Писателят и сценарист Владо Даверов почина на 76 години, съобщиха неговите близки. Здравето му внезапно се е влошило и след кратък престой в болница „Токуда“ е умрял. Той е автор на разкази, новели, повести и романи, но най-известен сред широката аудитория е с киносценариите си, сред които блести „Вчера“ от 1988 г., базиран на неговите юношески преживявания в Ловешката езикова гимназия. Филмът се превърна в култов за поколението, което изживяваше тийнейджърските си години в края на соца.

Владимир Даверов е роден в Плевен на 27 август 1948 г.. Завършва немска гимназия в Ловеч и немска филология в Софийския университет. Работи първо като репортер във в. „Народна младеж“, а по-късно завеждащ отдел „Култура“ на в. „Студентска трибуна“. През 80-те е сценарист-редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, а след промените е редактор във в. „Демокрация“.

Първият му сборник с разкази „Което е било“ излиза през 1978 г., а малко по-късно в сп. „Младеж“ излиза разказът му „Джони Американеца“. В повечето му творби действието се развива в малки провинциални градчета, където празнотата в човешкия живот се усеща особено остро. Идеализмът на младите хора се сблъсква с конформизма и неискреността на по-възрастното поколение, свикнало да оцелява с цената на безпринципни компромиси.

От романите на Даверов най-популярен е „Вчера“, а творбата става особено популярна след като режисьорът Иван Андонов засне филм по книгата. Владо Даверов доразвива основните сюжетни линии на новелата „Седмица в живота ти“, вдъхновен от музиката на „Бийтълс“ и „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Романът му „Кенеди“ има интересна история. Той е отпечатан през 1992 г., но разпространението му в книжарниците е спряно, въпреки вече настъпилите демократични промени. Темата е останала неудобна – доносниците.

Важно място в творчеството на Владо Даверов заемат киносценариите, които пише през 80-те и 90-те години. Сценарист е на филмите: „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995), „Трафик“ (1995), „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Даверов е носител на Първа награда от Московския филмов фестивал; Гран при – Сан Ремо; Награда на публиката на фестивала „Златна роза“; Награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци; Роман на годината на в. „Литературен форум“ (1996) за „Възторжен и див“; награда „Чудомир“ (2006).

Негови творби са преведени на английски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки, виетнамски и др. езици.

Владо Даверов ще бъде погребан в тесен семеен кръг, съобщиха от семейството му.