Фашизмът и нацизмът не се споменават в новите учебни програми по история за основното образование до VII клас, които огласи екипът на Меглена Кунева. Напълно липсва ролята на Съветската армия във Втората световна война. СССР се споменава единствено в негативен план.

Думите „фашизъм“ и „нацизъм“ се появяват чак в IХ клас, използвани и като определение за тоталитаризъм на „сходния“ комунизъм. За годините до 1945 темите са неутрално разписани, като например „вътрешните противоречия“ в 20-те и 30-те години на ХХ в.“ и „Втората световна война“. Затова пък годините след 1945 г. са описани подробно единствено с тоталитаризъм, нарушени човешки права, култ към личността и пр.

История на България ще се учи за пръв път в VII клас, с който завършва основното образование, а в гимназията – в IХ и Х клас. Според новия учебен план, в ХI и ХII клас история няма да се учи изобщо, а целият задължителен учебен материал се свива до Х клас. Досега в последните две години  нов материал всъщност не се учи, но изучаваната преди това световна и българска история се осмисля от гледна точка на различни теми, за да  се научат големите ученици да мислят и да осмислят историята. Това обучение се премахва.

Най-обобщено може да се каже, че досега философията на обучението по история представяше света през призмата на българската история. В новите учебни планове е обратно – България в контекста на световната история. Съответно българската история е представена по-бедно, отколкото в досегашните учебни планове.

В обучението по нова история можем да подчертаем два момента. Първият е опит да бъдат приглушени престъпленията на фашизма и да се прикрие ролята на СССР във Втората световна война и в спасяването на човечеството от хитлеризма. „Тоталитарното“ в учебните планове е запазена марка за периода на „комунизма“, докато в общите формулировки за годините преди 1945 няма дори намек за хитлеризма и теорията на Третия райх за „чистата раса“, които досега се изучаваха поне в Х клас. СССР се споменава само с негативна окраска. Очевидно в МОН вървят към доктрината на американците, които от години внушават на поданиците си, че САЩ са разгромили фашизма, а Съветската армия просто е „помагала“.

Впрочем Съветската армия не се споменава изобщо в програмите на Кунева. Но пък с приятни теми за демократизация, нов курс и създаване на средна класа звучат САЩ, Великобритания и Франция, които отвориха Втория фронт едва през юни 1944 г., когато им стана ясно, че ще закъснеят за овациите, понеже руснаците са на път сами да освободят Европа от фашизма. С цената на 28 милиона жертви, дадени от страната, в която буквално няма семейство без дан в олтара на „Безсмъртния полк“.

Така, поради реално липсващите исторически събития в учебните планове, те позволяват авторите на учебници и учителите да вкарат в училище изключително това, което диктуват собствените им политически пристрастия за години, в чиято оценка обществото ни днес е крайно разделено.
В програмата по история за VII клас например, единствено по повод на Първата световна война от ученика се изисква да познава понятието „национална катастрофа“. След това следва обща тема „България между двете войни“, в която „ученикът дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те – 30-те години на XX век“.

Зад тези т.нар. конфликти са изчезнали Септемврийското въстание 1923 г., избиването на десетки хиляди комунисти и леви интелектуалци през 1925 г. от режима на Цанков след атентата в „Св. Неделя“, Лайпцигският процес, ролята на Георги Димитров в световния антифашизъм и пр. Дори присъединяването на България към Тристранния пакт не е назовано, а е услужливо заменено с „избора на България във Втората световна война“. Партизани и Съпротива липсват изобщо. Единственото, което трябва да знае ученикът е… по карта да сочи „промените в границите на България от 1878 г. до 1940 г.“(!). Споменато е само „спасяването на българските евреи“. От кого и от какво – ни дума! Обаче според програмите в годините до 1945 г. имаме „европейски белези на бита в ежедневието (облекло, храна, навици, развлечения), „стопанска модернизация“ и „напредък на българското образование и наука“! Умопомрачително! Дали ще дръзнат някои учители да говорят на децата за „развлеченията“ на фашистите – да душат с връв и да пребиват хора като Йосиф Хербст и Гео Милев, да режат партизански и яташки глави (за Вапцаров – ни гък, сакън!), да избият 200 деца в страната и да „развиват“ образованието чрез избиване на учители из градове и паланки?

В годините 1945-1989 обаче, ако се съди по учебните програми, развитие на образованието и науката няма, камо ли модернизация на страната. Тук имаме подробно описано „установяване на тоталитарно управление“, „България под желязната завеса“, „нарушаване на граждански права от комунистическия режим“, „култ към личността“, „ролята на СССР във външната ни политика“ и „ролята на комунистическата пропаганда сред деца и младежи“.

А стопанските промени се изразяват в „национализация и колективизация“. Нищо за построяването на две Българии (дето още не могат да ги разграбят), за модерна индустриална България, за световноизвестните български научни школи (почти унищожени чрез финансов и политически геноцид днес), за социалното добруване на хората и пр. Забравили са само да запишат любимата дъвка на антикомунистите – че в годините до 1989 е нямало банани! Вероятно защото прословутите им банани поскъпнаха двойно в последните две години… А желязната им завеса е спусната не от вчера за мнозинството българи, които нямат пари от Пловдив до Карнобат да отидат, камо ли да пътуват до Чикаго и назад!

Същите неща се повтарят в IХ клас, но тук поне има едно изречение за „личен режим на Фердинанд и Борис III“. В целия курс на обучение единствено тук са включени фашизмът на Италия и националсоциализмът на Германия. Но те се използват за изискването „ученикът да попълва в таблица по зададени показатели основни характеристики на болшевизма, фашизма, националсоциализма“.

Цялото изкривено представяне на историята се повтаря схематично и в Х клас, когато общо за 126 учебни часа учениците трябва да препуснат през цялата българска история от праисторически времена до днес. Тук са добавени и репресиите при комунизма (Белене?). И „политическата съпротива срещу комунистическия режим“. Значи Съпротива срещу фашизма у нас няма, но мижавата съпротива срещу комунистическия режим е възвеличена до „тема“ в учебната програма!
Никой досега за последните 26 години не си позволи да въвлече училището в политиката, да насажда откровен антикомунизъм и русофобия. Екипът на Кунева го направи напук на закона, категорично забраняващ политическа дейност в училище. Кунева направо си призна, че чрез училището „ще разсейва митовете за социализма“. Сиреч – ще употреби образованието за откровена идеологическа обработка на младите.