи критики, защото е създадена да подпомага малките фирми, а най-голям дял в кредитния й портфейл заемат скъпи проекти на едрия бизнес.

Против изключването на ББР от закона в пленарна зала бяха единствено депутатите от БСП.  „Това е лобистки текст. ББР е създадена да подпомага малкия и средния бизнес, а тя не изпълнява функциите, за които е създадена, възрази Христо Проданов от БСП. По думите му банката е източник на „свежи“ средства за четири-пет човека.

От КНСБ разпространиха в кулоарите на парламента декларация във връзка с отхвърлените от икономическата комисия техни предложения в законопроекта. Народното събрание на практика „отрязва“ работниците от правото им да контролират публичните компании, което е тяхно право по конституция, както и според редица международни актове, които препоръчват независим надзор на управлението на държавните дружества, посочват от независимите синдикати.